Google скоро ще унищожи спомените ни?

Чиповете се съхраняват по-добре от мозъка, така че съхраняваме мозъчната мощ в облаци. Трябва ли изобщо да запазваме някаква информация?

Постоянната наличност на информация в съвременния свят влияе на нашия живот, ясно, на мозъчните ни показатели и капацитета на паметта също.

Колкото по-голямо е количеството предоставена информация, достъпна чрез смартфони и други устройства, толкова по-зависими сме от тях в ежедневието си.

Мисловните процеси се забавят

Друго откритие: постоянният достъп до информация в Интернет влошава паметта на човека и забавя мисловните процеси. Това е заключението, до което са стигнали учените от Калифорнийския университет в Санта Круз и Университета на Илинойс.

„Колкото по-голямо количество предоставена информация е достъпно чрез смартфони и други устройства, толкова по-зависими сме от тях в нашето ежедневие“, - казва авторът на изследването Бенджамин Сторм. Той твърди, че хората, без да го знаят, вече използват Интернет като „допълнителен твърд диск“ в своята система за съхранение.

Той го нарича „когнитивно разтоварване“ - възможността да се намери справочна информация в интернет по всяко време. Позволява ни да освободим мозъчните ресурси за по-важни цели. Както показват обаче изследванията, паметта и другите когнитивни умения са отслабени. Сторм отбелязва, че този ефект е особено очевиден при търсене на информация в интернет.

Когнитивна информация претоварване

Имам мозък. Източник на изображението: flickr/Димитър Димитров/CC BY 2.0

Кой и кога използва смартфона?

По време на съвместното изследване беше тествано кой от тестваните (ученици, средна възраст: 20 години) използва своите смартфони за определени въпроси. Целта беше да се разбере кой от участниците използва Интернет, за да отговори на въпросите.

Изследователите са подготвили за тях набор от шестнадесет въпроса от областите на историята, спорта и популярната култура. Експериментът се проведе във викторина и беше разделен на две фази.

През първата фаза бяха зададени осем доста трудни въпроса - на които според изследователите малко ученици могат да отговорят без помощта на Интернет. Например: „Какво направи крал Йоан през 1215 г.?“ или "Кой стана следващият президент след убийството на Джон Кенеди?" и т.н. Участниците бяха разделени на две групи. Едната група получи възможността да получи информация чрез Google, другата група можеше да разчита само на себе си.

Във втората фаза на експеримента бяха зададени прости въпроси и на двете групи беше даден достъп до Интернет.

Първата група, на която беше разрешено да използва Google, винаги отговаряше с помощта на Интернет, въпреки че въпросите сега бяха много по-лесни. Изследователите твърдят, че 30% от тях дори не са се опитали сами да отговорят на най-простите въпроси като "Какво е Биг Бен?" И "Колко зодии има?"

Колкото повече информация е достъпна в Интернет, толкова повече разчитаме на нея в ежедневието.

Резултати

В пълен контраст, имаше такива от втората група, които можеха да разчитат само на собствената си памет, с тях се обмисляше повече преди да се даде отговор, т.е. имаше повече мозъчна активност. За много тривиалните въпроси участниците, които не разполагаха с Интернет, дадоха много по-бързи отговори. Бенджамин Сторм изигра ключова роля при оценката на проучването и според него резултатите са много ясни: „Колкото повече информация е достъпна в Интернет, толкова повече разчитаме на нея в ежедневието си“.

Проучванията също така показват, че участниците винаги са посещавали интернет, когато са предполагали, че информацията там ще бъде с по-високо качество, т.е.по-добра от информацията, която могат да извикат от паметта. Смятаме, че излишъкът от информация ще повлияе все повече на собствената памет.

Какво ни носи бъдещето?

Мозъкът е адаптивен и реагира на външни влияния. Предполага се, че бъдещите технологии могат да доведат до недостатъци, които допълнително да отслабят работата на човешкия мозък.

Бъдещи технологии

Също така се предполага, че бъдещите технологии могат да доведат до недостатъци, които отслабват човешкия мозък. В друго проучване на участниците беше позволено да снимат произведения на изкуството с цифрови камери в музей. Изследователите успяха да установят, че паметта е намалена при тези, които снимат произведения на изкуството, т.е.участниците, които правят снимки, са по-малко способни да запомнят подробности за произведенията на изкуството. Тестваните, които не са правили снимки, са могли да запомнят произведенията на изкуството много по-добре.

Днес се смята, че използването на компютри може да доведе до нова мрежа в човешкия мозък. Проучване показа, че при определени влияния мозъчните области се адресират много директно чрез компютъра, които почти не се влияят от известни външни влияния. Авторът на книгата Никълъс Кар поставя в книгата си „Google прави ли ни глупави?“ установи, че способността за концентрация и многозадачност намалява с честото използване на компютри. Кар също вижда заплаха за творчеството в неговото развитие.

Бъдещият свят. Източник на изображението: flickr/Moiggi Interactive/CC BY 2.0

Други автори споделят неговото мнение и признават, че използването на четци и четенето на текстове на компютърни екрани може да доведе до още по-драматични промени в поведението при четене в бъдеще. Мериан Улф, професор по психология в университета Тъфтс, подчертава факта, че нашите навици на четене са се променили. Според нея днес хората четат по различен начин. Премахва се повече, читателят иска информацията си много по-бързо и отива по-малко в дълбочината на текста. Днес читателят очаква бърза информация в малки единици. Това обаче отдавна е известно на всеки онлайн търговец.

Мозъкът е адаптивен и реагира на външни влияния. Ще мине известно време, преди учените да разберат колко точно ще бъдат когнитивните промени в мозъка, причинени от компютрите.