Менингиом

Менингиомите са тумори на менингите. Те са сред най-често срещаните мозъчни тумори. Повечето менингиоми са доброкачествени

Изображение на напречното сечение на мозъка с менингиом в областта на челото (оцветено в розово)

Менингиомите са предимно доброкачествени тумори. Те започват от мозъчните обвивки, по-точно от паякообразната тъкан (арахноидна). Този среден слой на мозъчните обвивки покрива мозъка и нарежда мозъчните вентрикули, т.е.камерите, които съдържат мозъчната течност. Кожата на паяжината също заобикаля гръбначния мозък.

Колко често се срещат менингиомите?

Около шест от 100 000 души развиват менингиом. Жените са засегнати значително по-често от мъжете. Вероятността за менингиом се увеличава с възрастта. Менингиомите са по-чести след лъчелечение на мозъка и при хора с неврофиброматоза тип 2.

По принцип менингиомите могат да се появят навсякъде, където има кожа на паяжина. Най-често обаче те възникват от външната страна на мозъка, между двете половини на мозъка (на falx cerebri) и в областта на така нареченото сфеноидно крило.

Колко опасни са менингиомите?

Лекарите разделят менингиомите на три групи: Над 90 процента от менингиомите са доброкачествени. Те растат бавно и изместимо (степен I на СЗО). Менингиомите рядко са нетипични и бързо растящи (степен на СЗО II) или дори злокачествени (степен III на СЗО).

Какви са симптомите на менингиома?

Дискомфорт възниква, когато менингиомът компресира (компресира) съседната мозъчна тъкан. Тъй като повечето менингиоми растат много бавно и околната тъкан може да се адаптира добре, менингиомите често могат да растат сравнително големи, преди да причинят смущения. Видът на симптомите зависи от това къде точно се намира туморът и кои области на мозъка засяга. Възможните симптоми варират от обонятелно разстройство и парализа на лицевите мускули до главоболие и гърчове до психологически промени.

Как лекарят поставя диагноза?

Ако пациентът страда от подобни симптоми, първият образен преглед често е компютърна томография (КТ) на главата. Лекарите често могат да определят характеристиките на менингиомите на CT изображенията. Те включват калцификации в тумора и, в случай на изследвания с контрастно вещество, силно оцветяване на тумора с това контрастно вещество.

Ядрено-магнитен резонанс на главата е най-добрият начин да се разграничи менингиом от други тумори в мозъка. В някои случаи лекарите дори получават първоначална информация за това дали туморът е доброкачествен или злокачествен. Те обаче могат да определят точните характеристики на тумора само с абсолютна сигурност, като изследват тъканна проба под микроскоп.

Не е необичайно менингиомите да бъдат открити случайно, преди да причинят симптоми - например, защото други заболявания изискват образно изследване на главата.

Как лекарят лекува менингиома?

Избраното лечение е пълно хирургично отстраняване на менингиома - ако това може да се направи с приемлив риск. Дали една операция има смисъл във всеки отделен случай зависи от това колко голям е туморът, къде е и на колко години е пациентът.

Докато няма оплаквания, може да не е необходимо незабавно лечение. Достатъчно е първо да наблюдавате тумора. За тази цел лекарят прави MRI изображения на интервали. Важно е той да използва не само последните записи за наблюдение на напредъка, но и по-старите. В противен случай той може да подцени увеличаването на размера, особено при много бавно нарастващи тумори.

В определени случаи специалистите препоръчват радиацията като първо лечение - например за менингиоми, до които е трудно да се достигне чрез операция поради местоположението и модела на растеж. Радиацията също е опция, ако има повишен риск от операция поради съпътстващи заболявания. При определени обстоятелства неврохирургът трябва да вземе тъканна проба от тумора преди облъчването, за да може да определи степента на тумора.

Какви са шансовете за възстановяване от менингиома?

Въпреки че по-голямата част от менингиомите са доброкачествени, съществува сравнително висок риск от туморен растеж отново. Шансовете за възстановяване и дали е необходимо по-нататъшно лечение зависи от доброкачествения или злокачествения характер на менингиома. От друга страна, той също така взема предвид дали остатъци от тумора са останали или не след операция.

Операцията често е трудна с тумори в областта на основата на черепа, така да се каже от долната страна на мозъка, особено ако те са израснали в околната тъкан. В такива ситуации единственият начин, по който лекарят може напълно да премахне тумора, често е чрез риск от трайни неврологични разстройства. След това лекарят често решава да остави остатъчен тумор.

Менингиомите от степен I, които могат да бъдат напълно премахнати, имат най-голям шанс за трайно излекуване. След операцията са посочени само контролни изследвания на ЯМР на редовни интервали.

За менингиоми от степен I, които не могат да бъдат напълно отстранени, експертите препоръчват и контролни ЯМР сканирания. Най-късно, когато оставащият тумор се увеличи по размер, е необходимо повторно облъчване.

Менингиомите от степен II и степен III са много по-склонни да се повторят след операция. В случай на такива тумори е показано повторно облъчване, дори ако отстраняването е очевидно завършено. Ако туморът остане, са необходими по-високи дози радиация.

Може ли менингиомът да се лекува и с лекарства?

Съществуват експериментални терапевтични подходи с хормонална терапия и други методи, които обаче все още не са намерили своето място в клиничната рутина.

В някои ситуации придружаващата терапия с лекарства е важна. Ако например има подуване на мозъка в областта на тумора, лекарят може да препоръча деконгестантна терапия с кортизон преди операцията, малко след това. Ако пристъпите се появят като част от менигеома, е необходимо лечение с лекарства против припадъци. След приключване на лечението на тумора засегнатото лице може постепенно да прекрати приема на това лекарство в консултация с лекуващия лекар.

Консултантски експерт: професор д-р мед. Кристиан Райнер Виртц

Професор Кристиан Райнер Виртц е медицински директор на Клиниката по неврохирургия в Университетската клиника в Улм в Сафранберг в Улм и в окръжната болница в Гюнцбург. Основните му научни интереси включват компютърно подпомогнати хирургични процедури, интраоперативна образна диагностика с ЯМР и сонография и невроонкология. Той е заместник-ръководител на Германското дружество по неврохирургия и член-основател на Германското общество за компютърна и роботизирана хирургия.

Подуване:

SOP менингиоми: информация за лекари. Онлайн: http://www.klinikum-nuernberg.de/DE/ueber_uns/Fachabteilungen_KN/kliniken/neurochir/fachinformationen/fuer_aerzte/SOP_Meningeome_2007_11.pdf (достъп до 9 януари 2014 г.)

Менингиоми, медицинска информация за пациенти на Германското дружество по неврохирургия, от август 2010 г. Онлайн: http://www.dgnc.de/htm/08/nav/index08.html?/htm/08/text08_7.html (достъп на 09.01. .2014)

Dodel R, Klockgether T (eds), Roter Faden Neurologie, Щутгарт, научно-издателска компания, 2010

Dietel M, Suttorp N, Zeitz M (ed.) Harrion's internal medicine (немско издание) 18-то издание, Берлин 2012, ABW Wissenschaftsverlag стр. 3666

Менингиоми, информация от отделението по неврохирургия в университетската болница Саарланд. Онлайн: http://www.uniklinikum-saarland.de/de/einrichtungen/kliniken_institute/neurochirurgie/Forschung/Neuroonkologie/Meningeome/Haeufigkeit (достъп до 10 януари 2014 г.)

Лечение на менингиом и акустична неврома, информация от клиниката и поликлиниката за лъчетерапия в LMU Мюнхен. Онлайн: http://www.klinikum.uni-muenchen.de/Klinik-und-Poliklinik-fuer-Strahlentherapie-und-Radioonkologie/de/behandlungsspektrum/Meningeome/index.html (достъп до 13 януари 2014 г.)

Важно ЗАБЕЛЕЖКА:

Тази статия съдържа само обща информация и не трябва да се използва за самодиагностика или самолечение. Той не може да замести посещението при лекар. Нашите експерти не могат да отговорят на отделни въпроси.