Появата на хипертония (високо кръвно налягане)

Артериалната хипертония е повишаване на кръвното налягане до стойности, които могат да увредят сърдечно-съдовата система и които трябва да доведат до диагностика и лечение на пациента [Man 2007]. По дефиниция систоличното кръвно налягане над 140 mm Hg и/или хроничното диастолично кръвно налягане над 90 mm Hg се считат за хипертония [Cho 2003].

Този праг на кръвното налягане обаче е само гъвкава ориентировъчна стойност: По-ниските ориентировъчни стойности се прилагат за пациенти с висок сърдечно-съдов риск, отколкото за пациенти с нисък риск от сърдечно-съдови заболявания. Сърдечно-съдовият риск корелира директно със систолното кръвно налягане и така нареченото пулсово налягане (разлика между систолното и диастоличното кръвно налягане) [Man 2007]. Повишеното кръвно налягане е свързано с повишен риск от инсулт, инфаркт, сърдечна и бъбречна недостатъчност и развитие на деменция [Cho 2003]; [Gre 2000]; [Rao 2008]. Повишаването на систоличното кръвно налягане е най-важният определящ фактор за риска от смърт в световен мащаб и е причина за 7,6 милиона сърдечно-съдови смъртни случаи годишно [Cho 2003] [Закон 2008].

Подобно на захарния диабет, артериалната хипертония е широко разпространено заболяване. Честотата на заболяванията (разпространението) в индустриализираните страни е между 25 и 30% [Pri 2001]; [Ega 2010] и се увеличава с възрастта. Преди всичко се регистрира повишаване на систолното кръвно налягане, докато диастолното кръвно налягане намалява от 60-годишна възраст [Pri 2001].

В САЩ честотата на високо кръвно налягане при 30-годишните е 10% и нараства до 50% при 60-годишните [Ezz 2008]. За съжаление, адекватен контрол на кръвното налягане (стойности на кръвното налягане причини и рискови фактори

Причините за есенциалната хипертония все още не са напълно изяснени. Сигурно е, че хипертонията не се основава на една причина с еднаква последователност. В допълнение към етническите и генетични влияния, важна роля играят различни фактори на околната среда.

Благоприятни фактори са различни хранителни фактори (затлъстяване, инсулинова резистентност, повишена консумация на алкохол, повишен прием на сол), стрес фактори, тютюнопушене, увеличаване на възрастта, обездвижване, нисък социално-икономически статус и нисък прием на калий и калций. Относителното значение на отделните фактори варира не само при отделните индивиди, но и с увеличаване на възрастта и в зависимост от различните етапи на артериалната хипертония.

Вторичната хипертония е разстройство с високо кръвно налягане, причинено от различно основно заболяване.

Форми и симптоми

В допълнение към първичната или есенциалната хипертония и вторичната хипертония се прави разлика между някои специални форми на високо кръвно налягане. Така че има изолирана практическа хипертония, известна също като синдром на бялото палто, и амбулаторната или маскирана хипертония и злокачествена хипертония.

Първична или есенциална хипертония

засяга приблизително 90% от всички пациенти с хипертония, диагнозата се поставя след изключване на вторична причина

Вторична хипертония

засяга около 10% от всички пациенти с хипертония
възниква напр. на като:
Високо налягане при бъбречни заболявания (прави се разлика между заболявания на бъбречните артерии и бъбречната тъкан)
Хипертония при хормонални нарушения (напр. Синдром на Кон, феохромоцитом, болест на Кушинг)
Високо налягане в коарктацията на аортата (вродена малформация на главната артерия)
Високо налягане при синдром на сънна апнея (по-специално има повишаване на кръвното налягане през нощта)

Специални форми на повишаване на кръвното налягане

Изолирана практика високо налягане ("бяло палто високо налягане")
Изолирана амбулаторна хипертония (маскирана хипертония)
Злокачествена хипертония

Симптоми

Симптомите може да липсват в продължение на години, които често не са много характерни по-късно. Показанията за артериална хипертония обаче са:

главоболие рано сутрин (често в тила, когато се събудите)
нарушения на съня
Замайване, звънене в ушите
чести кръвотечения от носа
Нервност, раздразнителност
Затруднено дишане при натоварване

Патофизиология

Кръвното налягане е продукт на сърдечния дебит и периферното съдово съпротивление. Следователно, промените в един или и двата параметъра водят до хипертония. Предишни проучвания досега са довели до противоречиви резултати по отношение на въпроса дали ранната фаза на есенциална хипертония води предимно до увеличаване на сърдечния дебит или увеличаване на периферното съдово съпротивление.

Причината за тези промени изглежда е свързана с повишена активност на симпатиковата нервна система.

При по-нататъшния ход на есенциална хипертония обаче, решаващият критерий е повишеното общо периферно съдово съпротивление, което в по-късните фази се медиира и от структурни промени в съдовата стена [Kin95]. В допълнение към симпатиковата нервна система, други фактори като съдови вещества, растежни фактори и биохимично-хормонални системи като системата ренин-ангиотензин-алдостерон са тясно свързани с развитието на артериално високо налягане [Fel 2009]; [Sac 2010].

Високият прием на сол тясно корелира с развитието на хипертония, тъй като се инициира авторегулаторна последователност, която води до повишаване на интраваскуларната течност и обема на сърдечния ритъм, както и до повишено периферно съдово съпротивление и системно кръвно налягане [Adr 2007]; [O’S 2006]. Повишаването на кръвното налягане е придружено от повишен кръвен поток в бъбреците и води до повишено отделяне на течности и натрий в урината. При пациенти с есенциална хипертония обаче отделянето на натрий с урината е намалено. Смята се, че повечето случаи на есенциална хипертония се дължат на генетичен дефект. Тук участват няколко гена, които влияят в различна степен на боравенето с натрий в организма и се изразяват в по-голяма степен в контекста на нездравословен начин на живот - особено когато има прекомерна консумация на готварска сол [Sac 2010]; [O’S 2006].

Усложнения и последици

В случай на нелекувано високо налягане, с течение на времето се развива трайно и често необратимо увреждане на сърцето и кръвоносните съдове. Сърдечна недостатъчност (сърдечна недостатъчност) и коронарна артериална болест са причините за смърт при 2/3 от всички пациенти с хипертония. Освен това настъпва дългосрочно увреждане на мозъка, бъбреците и други съдове.

При нелекувано или лошо контролирано високо налягане с течение на времето лявата камера на сърцето се удебелява и увеличава (хипертрофия на лявата камера), което впоследствие води до влошаване на изпомпващия капацитет и намалено пълнене на лявото сърце с кръв. Резултатът е сърдечна недостатъчност на лявата камера. Удебеляването, стесняването и калцификацията (артериосклероза) на коронарните артерии водят до коронарна артериална болест.

Нарушенията на кръвообращението в мозъка, които водят до инсулт, са причинени от артериосклероза на мозъчните артерии. В допълнение, масово кървене - обикновено фатално - може да възникне поради разкъсване на мозъчните съдове.

Атеросклерозата на големите и малките бъбречни артерии води до свиване на бъбреците, свързано с хипертония, в резултат на бъбречна недостатъчност.

Още плавателни съдове

Атеросклеротичните промени в съдовата стена на голямата коремна артерия могат да доведат до уголемяване (аневризма), разкъсване на съдовата лигавица или дори до разкъсване.

Оценка на сърдечно-съдовия риск

Таблицата по-долу обобщава факторите, които определят риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания и смърт от тях. Високото кръвно налягане е само един от многото рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания. Основен рисков фактор за коронарна артериална болест е метаболитният синдром, който се характеризира с коремно затлъстяване, хипертония, променени кръвни липиди и инсулинова резистентност.

Особено фатално съзвездие за преждевременна артериосклероза на всички кръвоносни съдове е комбинацията от високо кръвно налягане и захарен диабет, известно още като „фатален дует“. При наличие на високо кръвно налягане рискът от развитие на захарен диабет се увеличава скокообразно (ARIC проучване) [Gre 2000]. Диабетът увеличава риска от сърдечно-съдови инциденти с фактор 2-3 при мъжете и с фактор 4-5 при жените. Рискът от пациенти с хипертония да получат инфаркт, инсулт или сърдечна недостатъчност или да умрат от тях се удвоява със захарен диабет

Диагноза

Когато се определя тежестта на хипертонията, разграничаването между есенциална и вторична хипертония е от решаващо значение. Есенциална хипертония може да бъде установена само когато са отхвърлени други причини. Оценяват се и други сърдечно-съдови рискови фактори като клинично увреждане на органи и вторични и съпътстващи заболявания.

Измерване на кръвното налягане

Измерване на кръвното налягане от лекаря ("случайно измерване" или "измерване на практика")
Самоизмерване от пациента в домашни условия
Амбулаторно 24-часово измерване на кръвното налягане (ABPM)
Измерване на кръвното налягане при определен товар

Нормални стойности за едно измерване:

Практическо измерване: ≤ 140/90 mm Hg
Самоизмерване: ≤ 135/85 mm Hg
24-часово измерване (средно): дневен профил ≤ 135/85 mm Hg

Нормални стойности за амбулаторно проследяване на кръвното налягане:

За по-голямата част от пациентите с артериална хипертония медикаментозната терапия е от съществено значение [Man 2007]. Антихипертензивното лекарство трябва да има добър ефект на понижаване на кръвното налягане с възможно най-малко нежелани ефекти и поради съображения трябва да бъде на разположение в единична дневна доза (24-часов ефект).

Изборът на фармацевтични продукти зависи от това

профила на сърдечно-съдовия риск на пациента
съществуващото увреждане на крайния орган (сърце, бъбреци)
наличието на захарен диабет
евентуално съществуващи съпътстващи заболявания
индивидуална толерантност и
възможни взаимодействия с други лекарства, които пациентът вече получава.

Петте основни класа антихипертензивни лекарства, които са подходящи за започване на антихипертензивно лечение под формата на монотерапия или комбинирана терапия, са показани на следващата фигура. При повечето пациенти с хипертония е необходима комбинация от няколко антихипертензивни лекарства за постигане на целевите стойности на кръвното налягане.

Допълнителни методи на терапия

Обучението за лека издръжливост поддържа антихипертензивна терапия и понижава кръвното налягане със средно 13/8 mm Hg, което намалява риска от инфаркт с до 50%. Спортове като ходене, джогинг, плуване или колоездене са подходящи до степен от 3 до 4 пъти седмично в продължение на 30 до 45 минути или 15 до 20 минути на ден.

Изометричните упражнения като вдигане на тежести или други силови спортове, от друга страна, повишават кръвното налягане и трябва да се избягват, особено ако настройката на кръвното налягане е нестабилна.

Отказът от тютюнопушене има само незначителен антихипертензивен ефект, но има положителен ефект върху сърдечно-съдовия риск. В допълнение, не-сърдечно-съдови заболявания също могат да бъдат предотвратени. Също така е важно да знаете, че пушенето може да намали положителните сърдечно-съдови ефекти на някои антихипертензивни лекарства.

Хроничният емоционален стрес е фактор, влияещ върху повишаването на кръвното налягане, който не бива да се подценява. Например монахините, живеещи в манастира, развиват типично за възрастта високо кръвно налягане много по-рядко, докато за разлика от това работещите хора с постоянно стресираща работна среда са склонни да имат високи стойности [Esl 2008]. Следователно мерките за справяне със стреса като упражнения за внимателност, управление на конфликти или време, автогенно обучение или развлекателни дейности, компенсиращи стреса, са съществена част от терапията с хипертония.