Отслабнете: Въображаемата храна също ви кара да се чувствате сити

Диетите не само трябва да мислят за любимата си храна с чиста съвест, но всъщност трябва да го направят: Интензивната мисъл за ядене на нещо конкретно намалява желанието за нея.

Американски учени са установили в експерименти с доброволци, че трикът с храната с фанатази работи само при две условия: Трябва да посветите ума си точно на храната, която всъщност ще имате пред себе си по-късно. И е важно да си представите конкретно как ядете тази храна - само мисълта за нещо вкусно не е достатъчна, за да обуздае жаждата за нея. Изследването премахва традиционната идея, че мисълта за храна сама по себе си повишава апетита, пишат учените, работещи с Йоахим Восгерау от университета Карнеги Мелън в Питсбърг в списание "Science".

Само гледката на кулинарна наслада, но също така и мисълта за нея обикновено предизвиква горещо желание за нея, показали вече по-ранни проучвания. Известно е също така, че действителното съзерцание и умственото въображение задвижват едни и същи невронални процеси в мозъка и по този начин предизвикват подобни чувства и поведения. Следователно изследователите, работещи с Йоахим Восгерау, искаха да разберат дали и как въображаемата консумация на определено ястие влияе на апетита.

Вкусни презентации

По указание на изследователите 51-те участници в изследването бяха помолени да си представят да повтарят определени действия 33 пъти: докато някои от тестваните субекти си представяха да хвърлят 33 монети в пералня, втора група беше помолена да си представи, че поставя 30 монети в машината и три Ядене на шоколадови капки. И накрая, третата група трябваше да консумира психически 33 шоколада. Тогава учените предложиха на всички участници купа пълна с леща от шоколад, която те могат да ядат колкото си искат. Резултатът: тези, които вече са консумирали 33 леща шоколад в съзнанието си, консумират значително по-малко сладкиши, отколкото тестваните в другите две групи.

След това учените повториха експеримента - с промяната, че те не предложиха на тестваните купа пълна с леща шоколад, а по-скоро сирена. Резултатът: всички изпитвани са яли приблизително еднакво количество от него. Жаждата за сервирано сирене обаче беше съвсем различна, при друго повторение на теста, при което участниците в изследването бяха помолени да си представят да ядат кубчета сирене вместо шоколадова леща: Тези, които психически са яли 33 кубчета сирене, са яли по-малко сирене от останалите. Експериментите обаче са работили само ако тестваните субекти действително са си представяли процеса на консумация. Само мисълта за желаното лакомство нямаше ефект.