Системен лупус еритематозус

Системният лупус еритематозус (СЛЕ) е автоимунно заболяване. Характеризира се с пеперудено зачервяване на кожата на лицето, т. Нар. Пеперуден еритем, което не се среща при всички пациенти. Системно означава, че СЛЕ е заболяване, което засяга целия организъм и много органи могат да бъдат засегнати. Засягане на ставите (артрит) и възпаление на други серозни мембрани (лигавици) като плевра (имунологично медииран плеврит = плеврит) или перикард (перикардит = перикардит), поотделно или в комбинация (в този случай се говори за полисерозит на poly = много). Други прояви на органи включват възпаление на сърдечните клапи (ендокардит, кръстен на първото му описание Libman-Sacks ендокардит), сърдечния мускул (миокардит), бъбреците (нефрит, гломерулонефрит) и нервната система (възпаление на нервите, засягане на мозъка със състояния на объркване, но също така депресия и освен това нарушения на кръвообращението Удари).

Засегнати са предимно жените (съотношение жени: мъже 9: 1). Следователно хормоналните фактори се подозират като отключващи фактори или поне влияещи фактори. Това се подкрепя и от факта, че приемането на противозачатъчни хапчета може да доведе до поява на СЛЕ или да предизвика рецидиви. Друга индикация за връзка между женските полови хормони и SLE е опитът, че първото начало на SLE или SLE атаки може да се случи след раждане.

Други наблюдения предполагат възможността СЛЕ да бъде предизвикана от вирусни инфекции. Точната причина за СЛЕ обаче не е известна точно днес.

Последните изследвания показват, че регулаторните нарушения при програмирана клетъчна смърт (така наречената апоптоза) са важно звено във веригата от причини за развитието на системен лупус еритематозус.

Обикновено клетките в тялото умират след определен, планиран период от време и се заменят с нови клетки. Специализираните клетки на имунната система гарантират, че тези мъртви клетки се изчистват и като че ли се унищожават, докато са все още непокътнати и преди да станат вторично некротични, т.е. преди да настъпи неконтролирано разпадане.

При SLE това своевременно изчистване на апоптотичните клетки изглежда е нарушено, така че мъртвите клетки остават да лежат твърде дълго и се разпадат непланирано. По този начин те освобождават вътреклетъчни структури, разположени в клетката, които обикновено са невидими за имунната система. Това включва веществото носител на генетичната информация, ДНК, срещу която вече могат да се образуват антитела (откриването на антитела срещу двуверижна ДНК = dsDNA-AK е основен диагностичен тест за откриване на СЛЕ; тези антитела обаче не са при всеки пациент и/или откриваеми по всяко време на заболяването).

От имунологична гледна точка системният лупус еритематозус се характеризира допълнително с повишено освобождаване на интерферон-γ (INF-γ, провъзпалителен цитокин) от дендритните имунни клетки. Това води i.a. до хиперактивност на В-лимфоцитите, които произвеждат авто-антитела. Тъй като авто-антителата в SLE са насочени предимно срещу компонентите на клетъчното ядро (анти-ядрени антитела = ANA), това обяснява защо заболяването не е ограничено до определен орган. Следователно, от една страна, диагностиката понякога е трудна, а от друга, проявите на болестта са много разнообразни.

По-рано СЛЕ беше много опасно заболяване с висока смъртност от остри пристъпи, особено тези, включващи вътрешни органи, и статистически значимо намаляване на продължителността на живота. Прогнозата за СЛЕ се е подобрила значително благодарение на настоящите терапевтични възможности с имуномодулиращи лекарства (лекарства, които на практика връщат имунната система по правилния път), имуносупресори (лекарства, които инхибират имунната система) и наскоро биологични (биотехнологично произведени вещества). При адекватно лечение днешните пациенти обикновено имат нормална продължителност на живота.

Диагностика на СЛЕ

Серологични маркери

В случай на серологични тестове трябва да се прави разлика между прегледите за диагноза/диференциална диагноза и параметрите, които помагат да се наблюдава активността на заболяването.

Диагностичните тестове за SLE са откриване на антинуклеарни антитела (ANA; тест за търсене; хомогенен флуоресцентен модел обикновено е показателен за лупус), положителен тест на Crithida (качествено откриване на антитела срещу двуверижна ДНК), откриване на антитела срещу двуверижна ДНК (dsDNA -Ak; специфична находка за SLE), както и SM антитела (ENA, които имат висока специфичност за SLE).

Тестове за проследяване на активността на заболяването:

Според известните проучвания само dsDNA-Ab са подходящи за проследяване на активността на заболяването в хода на SLE, и то само при интра-индивидуално сравнение. Абсолютното ниво на dsDNA-Ab само по себе си казва малко или нищо за активността на заболяването; спадът на стойностите по време на терапията обаче вече предполага, че лечението е реагирало и ако настъпи повишение, трябва да се мисли за нов начален епизод на заболяването. Нивото на ANA титър не корелира с клиничната активност.

Друг важен параметър е c-реактивният протеин (CRP). При лупус стойностите на CRP обикновено не корелират с активността на заболяването; Следователно, ако има значително увеличение на стойностите на CRP във вътрешноиндивидуалния курс и въпросът за клинична диференциална диагноза е дали треската е израз на обостряне на лупус или усложнение на инфекцията, високият CRP показва усложнение (обикновено бактериално).

"ANA-отрицателен" SLE

Известни са мнения, че няма такова нещо като "ANA-отрицателен" SLE, а само лаборатории, които не регистрират адекватно ANA. Според литературата делът на пациентите с "ANA-отрицателен" СЛЕ е по-малък от 1%. При липса на ANA човек трябва да бъде изключително внимателен с диагнозата SLE, особено с оглед на факта, че има редица други клинични картини, които могат да бъдат взети предвид за диференциална диагноза, в зависимост от съзвездието от симптоми.

По принцип пациент със системен лупус еритематозус трябва да бъде лекуван от специалист (вътрешен ревматолог или имунолог) в подходящо оборудвани центрове. В това отношение тук трябва да се представят само груби терапевтични насоки. Днес стероиди (кортизон) и имуносупресивни/имуномодулиращи лекарства (имуносупресори) се използват главно в медикаментозната терапия за СЛЕ. Основните диференциални терапевтични аспекти са представени по-долу.

Стероиди:

Стероидите (кортизон) са избраните лекарства за управление на острата ситуация, особено при животозастрашаващи усложнения (засягане на ЦНС, лупусен нефрит, перикардит и др.). Дозирайте достатъчно високо в острата ситуация (1-1,5-2mg/kg телесно тегло, ако е необходимо фракционирана доза)! При дългосрочна терапия стероидите понякога са незаменими за поддържане на ремисия; Въпреки това, за да се избегнат дългосрочни увреждания, целта трябва да бъде възможно най-ниска доза (ако е възможно, насочете се към 5 mg преднизолон еквивалент или по-ниска).

Имуномодулиращи лекарства:

Тази група вещества включва предимно средства против малария (хлорохин/хидроксихлорохин, напр. Resochin). Те играят роля в спестяването на стероиди и индуцирането на ремисия при по-леки курсове на СЛЕ; съобщава се и за добър отговор на кожни прояви.

Имуносупресори:

Традиционната имуносупресивна терапия за SLE е с азатиоприн (напр. Imurek). В случай на специални прояви (напр. Лупусен нефрит) обаче проучванията показват недостатъчен ефект; в тези случаи употребата на циклофосфамид (напр. Endoxan) е задължителна. Използва се и в SLE метотрексат за поддържане на ремисия. Циклоспоринът (например имуноспорин) също е описан като имащ добър ефект в отделни случаи; По-големи проучвания за употребата на циклоспорин при СЛЕ обаче не са известни.

При SLE има дълготрайни ремисии, т.е. Безплатни интервали, понякога с продължителност години и десетилетия. Вероятността за продължителна ремисия се увеличава с продължителността на пълната ремисия, т.е. Пациентите, които отдавна не са имали активност на заболяването, имат голям шанс това да остане така.

Пълна ремисия означава липса на симптоми и липса на признаци на активност на заболяването, напр. с кръвни изследвания.

Все още трябва да се направи разлика дали ремисията се дължи на факта, че в момента се приемат лекарства като кортизон, имуносупресори или имуномодулиращи лекарства или дали ремисията продължава, след като тези лекарства са внимателно намалени/прекратени.

Най-добрата прогноза е за пациенти, които са в пълна ремисия без лекарства.

Нов епизод обаче може да се случи по всяко време.