Метаболитен синдром: Твърде много сън също ви напълнява

Автор: Майкъл Брендлър/д-р Аня Браунварт

Прекалено дългото или твърде краткото спане причинява проблеми с метаболизма на захарта, нивата на липидите в кръвта и теглото. Сега корейските учени за първи път са разследвали кога точно предозирането или предозирането през нощта застрашава здравето.

По темата Продължителност на съня и здраве има предимно епидемиологични проучвания, които показват най-вече U-образна връзка - т.е. твърде малко и твърде много сън е вредно. Но каква всъщност е точната доза? Екипът на Клер Е. Ким от отдела за превантивна медицина в Националния университет в Сеул разследва този въпрос. За тази цел колегите актуализираха по-старо проучване.

Мъже, Новият анализ, базиран на данни от така нареченото проучване Hexa, показа, че тези, които спят по-малко от шест часа, страдат по-често от тези от същия пол, които лежат в леглото най-много шест до осем часа метаболитен синдром и разширяване на обиколката на тазобедрената става. Ако спят по-дълго от десет часа, това също е свързано с повишена честота на метаболитния синдром и триглицеридите също се повишават.

HDL се свива, бедрата растат

Подобни корелации бяха открити в данните на около 133 000 корейци на възраст 40–69 години за Жени. Твърде кратките периоди на почивка се забелязваха и при увеличената им обиколка на бедрата. При женския пол самият метаболитен синдром е свързан само с твърде много сън, заедно с по-високи нива на триглицериди и кръвна захар, по-голяма обиколка на бедрото и намален HDL.

Сънят твърде малко е доста опасен за мъжете

И двете Рискови фактори За метаболитния синдром вероятно има полова разлика, заключават авторите. Твърде краткото време на сън е по-вероятно да засегне мъжете, а твърде дългото време за сън при жените. Причините за тези отклонения, както и за асоциацията като цяло, все още не са ясни. Подозират се ендокринологични, имунологични и метаболитни процеси, които може да бъдат по-добре изяснени в бъдещи проучвания.

Източник: Kim CE et al. BMC Public Health 2018; 18: 720