Павловското куче и класическо кондициониране

Руският професор Иван Петрович Павлов (роден на 14 септември 1849 г. и починал на 27 февруари 1936 г.) не само получава Нобелова награда през 1904 г. за изясняване на храносмилателните процеси, но е и откривателят на класическото кондициониране при кучетата. В това явление вроденият, безусловен рефлекс се превръща в условен, т.е. умишлено индуциран, рефлекс чрез обучение. За да докаже, че принципът на кондициониране действително работи, той проведе експеримент, който стана известен като Павловското куче.

Павлов откри феномена на класическата обусловеност

Кучетата слюноотделят повече, докато се хранят. Повишеното слюноотделяне е естествена и компулсивна реакция на хранителния стимул - т.е. на миризмата и зрението на храната. Този неволен рефлекс на четириногите приятели не може да бъде потиснат. В изследванията си върху храносмилането при кучета Павлов отбелязва, че животните не само слюноотделят, докато са хранени, но и веднага щом се приближи до кошарата за кучета.

Куче всъщност няма причина да лигави с прости звукови стъпки - освен ако не се е научило да комбинира незначителния стимул на стъпките с дарбата на храна. Сега Павлов искаше да докаже теорията на този процес на обучение при кучета - кондициониране. Затова той организира прост, но подходящ експеримент: кучето Павлов.

Отглеждане на малки кучета: специфики

Малките кучета стават все по-популярни - нищо чудно, защото те дори изглеждат по размер.

Подкрепящият експеримент: кучето на Павлов

За своя експеримент той използва прост звънец, за да създаде акустичен стимул, като позвъни на кучетата си. Както отбелязва ученият, само този шум не предизвиква засилен рефлекс на слюноотделяне при четириногите приятели. След това той винаги хранеше кучетата си малко след звука на звънеца, така че те да бяха изложени на стимула на храната, което ги караше да се слюноотделят повече, и стимула на звъненето едновременно.

След известен период на свикване Павлов само пусна камбаната: Както той очакваше, кучетата реагираха на звуковия стимул само с повече слюноотделяне, защото бяха научили, че след звъненето има храна. Така той успешно беше обучил кучетата си да реагират на стимул, който всъщност беше незначителен за кучетата. Животните вече не можеха да потискат този привичен рефлекс, както и вродения. По този начин принципът на обусловеност е научно доказан. Без това откритие съществена част от обучението за поведение на кучетата днес би липсвала.

Искате ли отново малко обобщение? Тук отново накратко е обяснен експериментът на известния учен, кучето Павлов:

И ето кратко обяснение на класическото кондициониране:

Може да се интересувате и от тези теми за собствеността на кучета: