Пожарна екология: когато блата се превръщат в трупа

Пожарна екология: когато торфищата се превръщат в трупа

От Индонезия до Канада - навсякъде по света балотните зони са под натиск: Те се източват, за да се създадат площи за земеделие или трафик или за добив на торф за градинарство. Но това има далечни последици отвъд реалната екосистема, както показва описът на Густаф Гранат от университета Макмастър и неговия екип. Когато са мокри, тези местообитания образуват естествена противопожарна преграда и по този начин предотвратяват разпространението на горски пожари например. Те също така съхраняват огромни количества въглерод, защото мъртвият растителен материал се разгражда много бавно при влажни условия. Като цяло се казва, че блатата са съхранявали повече въглерод от глобална гледна точка, отколкото тропическите дъждовни гори - само в Канада изследователите изчисляват количеството съхраняван въглерод на най-малко 185 милиарда тона, като торфените слоеве са с дебелина от няколко сантиметра до десетина метра.

Ако обаче съхранената вода се източи с помощта на отводнителни канавки, баирите буквално представляват опасност от пожар. Пожарите се хранят в торфените пластове и могат да тлеят там години наред, без наистина да се бият. Торфените пожари през 2015 г. само в Югоизточна Азия, предизвикани от сушата, благоприятствана от Ел Ниньо и погрешната селскостопанска политика, освободиха около един милиард тона въглероден диоксид - повече от общите емисии в Германия за предходната година. Смята се, че частиците сажди и прах, отделени от торфени пожари, са отчасти отговорни за 3000 смъртни случая, настъпили по време на тежките горски и блатни пожари в Русия през 2010 г. Отводняването също така влошава ситуацията с горските пожари в бореалните иглолистни гори: както огромният пожар през 2011 г. в езерото Славе в Алберта, така и опустошителните пожари около Форт Макмъри през пролетта на 2016 г. си изядоха пътя през източените бивши баири.