Местоимения - английски местоимения

Можете да намерите безплатни упражнения за подобряване на вашите умения по английски тук:

Обяснение: местоимения

местоимение са местоимения, които например могат да заменят или придружават съществително име. Има различни видове местоимения, всеки от които има различни задачи в структурата на изречението. Ето преглед на английския език персонал-, Притежаващо-, Относително- и Демонстративни местоимения.

Лични местоимения

Английските лични местоимения съществуват в субектната форма като заместител на субект и в обектната форма като заместител на обект.

Тема форма обект форма

I.	Аз	мен	аз аз
ти	ти/ти	ти	ти/ти/ти/ти
Хей	той	него	него/него
тя	тя	тук	тя нея
то	това той тя	то	то/него/тя/него/нея
ние	ние	нас	нас
ти	Да	ти	ти/ти/ти/ти
те	тя	тях	те/тях

Тъй като в английския език няма форма на учтивост, можете да имате предвид както „ти/ти/ти“, така и „ти/ти“.

Опасност
За разлика от немския, той обикновено се използва за вещи и животни.
Примери:
Вратата е там. ТоСиньо е. (Вратата е там. тя е син.)
Къде е котката? ТоВ градината е. (Къде е котката? тя е в градината.)

Изключение: Той или тя се използва и за домашни любимци, които се наричат по име.
Пример:
Това е Маги. ТяТова е много добро куче.

притежателни местоимения

Притежателни местоимения са притежателни местоимения, които показват на кого принадлежи нещо. На английски език се прави разлика между атрибутивно и предсказуемо използване.

атрибутивно/прилагателно предикативно/съдържателно

моя	моя)	моята	моя)
Вашият	вашият)	твоя	вашият)
неговата	неговото)	неговото	неговото)
тук	Вашият)	нейната	Вашият)
си	неговото)	си	неговата (нейната)
нашата	нашите)	нашата	нашите)
Вашият	вашите/вашите/нея	твоя	вашите/вашите/нея
техен	Вашият)	техните	Вашият)

Примери:

Моето име е Том.
Това ли е вашата котка? Да, това е мое.
Това ли е нейната квартира? Не, това е наше.

Именните притежателни местоимения също се използват заедно с на.

Примери:

Те са ми приятели.
Безброй наши студенти все още си сътрудничат с университета след дипломирането си.

относително местоимение

Относителните местоимения въвеждат относителни изречения. Относителни изречения са подчинени изречения, които са или абсолютно необходими за разбиране на изречението (дефиниране на относително изречение), или съдържат допълнителна информация, която не е абсолютно необходима за разбиране на изречението (не-определяща относителна изречение). Докато на немски членовете der, die, das се използват като относителни местоимения, на английски кой, кой, че и чий се използват.

Пример за определяща относителна клауза:

Хората, които ядат нездравословна храна, лесно се разболяват.

Пример за нерешаваща относителна клауза:

Синът ми, който яде много нездравословна храна, лесно се разболява.

Относителното местоимение, което се използва по отношение на лица и може да въведе определящи и неопределящи относителни клаузи.

Кой се използва за обектната форма на кой в писмения език. На говоримия език обаче рядко чувате кого.
Родовата форма е чия.

Примери:

Джоан е омъжена за Джон, с когото има трима сина.
Джоан, чийто съпруг се казва Джон, има трима сина.

За да се установи връзка с нещата, относителните местоимения този и които се използват при определяне на относителни изречения. Това се използва само при дефиниране на относителни клаузи, но не и в недефиниращи клаузи.

Примери:

Познавам някои компании, които/които се специализират в тази област на консултации.
Компаниите в тази сграда, които се специализират в консултации, са малки до средни.

Ако относителните местоимения се отнасят не към субекта, а към обекта на изречението, те могат да бъдат пропуснати.

Примери:

Това е най-бързата кола, която някога съм имал. = Това е най-бързата кола, която някога съм имал.
Джоана е момичето, което срещнах на партито снощи. = Джоана е момичето, което срещнах на партито снощи.

Опасност!
Докато относителните изречения на немски винаги се въвеждат със запетая, на английски само недефиниращите относителни изречения се разделят със запетаи!

Примери:
Днес разговаряме с хора, които имат интересни истории за разказване.
Днес разговаряме с Джон Джонсън, който има да разкаже интересна история.

Демонстративни местоимения

Това, онова, тези и онези са демонстративни местоимения (показателни местоимения). Те се използват за разграничаване на местни или времеви разстояния и за конкретно посочване на горното. Демонстративните местоимения могат да придружават съществително или да стоят самостоятелно.

Примери:

Харесвате ли тези картини?
мразя това!

Това, онова, тези и онези се различават по своето значение: Ако нещо е в непосредствена близост по отношение на времето, пространството или понятието, това се използва в единствено число, а тези в множествено число. За пространствено, времево или психически отдалечени неща се използва това в единствено число и тези в множествено число.

Опасност!
Учещите английски език с немски като майчин език са склонни да използват формите за единствено число това и онова, когато множественото число е правилно. „Тези са“ трябва да бъдат преведени както тези/тези са!

Примери:
Това са вашите обувки.
Това са фактите.

Примери:

Цената на живота е толкова скъпа в наши дни.
Това е моят стол; този е ваш.
Това бяха дните, приятелю.
Тези кученца са толкова сладки!

Това и онова също може да се използва адвербиално.

Примери:

Том не е толкова глупав.
Новата маса е само толкова висока.

Резюме: местоимения

Лични местоимения: Има ли в предметната форма като представител на предмет - напр. Аз, ти, той, тя - и във формата на обекта като заместител на обект - напр. аз, ти, него, нея.

Притежателни местоимения: Притчи, които показват кой притежава нещо. Прави се разлика между атрибутивни - напр. моята, вашата, неговата, нея - и предикативна употреба - напр. моята, твоята, неговата, нейната - диференцирана.

Относително местоимение: Те въвеждат относителни клаузи. Примери: кой, кой, онзи и чий.

Демонстративно местоимение: Те обозначават предмети или хора. Примери: това, онова, тези и онези.