Стафилококи и MRSA

MRSA са бактерии, които са нечувствителни към иначе високоефективните антибиотици. Те често причиняват инфекции на рани

Лабораторни изследвания: стафилококите често са устойчиви на мощни антибиотици

Стафилококите са често срещани бактерии, които колонизират кожата и лигавиците на хората и животните. Някои видове стафилокок са част от нормалната флора на човешката кожа. Всеки човек е колонизиран с много бактерии от вида Staphylococcus epidermidis. Рядко обаче причинява инфекции. Други видове стафилококи обаче са по-чести причини за инфекции.

Далеч най-честата причина за инфекции на рани е Staphylococcus aureus. Този вид бактерии има болестотворни свойства. Въпреки това, далеч не всеки, който е колонизиран с него, развива инфекция.

Около 20 процента от здравословното население са постоянно колонизирани със стафилококус ауреус. В допълнение, бактерията понякога се открива в приблизително още 20%. Ако някой е колонизиран, това е главно в областта на главата и особено в носа. Това е последвано от гърлото и линията на косата. Въпреки че Staphylococcus aureus се среща при голям брой хора, бактерията разболява само няколко.

Как се получава колонизация със златист стафилокок?

В по-голямата част от случаите колонизацията протича спонтанно. Какво се случва в детайли е неизвестно. Експертите предполагат, че вероятността от колонизация зависи преди всичко от това дали в носната лигавица има определени градивни елементи, към които бактериите могат да се придържат. Какво точно е обаче, все още не е напълно изяснено. При хора, които имат такива компоненти, които съответно са колонизирани със Staphylococcus aureus, бактериите могат временно да бъдат отстранени с химически агенти. Въпреки това, спонтанната колонизация често се появява отново в рамките на няколко седмици. За разлика от това, тези, които не са естествено колонизирани със Staphylococcus aureus, често губят бактерията спонтанно в рамките на няколко седмици, ако преди това е била приложена върху носната лигавица.

Какво означава MRSA?

Някои бактерии са нечувствителни към определени антибиотици. Тези микроби се наричат устойчиви на активните съставки. Някои от съпротивленията, които днес причиняват проблеми в медицинската област, вероятно са съществували преди въвеждането на антибиотици. Като цяло обаче броят на резистентните бактерии е управляем. Поради широкото използване на антибиотици, наред с други неща, резистентните щамове успяват да се разпространяват все по-често.

В ранните дни на антибиотичната терапия инфекциите, причинени от стафилококи, обикновено могат да бъдат лекувани успешно с пеницилин. Повечето стафилококи вече са в състояние да произвеждат вещество, което прави пеницилина неефективен.

За борба с тези стафилококи бяха разработени допълнителни активни съставки от оригиналния пеницилин, изоксазолилпеницилини. Метицилинът е първото лекарство от тази група, което е одобрено.

Въпреки това, скоро след въвеждането на по-нататъшно развитите пеницилини, лекарите изолираха Staphylococcus aureus от рани, които също бяха нечувствителни към веществата от тази нова група активни съставки. Тези микроби са известни като устойчиви на метицилин Staphylococcus aureus или накратко MRSA.

Понастоящем около 20% от изолатите на Staphylococcus aureus в материала за клинично изпитване са устойчиви на изоксазолилпеницилини. В случай на стафилококи, тази резистентност автоматично включва и резистентност към други високоефективни антибиотици, така че все още са налични само няколко, предимно по-нови антибиотици за борба с.

MRSA не са единствените устойчиви бактерии, за които експертите знаят. Например има и устойчиви бактерии салмонела и Е. coli.

Кога може да се случи MRSA колонизация?

За разлика от чувствителния към метицилин Staphylococcus aureus, колонизацията с MRSA обикновено не се случва спонтанно. По-скоро MRSA се предава от населени на по-рано ненаселени хора.

В болниците бактерията се предава на пациентите, по-специално чрез медицинския персонал. Има повишена вероятност за колонизация на MRSA при хора, които са хронично болни (например пациенти на диализа, т.е. пациенти, които са зависими от „измиване на кръв“, както и пациенти с трахеостома, изкуствен достъп до трахеята).

Дали бактерията може да се засели в определен човек след предаване зависи от различни фактори. При някои хора MRSA изчезва с времето (временна колонизация). С други населеното място остава постоянно. Предразположението дали MRSA остава или изчезва отново варира значително и трудно може да бъде повлияно от външни мерки. Въпреки това старостта, хроничните кожни заболявания като псориазис, тежки основни заболявания и предишни антибиотични лечения изглежда благоприятстват колонизацията.

Има ли начини да премахнете MRSA отново?

Институтът Робърт Кох препоръчва поне един опит за отстраняване на MRSA от кожата и лигавиците. След това се говори за рехабилитация на носители на MRSA. Подходящи мерки са използването на мупироцинов маз за нос, дезинфекция на изплаквания на устата и измиване на цялото тяло с антисептични сапуни и разтвори според точните инструкции на лекаря.

Тези коригиращи мерки обаче не винаги са успешни. Според някои експерти трайното възстановяване вероятно е възможно само ако засегнатото лице рано или късно отново би спонтанно загубило зародиша. Тъй като лечебното лечение може да има нежелани ефекти, особено при многократна употреба, специалистите не препоръчват по-нататъшни опити след неуспешен опит за отстраняване.

Как лекарят определя колонизация с MRSA?

Има скринингови тестове за MRSA. Препоръчва се скрининг, когато хората, които са хоспитализирани, са изложени на повишен риск от колонизация. Лекарят обикновено взема тампони от носа и гърлото, както и от участъци от кожата, например от рани. Лабораторията определя вида, т.е. вида на покълването и неговата чувствителност към антибиотици.

Какви мерки трябва да предотвратят разпространението на MRSA?

Ако е известно, че пациентът е заразен с MRSA, в болницата трябва да се спазват определени хигиенни мерки. Те трябва да предотвратяват разпространението на зародиша върху други пациенти:

Засегнатите пациенти трябва да бъдат изолирани. Следователно те обикновено са в единична стая.

Всички хора, които влизат в контакт със съответното лице, обикновено трябва да носят защитни рокли, ръкавици за еднократна употреба и предпазители за уста и нос.

Всички съдове за грижа могат да се използват само за един пациент.

От само себе си се разбира, че трябва да се спазват и обичайните стандартни хигиенни мерки (дезинфекция на ръцете).

Кога може да се появи MRSA инфекция?

При определени обстоятелства MRSA може да причини инфекции в носителя си. Благоприятни фактори са например диабет, увреждания на кожата, чужди тела (като пластмасови тръби или заместители на ставите), някои инфекции (като грип) или други фактори, които водят до слаба имунна система. След това се говори за ендогенна инфекция.

По-рядко инфекциите могат да се развият и след външно предаване на MRSA. Това може да се случи чрез ръцете на медицинския и сестринския персонал в болницата. Преминаването в отделения за интензивно лечение е особено важно, тъй като много болните хора са особено изложени на риск от развитие на тежки инфекции.

Какви инфекции с MRSA има?

MRSA може да причини голямо разнообразие от инфекции. Раневите инфекции и кожните инфекции са особено чести. Възможни са също инфекции на назофаринкса (напр. Инфекции на средното ухо), както и тежки общи инфекции (напр. Менингит, пневмония, отравяне на кръвта, възпаление на сърдечните клапи).

MRSA в ежедневието

В домашната среда заразяването на здрави контакти с MRSA е много малко вероятно. Обикновено не се изискват специални хигиенни мерки. Важно е обаче засегнатите да използват ежедневни предмети, прибори за грижа (сапун, четка за зъби, кърпа, кърпи) и дрехи само за себе си. Специални хигиенни правила могат да се прилагат при контакт с хронично болни или новородени бебета. Лекарят ще Ви информира за това.

Важно е засегнатите и техните роднини да бъдат информирани за различните рискове от инфекция в болницата и у дома. Това също прави разбираемо защо изолацията и защитното облекло обикновено са необходими в клиниката, докато нормалното боравене обикновено е възможно у дома.

Какво е важно при работа с пациенти с MRSA?

Пациентите с MRSA колонизация или MRSA инфекция имат основно същото право на подходяща диагноза и терапия като всеки друг пациент. Медицинските мерки се извличат единствено от медицинските изисквания.

Разбира се, изключително важно е лекарите, медицинският персонал и пациентите да бъдат информирани за опасностите от резистентните микроби и да спазват съвестно правилата за превенция и хигиена.

Страхът от разпространението на микробите обаче не трябва да означава, че пациентите с MRSA получават необходимите терапии само със закъснение или с компромис.

В ежедневната клинична практика хората с MRSA често страдат от стигматизация. Има дори съобщения за случаи, че на страдащите е отказано определено лечение (например рехабилитационно лечение или дори операции) поради страх от инфекция и разпространение. Отказът от медицински необходими мерки нито е обхванат от закони или насоки, нито е етично оправдан.

Консултантски експерт: Privatdozent Dr. мед. Стефан Боргман

Privatdozent Dr. Стефан Боргманн е специалист по микробиология и инфекциозна епидемиология. Той ръководи Клиничното инфекциозно-хигиенно отделение в клиниката в Инголщат.

Подуване:

RKI ръководство за лекари, стафилококови заболявания, особено инфекции, причинени от MRSA. Онлайн: http://www.rki.de/DE/Content/Infekt/EpidBull/Merkblaetter/Ratgeber_Staphylokokken_MRSA.html (достъп до 26 ноември 2013 г.)

Borgmann S, Stark M, Kaiser P et al. MRSA в практиката, старчески дом и домашна среда. В Bayerisches Ärzteblatt 3/2008. Онлайн: http://www.rki.de/DE/Content/Infekt/Krankenhaushygiene/Erreger_ausgewaehlt/MRSA/MRSA_Artikel_BAB.pdf?__blob=publicationFile (достъп до 25 ноември 2013 г.)

Насоки за хигиена в клиники и практики: Мерки в случай на мултирезистентни патогени (MRE), AMF регистрационен номер 029/019, считано от 08/2012. Онлайн: http://www.awmf.org/uploads/tx_szleitlinien/029-019l_S1_Masshaben_bei_Auftritt_multiresistenter_Erreger_01.pdf (достъп до 27 ноември 2013 г.)

Важно ЗАБЕЛЕЖКА:

Тази статия съдържа само обща информация и не трябва да се използва за самодиагностика или самолечение. Той не може да замести посещението при лекар. Нашите експерти не могат да отговорят на отделни въпроси.