Крик и забавяне на депресията La dépression La reconnaîtreetéviter la rechute

Кратко описание

Изтеглете депресия и забавяне La dépression La reconnaîtreetéviter la rechute.

Описание

Депресия и възторг

www.psychologie.ch Федерация на швейцарските психолози FSP Fédération Suisse des Psychologues FSP Federazione Svizzera delle Psicologhe e degli Psicologi FSP

Картина на корицата/Photo de couverture: Елена Мартинес

Направяне на измерването на забавянето от Silvan Weber и Daniel Hell

Неразбрани и често нелекувани от Тина Ин-Албон и Силвия Шнайдер

Извън стъпката От Анджелина Бирхлер Педрос

Prévenir la rechute depressive Par Françoise Jermann et Guido Bondol ﬁ

Le depressif от Мари-Клод Сиаленте

Статиите отразяват мнението на авторите Les articles signés re ètent l’opinion de leurs auteur (e) s

FSP-aktuell/Actu FSP пионерска работа през следващите двадесет години

„Психологията придоби репутация.“

Човешки изследвания: положително решение

20 години FSP: парти за рожден ден в Murten

Les 20 ans de la FSP: anniversaire à Morat

Un travail de pionnier pour les 20 ans à venir

„La psychologie a gagné en estime!“

Une décision réjouissante

Портрет: Emmanuel Schwab Docteur en psychologie et théorien

Франкофон на Vadim Frosio Rédaction

Опасното заболяване

Sournoise, elle peut surgir à n’importe quel moment et prendre различни прилики. Elle peut Toucher също биен les jeunes que les adultes, les hommes que les femmes. Ses причинява многократни être кратни: стрес, deuil, сепарация, развод, échec; tout comme ses conéquences: умора, изгаряне, perte d’appétit ou de sommeil, manque de vitalité или encore tristesse. Elle appartient aux maladies de notre temps. D’ailleurs, selon l’OMS, elle fait partie des maladies qui portent le plus atteinte à la qualité de vie des gens. L’Organisation estime que плюс де 120 милиона de personnes dans le monde seraient присъстващи. Cette maladie envahit les moindres recoins de notre corps et de notre pensée. Nous sommes tous, directement ou indirectement, touchés par cette maladie. Je veux parler bien sûr de la dépression, à laquelle Psychoscope consacre ce numéro.

Той има много лица, може да изглежда напълно неочаквано и съответно е коварен. Децата са също толкова засегнати, колкото възрастните, мъжете, както и жените. Колкото и разнообразни да са причините (стрес, скръб, раздяла, развод или провал), толкова различни са и последствията. Те варират от умора, синдром на изгаряне, загуба на апетит, нарушения на съня до липса на жизненост или тъга. Това е болест на нашето време и според СЗО също болестта, която има най-голямо влияние върху качеството на живот на хората. Организацията изчислява, че над 120 милиона души по света страдат от това. Всички ние сме пряко или косвено засегнати от него. Говоря, разбира се, за депресията, на която е посветен този брой на Психоскопа.

Силван Уебър и Даниел Хел представят новата програма за диагностика, grâce auquel le manque d’entrain, facteur важно де ла депресия, peut être mesuré. Налейте Тина Ин-Албон и Силвия Шнайдер, имайте симулация на симптомите на базата на сглобяеми елементи, депресия и проява на диференцираност на възрастните юноши и малките юноши, които могат да се възползват, основание за изравняване на сухата суровина и непризнаване. Двамата специалисти не изливат усилията си за възобновяване и усилване на научните изследвания. Angelina Birchler Pedross explique quelle принос la chronobiologie peut apporter dans le traitement et la recherche des dépressions.

Silvan Weber и Daniel Hell представят нов диагностичен инструмент, с който инхибирането на действието може да бъде измерено като важен фактор при депресията. За Тина Ин-Албон и Силвия Шнайдер депресията при деца и юноши се проявява по различен начин, отколкото при възрастни, въпреки сходните основни симптоми, поради което често не се признава, нито се лекува. Анджелина Бирхлер Педрос обяснява какъв принос може да има хронобиологията - особено изследванията на съня - в изследванията и лечението на депресията.

Françoise Jermann et Guido Bondolfi expliquent ce qu’est la therapy когнитивна basée sur la pleine conscience (MBCT). Cette терапия permet, selon les études qui ont été faites, de deminuer de moitié le risque de rechute chez des personnes en remission ayant vécu trois épisodes dépressifs dans le passé. Enfin, pour MarieClaude Cialente, de plus en plus de personnes qui viennent consulter pour des dépressifs mineurs cachent une crye plus grove. Pour elle, l’accapagnement doit s’axer sur le travail autour de la dynamique de fonctionnement de resolution de conflit afin d’identifier les conflits solubles et les неразтворими.

Françoise Jermann и Guido Bondolfi обясняват метода на когнитивната терапия, базирана на вниманието (MBCT). Проучванията показват, че тази терапия може да намали наполовина риска от рецидив при пациенти с три предишни депресивни епизода. И накрая, Мари-Клод Сиаленте заема мнението, че хората, които всъщност търсят лечение за леки депресивни разстройства, често имат сериозна криза. Следователно за тях терапията трябва да бъде насочена към функционалната динамика на основния конфликт.

ДОСИЕ: Депресия ПСИХОСКОП 10/2007

Осъществяване на измеримо забавяне Нов диагностичен инструмент за депресивни разстройства Инхибиращото действие е важен симптом на депресивните разстройства. Silvan Weber и Daniel Hell представят нов диагностичен инструмент, с който може да се измери това инхибиране. Те също така разработват своето разбиране за депресията, върху което се основава техният методологичен подход.

Страданието от депресия е протест. Той насочва вниманието към нещо, което притеснява пациента или не е наред. Днес самото страдание е все по-патологизирано, така че не само възможните дисфункционални последици от прекомерните изисквания, но и протестите в самото страдание. Това патологизиране на страданието вероятно допринася за широко разпространената болест "депресия". Въпреки че това означава, че за това заболяване се говори по-често, което в най-добрия случай води до дестигматизация, тази процедура има едновременно прикриващ или покриващ ефект. Защото води до лечение на симптомите; „Какво“ кара пациента да извика, излиза от фокус. Това отношение може да се обясни с факта, че в късно модерно общество с глобална оценка на гъвкавостта, способността за работа в екип и бързи действия, депресивното забавяне и интровертността са неприемливи.

Фактът, че лечението на симптомите често е фокус, може да се види и от фокуса на изследванията през последните години. След откриването на антидепресантите са изследвани предимно биохимични процеси в ендокринната система и в мозъка на засегнатите хора. Депресивните промени могат да се видят и в мимиките, жестовете и позата и следователно са и послания към другите. Kraepelin и Bleuler вече знаеха това. Но едва наскоро тези интерактивни знаци с характера на съобщението бяха преоткрити. Въз основа на предварителната работа на други и наши собствени изследователски групи, ние разработихме измервателен уред, който регистрира психомоторните промени при депресирани хора. Това ще бъде обсъдено в края. На първо място, епидемиологията, диагностиката и клиничните характеристики ще бъдат дадени в общ преглед.

Реакция на стрес Епидемиологичният подход към депресията винаги крие проблема с терминологията, особено по отношение на различните степени на тежест и форми на изразяване. Съществената констатация обаче остава, че винаги е имало депресивно преживяване и че това е част от това да бъдеш човек. По принцип повишен риск от заболяване може да се определи с различни нива на стрес: 1. Социални влияния като изолация, дискриминация, бедност, липса на социална подкрепа и др. 2. Биографични влияния като несигурна привързаност към родителите, некомпенсирани родителски загуби, ранни травматични преживявания. 3. Биологични разположения, като вариации в серотониновия транспортен ген. 4. Стратегии за справяне, като размисъл за самообвинение или безпомощност като поведение за обжалване. Разумно е да се предположи, че депресията възниква от здравословното съществуване и често е възможен отговор на стреса. Депресивното събитие вероятно се основава на модел на биосоциална реакция, което повечето хора правят

Предлага се на хора в нужда. Това може да се подкрепи и от факта, че омъжените жени на възраст между 25 и 45 години с деца, т.е. майки, които са особено стресирани в съвременното общество, имат най-голям риск да изпаднат в депресия. Моделът, лежащ в основата на депресията, не е задължително да е патологичен. Много може да се предположи, че по-нататъшното дисфункционално развитие на тази реакция води до разстройство със стойност на заболяването.

Нови методи - по-голям брой Диагнозата на депресивните заболявания зависи преди всичко от използваните критерии и от подбора на групите от населението. Промяната в методите на записване през последното десетилетие доведе до много по-високи нива на депресия сред общото население, отколкото беше възможно преди. Десет до двадесет процента от всички пациенти, които посещават лекар, вероятно ще бъдат депресирани, дори ако те не винаги са наясно с това и „само“ се оплакват от физически симптоми. Рискът да изпаднете в депресия поне веднъж в живота е между десет и петнадесет процента за мъжете и между двадесет и тридесет процента за жените. Депресията има тенденция да се увеличава и да се изравнява по честота между половете.

Диагностични проблеми Класификацията на различните форми на заболяването също се променя бързо. По-старите опити за категоризиране станаха проблематични. Доказано е, че не може да се поддържа класификация според причините (например ендогенни спрямо невротични), тъй като преобладават смесените форми. Въпреки че остава практическа полза да се разграничи „меланхолия“ от „сериозна“ форма на изразяване, такова практическо разграничение трябва да бъде класифицирано в измерение (а не в категорично) разбиране на болестта. Както вече беше посочено, възможно е и стриктно разделяне на депресирани и недепресирани хора

ДОСИЕ: Депресия ПСИХОСКОП 10/2007

невъзможен. По-скоро трябва да се приеме, че има непрекъснат преход от ежедневна депресия към по-леки и по-тежки депресивни настроения. Следователно Световната здравна служба разделя депресивните епизоди само въз основа на тяхната степен на тежест (лека, умерена и тежка) и техния курс (еднократен и повтарящ се). Ако човек не попита основно за причинно-следствените причини за депресивно страдание, а първо първоначално си задава въпроса как някой реагира като независим организъм в заплашителна ситуация и как се реорганизира, депресията получава ново лице. Тогава се наблюдава вече не само патологичната дисфункция или временната инвалидност, но и реакцията на запазване, която често е в основата на депресията, която се състои в иницииране на (двигателен, мотивационен, когнитивен и емоционален) процес на спиране в отговор на прекомерен стрес. Именно този фокус дава възможност за разработване на нови диагностични инструменти.

мускулно-скелетната система и, от друга страна, по-рядко, нейното ускоряване или възбуда. Моторните умения са особено достъпни за външно наблюдение, инструментално записване и количествено определяне, тъй като те могат да бъдат наблюдавани директно от проверяващия, което е съществена разлика в записването на субективния опит на пациентите с депресия. Затова разработихме скала за оценка на инхибирането на действието. То е конкретно ограничено до измерението на двигателната изостаналост, тъй като точно това е от основно значение за повечето пациенти с депресия. Оценяват се 11 елемента: дължина на крачката, забавяне на реакцията, движения на очите, честота на усмивките, продължителност на паузите при говорене, интерактивна реакция на изражения на лицето, поза в седнало положение, поток на речта, забавяне на движението, комуникация чрез жестове и сила на гласа Простотата на тестването в клиничната практика беше, освен стойността му, важен критерий при избора на артикулите.

Ако някой с депресия реагира на проблеми, се забелязва възпрепятстване на почти всички дейности дори при повърхностен преглед. Забавянето, инхибирането на инициацията и психомоторното увреждане са основни симптоми на депресия. За разлика от афективната капризност обаче, на тези явления се обръща малко внимание в широко разпространените диагностични инструменти. Липсват и подходящи методи за измерване за клинична практика (особено в немскоговорящия регион), които да могат да оценят клинично важното инхибиране на действието при страдащите от депресия. Общият модел на парализа, особено при меланхолична депресия, е ясно изразен в описанието на тежко депресираните лица от Ойген Блейлер още през 1916 г .: „Движенията стават трудоемки, бавни, безсилни. Крайниците са тежки „като„ олово “. Движението изисква също толкова усилия, колкото и мисленето. " Както беше описано в началото, тези явления почти не са изследвани през последните няколко десетилетия. Едва през последните няколко години различни изследователски групи - включително техните собствени - се върнаха към изразителното поведение на депресираните хора.

Резултатите от нашето валидиращо проучване с 80 тествани лица потвърждават нашата хипотеза, че двигателното инхибиране е важен аспект на депресията и може да бъде оценено с помощта на критериите, които сме установили. Въпреки че когнитивните тестове също бяха проведени по време на разработването на нашата тестова процедура, те не бяха използвани за клиничната оценка на инхибирането на действието. Валидността на нашата скала се подкрепя от високи корелации с други скали, които също измерват психомоторните умения. Открихме изненадващо високи корелации между тежестта на депресията, измерена с три скали на депресия (HAMD-17; Инвентаризация на депресията на Бек; Клинично интервю за депресия) и нашата скала. По този начин беше възможно да се докаже, че двигателната инхибиция при хора с депресия се увеличава с тежестта на депресията.

НАРУШЕНИ ФУНКЦИИ НА ЕФЕКТ НА ДЕПРЕСИЯ

Веднага достъпен Както е показано на графиката напротив, в допълнение към нарушенията на афективните и когнитивните функции, двигателните умения на депресивните пациенти обикновено са сериозно нарушени. Могат да се наблюдават два начина: от една страна, забавяне или инхибиране

Инструмент за оценка на инхибирането на действието при депресирани хора

Заключение Нашето валидиращо проучване показа, че е възможно да се оцени двигателната инхибиция (и по този начин косвено тежестта на депресията) с помощта на външни оценки от клиницист, което често е трудно субективно за пациентите с депресия. Малкият брой елементи и по този начин намаляването на сложността на измервателния уред е от голямо значение за клиничната практика. Не на последно място, двигателното инхибиране изглежда е предиктор за хода и отговора на терапевтичните интервенции, което би могло да има далечни ефекти върху лечението, както фармакологично, така и психотерапевтично.

Hell D., Böker H., Marty T. (2001): Интегративна терапия на депресия. Швейцария. мед. Форум 19: 491-499. Hell D. (2006): Какъв е смисълът от депресията? 11-то издание. Rowohlt. Райнбек. Weber S., Hell D.: Валидиращо проучване за измерване на инхибирането на двигателното действие при депресирани хора: Швейцария. Арх. Неврол. Психиатрия. (изпратено).

Силван Вебер, лиценз. phil, учи психология в университета в Цюрих. В момента работи като научен сътрудник в Психиатричната университетска клиника в Цюрих и пише дисертация на тема инхибиране на действията при депресивни органи. Професор доктор. med Daniel Hell е клиничен директор в психиатричната университетска клиника в Цюрих и професор по клинична психиатрия в университета в Цюрих от 1991 г. Той е главен редактор на „Швейцарския архив за неврология“ и автор на различни специализирани и нехудожествени книги, наскоро „Депресията - какво е вярно“ (Herder 2007).

Silvan Weber, Daniel Hell, Психиатрична университетска клиника Цюрих, Lenggstrasse 31, 8029 Цюрих. [имейл защитен]

Manque d'entrain е важен симптом на депресията. Силван Уебър и Даниел Хел, de la Clinique psychiatrique universitaire de Цюрих, представен като нов инструмент за диагностика grâce auquel ce blocage peut être mesuré. Les auteurs ont montré, dans leur étude de validation, qu'il est possible, à l'aide d'évaluations externes, de mesurer l'inhibition motrice (et en même temps, de manière indirecte, le degré de gravité de la depression), най-ниската субективност е по-малка за пациентите. Leurs résultats montrent que le manque de dynamisme semble avoir une valeur prédictive quant au déroulement des intervention thérapeutiques et aux rereactions possibles, ce qui pourrait avoir des conséquences importantes pour le traitement alsi bien pharmacologique que psychothérapeutique. De plus, ils approfondissent la connaissance de la depression, telle qu’elle est définie à la base de leur metthode.

ДОСИЕ: Депресия ПСИХОСКОП 10/2007

Неразбрани и често нелекувани

Епидемиология и курс В така нареченото проучване в Цюрих (Steinhausen et al., 1998) шестмесечният процент на разпространение на афективни разстройства при 6-16-годишните е бил 0,66%. В младежкото проучване в Бремен (Essau et al., 1998) разпространението през целия живот сред 12-годишните е 10,3%, а сред 17-годишните 18%. Депресивните разстройства се увеличават с възрастта, като най-голямото увеличение се наблюдава между 14 и 15 години. От 14-годишна възраст-