Разкъсване на мениска: симптоми, причини, лечение

PD Dr. мед. хабил Бастиан Маркуас
Специалист по ортопедия и травматология

Какво е менискална сълза?
Какви са задачите на менискусите в колянната става?
Причини за нараняване на менискус: травма, дегенерация
Симптоми на разкъсване на менискус
Незабавно облекчение след разкъсване на менискус
Диагноза: Как ортопедът разпознава увреждането на менискуса?
Какви форми на разкъсване на мениска има?
Консервативна терапия при разкъсване на мениска
Хирургично лечение на увреждане на менискус: резекция на менискус, зашиване на менискус, присаждане на менискус
Продължителност на отпуска по болест след операция на менискус

Какво е менискална сълза?

Менискусите с формата на полумесец в коляното облекчават стреса и напрежението при бягане и скачане и по този начин предпазват ставния хрущял. The Менискална сълза е нараняване на тези с-образни, сдвоени амортисьори, направени от влакнест хрущял.

Причините за разкъсването на менискуса са травматично (свързано с нараняване) претоварване по време на спорт. Нараняванията са често срещани, особено чрез изкривяване (изкривяване) или свързано с възрастта износване на менискусите.

Съществуват различни форми на разкъсване на мениска. Някои леки наранявания на менискуса се лекуват сами или нямат последствия. В някои случаи обаче разкъсването на менискуса е толкова силно, че не се белези и не зараства само по себе си. Тогава е необходимо частично хирургично отстраняване или по-добре шев на менискуса, за да се възстанови функцията на амортисьора. Операцията има за цел да стабилизира отново менискуса, за да предотврати износването на хрущяла в колянната става и да предотврати остеоартрит на коляното.

Разкъсването на менискуса е едно от най-честите наранявания на коляното. Винаги, когато колянната става е усукана (изкривена) или прегъната, съществува риск от нараняване на менискусите. Нараненият менискус води до подуване на коляното и остра болка в коляното. Но това не винаги е така. Нараняванията на менискус, причинени от износване на менискус, не се изразяват като остри наранявания на коляното, но могат да ускорят загубата на хрущял в колянната става.

Какви са задачите на менискусите в колянната става?

Функция на менискусите:

механичен амортисьор между бедрената кост и пищяла
Защита на ставния хрущял
Подкрепа на храненето на хрущяла
Стабилизиране на колянната става
Опора на кръстосаните връзки

Менискусите са с форма на амортисьори между бедрената кост (бедрената кост) и пищялната кост (пищяла). Всяко коляно има чифт от тези менискуси: по-малък външен менискус във външното отделение (площ) и по-голям вътрешен менискус във вътрешното отделение на колянната става. Медиалният менискус носи по-голяма част от теглото на тялото. Засяга се от наранявания далеч по-често от външния менискус.

Менискусът служи като механичен амортисьор между горната и долната част на крака, особено когато коляното е изложено на удари и скокове. Поради своята еластична, хрущялна природа, той действа като механичен буфер. При ходене или бягане до 8 пъти телесното тегло лежи върху менискуса. По този начин той поема по-голямата част от тежестта, която лежи върху ставните повърхности на колянната става. Без тази защита от менискусите ставният хрущял би се износил бързо. Клиничните наблюдения подкрепят това твърдение: В миналото менискусите често са били напълно хирургично отстранени. След това остеоартритът на коляното често се появява след 2-3 години.

Менискусите образуват вдлъбнатина с форма на купа, в която мощните цилиндрични ролки на бедрото (бедрените кондили) могат да се плъзгат. Това закрепване на бедрената кост в пищяла стабилизира колянната става. Следователно менискусите подпомагат работата на кръстната връзка, която служи за центриране на костите в колянната става. След разкъсване на кръстосани връзки, дегенеративни разкъсвания на менискус се появяват особено често, тъй като менискусите в свръхмобилното коляно са последните останали спирачни накладки, които са подложени на много по-голям стрес.

Контактната площ на бедрената кост (бедрото) на платото на пищяла (долната ставна повърхност в коляното) се намалява много значително с до 70% след загубата на менискус. Съответно се умножава натоварването върху тази област на ставния хрущял.

Друга задача на менискусите е да подпомага подхранването (смазването) на хрущяла, като поддържа течен филм върху голяма част от хрущялната повърхност.

Външният ръб на менискусите е здраво свързан с пищяла (пищяла). Медиалният менискус също е свързан със ставната капсула и вътрешния лигамент. В резултат на това вътрешният менискус не е толкова подвижен и в случай на инцидент е много по-податлив на нараняване от външния менискус.

Краят на менискуса по посока на движението се нарича преден рог. Краят, противоположен на посоката на движение, е задният рог на менискуса. Предният рог е най-често засегнат от наранявания.

Причини за нараняване на менискус

Поражението на менискуса може да възникне като дегенеративни заболявания на колянната става поради продължително претоварване. При по-младите пациенти обаче основният фокус е върху причините, свързани с произшествия: когато коляното се върти под товар (напр. При игра на футбол или ски), менискусът е склонен към нараняване. Моментът на нараняване на менискуса често е придружен от ясно чуваща се пукнатина. Менискусът може да се откъсне или откъсне.

С напредване на възрастта на пациента менискусът се износва и става по-малко устойчив. Това значително увеличава вероятността от разкъсване на менискус.

Какви са симптомите на разкъсан менискус?

Как да разпознаем разкъсване на менискус:

силен пукащ шум при разкъсването на менискуса
Подуване и втвърдяване на коляното
остра болка, особено при въртене на колянната става
Запушване при огъване или разтягане на колянната става

Разкъсването на менискуса често е придружено от звукова пукнатина в колянната става. След нараняване на менискуса колянната става обикновено е подута и се чувства скована.

Пациентът изпитва болка в коляното и има проблеми при свиване или огъване на коляното назад. Също така може да бъде трудно да се изправи напълно колянната става след разкъсване на менискус.

Преместването на колянната става може да се почувства сякаш колянната става е заключена в определена позиция.

Ако болката в коляното е силна и остра и мобилността на колянната става е ограничена, това е недвусмислен предупредителен сигнал. Самият менискус няма собствени сензори за болка. Вътрешният менискус обаче е слят със ставната капсула на колянната става, която също е повредена от нараняването.

При пациенти с нарушена или липсваща функция на менискус, рискът от развитие на остеоартрит след относително кратко време се увеличава. Болезнена киста на Бейкър може да се образува в хралупата на коляното след разкъсване на менискус. Често пъти пациентът вижда тази киста на Бейкър като причина за проблема.

Какво трябва да направите веднага, ако менискусът се разкъса?

Като първа помощ при наранен менискус препоръчваме обездвижване, повдигане, охлаждане и превръзка под налягане. Уверете се, че превръзката не е прекалено стегната и че кръвоснабдяването остава непокътнато.

Силната болка в коляното и подуването на колянната става могат да бъдат облекчени с нестероидни противовъзпалителни лекарства (напр. Ибупрофен, диклофенак).

Диагноза: Как ортопедът разпознава увреждането на менискуса?

Клиничен преглед

По време на клиничния преглед лекарят разпитва пациента за медицинската му история (анамнеза): Постоянно ли се появяват някои оплаквания? Коледната става ранена ли е и преди?

Освен това лекарят проверява подвижността на колянната става и обръща внимание на блокове за движение или подуване. Може ли коляното да се движи безболезнено във всички посоки на движение? Виждате ли тропане на колене или поклон на крака? Стабилна ли е колянната става или има прекомерна подвижност на пищяла напред или назад (тест на чекмеджето)?

Рентгеново изследване за изключване на костно нараняване

За да се изключат съпътстващи костни наранявания и фрактури, коляното се рентгеново след всяко нараняване на коляното. Но рентгеновата снимка показва само кости. При рентгеновата снимка не може да се види разкъсване на менискус или други промени в меките тъкани.

Ултразвуково изследване на разкъсване на менискус

Ултразвукът може да направи видими проблеми с менискуса и съпътстващи наранявания. Изследването дава първите индикации за разкъсване на менискус. Той също така показва често срещани съпътстващи наранявания като разкъсване на външна или вътрешна връзка.

ЯМР за разкъсване на менискус

Визуализацията с магнитен резонанс винаги се извършва, за да се потвърди диагнозата на разкъсване на менискус. ЯМР показва промени в меките тъкани и хрущяли с висока разделителна способност. Ако операцията не може да бъде изключена или ако симптомите на пациента се повтарят, е необходимо MRI сканиране. Той също така осигурява яснота относно наличието на съпътстващи наранявания, причинени от разкъсване на външните връзки или кръстосаните връзки.

Какви форми на разкъсване на мениска има?

Има различни видове разкъсване на мениска. Те се диференцират според местоположението и формата на увреждането на менискуса. Определянето на тези подробности е необходимо, за да се планира адекватна консервативна или оперативна терапия за разкъсване на мениска.

Вертикално разкъсване на менискуса

С вертикално разкъсване на менискуса, повдигнатият външен ръб на менискуса се откъсва от по-плоския вътрешен ръб на менискуса. Ако този отделен фрагмент се измести, т.е. прегъне, възниква забележимо механично нарушение на колянната става.

Хоризонтално разкъсване на менискуса

При хоризонталната разкъсване менискусът с форма на с е разделен на горна и долна половина. Тези половинки могат да продължат да лежат една върху друга стабилно след пукнатината. Тогава амортизацията е нарушена, но менискусът не е изместен.

Радиална разкъсване на менискуса

Радиалната разкъсване разделя С-образния менискус в средата чрез разкъсване, протичащо успоредно на радиуса, на горна и долна половина.

Частичното разкъсване на менискуса може да заздравее спонтанно

Менискус често не е напълно разкъсан. Често сълзата преминава само през част от тъканта. Освен това, ако разкъсването е стабилно и тъканта не е изместена (изместена), сълзата може да се излекува сама и менискусът да възобнови своята функция.

Колкото по-навън в колянната става разкъсва менискуса, толкова по-добре е снабден с кръв. Колкото по-добро е кръвоснабдяването на разкъсаната област, толкова по-големи са шансовете за излекуване.

Дегенеративна разкъсване на мениска

Дегенеративни разкъсвания на мениска са по-склонни да се появят при възрастни хора. Причината за това е, че съединителната тъкан на менискуса е по-малко еластична и еластична с възрастта. Дегенеративните разкъсвания на менискуса могат да бъдат причинени от леки инциденти. За разлика от острите разкъсвания на менискус, дегенеративните разкъсвания на менискус обикновено са без симптоми или причиняват само лек дискомфорт.

Над 25% от всички хора на възраст 50–59 години имат лезия на менискус.
Над 35% от всички хора на възраст над 65 години имат някаква форма на увреждане на менискуса.
Над 45% от всички хора на възраст над 70 години имат лезия на менискус.
95% от всички пациенти с остеоартрит на коляното имат лезия на менискус.
(Проект за консенсус ESIS Meniscus: Beaufils, Becker 2016)

Обикновено не е възможно да свържете болката в коляното или дискомфорта директно с дегенеративно увреждане на менискуса. При остро увреждане на менискуса, свързано с нараняване, се появява силна болка, когато са засегнати ставната капсула или вътрешният лигамент на колянната става. Те са слети с вътрешния менискус. Това не е така при дегенеративно разкъсване на менискус, така че често е без симптоми, въпреки че амортизиращата функция на менискусите вече е значително намалена.

Консервативна терапия при разкъсване на мениска

В началото лечението на разкъсан менискус винаги е консервативно. Човек иска да ускори заздравяването на симптомите на острата менискусна сълза. Физиотерапията по-специално може да подпомогне регенерацията на менискуса. Упражненията за укрепване на бедрените мускули и за стабилизиране на оста на краката спомагат за заздравяването на менискуса.

Хирургична терапия на увреждане на менискус

Не всяко нараняване на менискус изисква операция. Ако разкъсването на менискуса заздравява безболезнено чрез обездвижване и физиотерапия, консервативната терапия е достатъчна. Ако пациентът избягва определени ситуации и спорт, той може да живее с намалена способност за абсорбиране на удара на менискуса.

След диагностициране на разкъсване на менискус обаче често се установява, че фрагментите на менискуса са се подхлъзнали (изкълчили). След това нарушават механиката на колянната става. Разкъсването на менискуса може да причини остри ръбове, които атакуват ставния хрущял при всяка стъпка, вместо да го предпазват. Тогава хирургичната терапия подобрява ситуацията след разкъсване на менискуса значително.

Резекция на менискус: частично отстраняване на разрушен менискус

Специализиран ортопедичен хирург може да диагностицира нараняване на менискус чрез минимално инвазивна хирургия (артроскопия) и да го зашие или изправи директно.

В миналото менискусът често е бил напълно премахван, тъй като неговата функция не е била напълно разбрана. От друга страна, сега се правят опити, доколкото е възможно, да запазят менискуса, за да запазят неговия защитен хрущялен ефект.

Има значителни проучвания, които показват, че пациентите с все още лек остеоартрит на коляното се възползват особено от изглаждането или резекцията (отстраняването) на менискуса (Lamplot, Brophy 2016).

Въпреки това, частичното отстраняване на менискуса не е избраното лечение. Използва се само при определени условия. И ако

. болката в коляното не се е подобрила от три месеца въпреки консервативното лечение.
. при ЯМР е открита разкъсване на менискус от 3-та степен.
. пациентите съобщават за забележими запушвания в колянната става.

Кога операцията на менискус вече няма смисъл въпреки симптомите? Това засяга особено пациенти с напреднал остеоартрит на коляното и ясни симптоми. Частичното отстраняване или изглаждане на менискуса вече не води до трайно подобрение на цялостната ситуация. Колкото по-млад е пациентът, толкова по-ясни са ползите от изглаждането на менискуса или частичната резекция за запазване на ставния хрущял и по този начин за предотвратяване на остеоартрит на коляното.

Последващо лечение след частично отстраняване на менискус

Последващото лечение след частична резекция на менискуса е относително лесно. След престой от два до три дни в клиниката, пациентът трябва само да облекчи колянната става през първата седмица. Възможно е носене с пълна тежест след операцията. Служителите могат да се върнат на работа след една седмица след частично отстраняване на менискус. Физически работещите пациенти са в отпуск по болест от две до три седмици, в зависимост от размера и мястото на отстраняване на менискуса.

Менискален шев

В допълнение към изглаждането на хрущяла, има и възможност за зашиване на разкъсването на менискуса. Този шев на менискус е особено подходящ за разкъсвания на менискус далеч навън, близо до основата, която е добре снабдена с кръв. Кръвообращението насърчава заздравяването на увредените структури на менискуса. Шевът предотвратява изместване (разместване) на фрагментите на менискуса. По този начин шевът възстановява функцията на менискуса без трайна загуба на структурообразуващо вещество.

От колко време пациентът е в болничен след шев на менискус?

За разлика от частичната резекция на менискус, последващото лечение след зашиване на менискус е доста сложно. След четиридневен престой в болница пациентът трябва частично да облекчи засегнатия крак с патерици на предмишниците за около шест седмици. Коляното е обездвижено с ортеза (шина), за да може шевът да заздравее. Служителите в офиса могат да се върнат на работа около три седмици след операцията, като същевременно предпазват колянната става с ортеза. Физически работещите хора се отписват болни до осем седмици след зашиване на менискус.

Трансплантацията на менискус не е избраната терапия

Най-важната терапевтична цел на консервативното и хирургично лечение на разкъсването на менискуса е поддържането на функцията на увредения менискус. Понякога това не работи, защото терапията започва твърде късно. Менискусът вече е твърде повреден, за да бъде запазен. Също така е проблематично, ако твърде голяма част от менискуса е била отстранена по време на резекция на менискус (частично отстраняване). В тези случаи само трансплантация на менискус може да поеме загубената функция на амортисьора.

Има два метода за трансплантация на менискус. Една от възможностите е да се прехвърли донорски менискус от донор на орган. Друга възможност е синтетичният трансплантат на менискус, който е направен от изкуствени материали.

И двата случая на присадки на менискус не са стандартно медицинско лечение. Съгласието на задължителното здравно осигуряване трябва да се получи във всеки случай преди лечението и се проверява стриктно във всеки отделен случай.

Все още не са налице надеждни дългосрочни резултати за двете процедури за трансплантация на менискус. Ето защо е изключително важно да се използва всяка възможност за запазване на естествения менискус. Първата стъпка е да посетите специалист по коляно.

Опитният специалист по коляно може предварително да планира терапия, съхраняваща менискус. По този начин може да се избегне ненужна загуба на тъкан на менискусите поради неподходяща терапия, прекомерна резекция на менискус или неправилна диагноза на съществуващото увреждане.

Колко време сте в болничен след операция на менискус?

Коляното вече може да бъде натоварено от първия ден след частична резекция на менискус. След две седмици лекарят дърпа конците. След заздравяването на раната пациентът може да практикува спортове, подходящи за коляното, като колоездене или плуване.

След зашиване на менискус обикновено отнема 8 седмици, преди коляното да може да бъде напълно натоварено отново. Целта на операцията на менискус е да възстанови напълно способността на коляното да упражнява и устойчивостта. Проблемите с коленете вече не трябва да се появяват в ежедневието. Постоянните увреждания и артрозата на коляното се предотвратяват чрез възстановяване на функцията на менискуса.