Механата на Андор

Официалният форум за света на Андор

Индекс на борда‹Механа разговори
Променете размера на шрифта
Преглед преди печат

Членове
да се регистрирате
регистрирам

История: Вечният съвет

Re: Story: Вечният съвет

на Трол »21 юли 2019, 15:11

у - просто усещане

Re: Story: Вечният съвет

на Трол »21 юли 2019, 15:11

Interlude VIII - По-опасно от всякога

Re: Story: Вечният съвет

на Трол »21 юли 2019, 15:11

z - принуда или съвпадение

Re: Story: Вечният съвет

на Трол »21 юли 2019, 15:12

Interlude IX - Компенсация

Re: Story: Вечният съвет

на Трол »21 юли 2019, 15:12

А - думи, стрелки, възможности

Боридас трепереше. Ако Суверенът го е подозирал и преди, защо не го е проверила, за да елиминира Алианса? Лъжеше ли го, може би дори да му спести знания, които според него ще му навредят? Нямаше значение. Основното е, че Еара беше разсеяна. Тъмният магьосник беше невероятно мощен, нямаше как да наруши заклинанието й. Но имаше и друг вариант. С най-голяма концентрация той успя да придвижи ръката си малко по-близо до масата. По-близо до тайното оръжие. Все пак по-близо до способността му да победи суверена. Тя не трябваше да се отказва от заклинанието си, не трябваше да му позволява да говори изобщо. Все още можеше да обърне течението, да отмъсти за смъртта на съюзниците си, да спре нелепия опит да обедини двата ордена. Това беше негов дълг, защото той беше последният, който все още можеше да го направи. Докато Еара беше разсеяна. Отново той помръдна малко ръката си, плъзна се още по-близо до тайното оръжие. Просто трябваше да издържи суверена известно време.

Не й отне много време, за да отстрани развалините от кремираното тяло на полковника. Тя използваше тъмна магия, въпреки че знаеше, че Торвен не би искал тя да докосва тялото му. И ако е така. Той е мъртъв и тъмната магия вече не може да му навреди. Вече нищо не може да му навреди. Може би тя би затворила очите му, но не остана нищо, което да може да бъде идентифицирано като очи. Иара седеше мълчаливо, търпяше вонята на изгоряла плът и си спомняше моментите, които споделихме. Кадър след кадър изстрелваше главата й и тя не можеше да намери сили да се движи. Дванадесет мъртви, а един тепърва предстои. Малка цена за асоциацията, която ще подобри устойчиво живота в Хадрия. Тя успокои треперещия си дъх. Вдишайте и издишайте. Вътре и вън. Тъгата е просто чувство. Игнорирай го!
Тя затвори очи, приведена неподвижно до останките на наставника си, потискайки всяко чувство и мисъл. Вътре и вън. Вътре и вън. Когато първите магьосници влязоха в гроба няколко часа по-късно в търсене на своите полковници, те откриха суверена все още такъв.

Re: Story: Вечният съвет

на Трол »21 юли 2019, 15:12

Б - Заплахи от три части

И в най-дълбоката точка в подземния свят на Адрия тя се напука тъмно и леко треперене премина през напукания под.

Re: Story: Вечният съвет

на Трол »21 юли 2019, 15:13

Interlude X - Стари кости

Re: Story: Вечният съвет

на Трол »21 юли 2019, 15:13

C - Трептяща свещ

Той се скиташе през бурята, към сиянието на далечния фар. Звездите грейнаха под краката му и в далечината иззвъня песен, която Кийла винаги му е пяла в миналото. Знаеше, че ако успее да стигне само до огъня, ще види отново майка си. Мисля, че сте много повече от просто трептяща свещ, грубият глас на губернатора прозвуча през бурята и той осъзна, че всъщност той е свещ, която бавно пълзи напред и че звездите са просто капки восък, които той губи. Песента бавно избледняваше, колкото повече се приближаваше до огъня и когато най-накрая стигна до нея, имаше голямо око, чийто ирис се люлееше между облачно синьо, въздушно лилаво и пламъчно сиво. Тогава черната зеница нараства, сякаш сокът от беладона е бил вливан в нея и ирисцентните цветове избледняват. Бурята се усилваше, поривите носеха глас на джудже и говореха за руди и жестове. Гласът дръпна пламъка на свещта, който трепна и накрая угасна.

Коронената кула на Ритбург е окъпана в червена светлина, а до знамето със звездното цвете се свива кървавочервен петел. Оглежда се, алчността блести в празните му очи и разпери крила, които изведнъж покриват целия сламен покрив. Петелът расте, перата му блестят в червено и злато, тялото му просто извива флагъра настрана. Сърповидната опашка стърчи над парапета към двора и когато петелът отвори убийствения си клюн, излиза чиста тъмнина. И пред Ритбург страната се раздвижва, златната трева е покрита със сив прах и тъмни сенки се плъзгат по стената и през отворената порта. А червеният петел се простира и отваря клюна си още по-широко, за да погълне всичко.

Re: Story: Вечният съвет

на Трол »21 юли 2019, 15:13

Interlude XI - хитрост и хитрост

„Какво правиш тук, крадец?“, Попита стройен мъж с опашка. От колана му висеше сребърен рог.
„Искам да ви задам въпрос. Вашият капитан, за да бъдем точни. "
"Нека да позная: става въпрос за брат ми?"
Кен се завъртя, когато фигура със синя кожа излезе от сенките. Как е могъл да пропусне Калем? „В интерес на истината. С него съм от известно време и никога не съм се съмнявал в него. Той е или майсторски актьор ... или грешиш. Колко си сигурен, че Леандър наистина е на наша страна? "
- Доверявам му се много повече от теб - отвърна студено Калем.
"Както мислиш. Просто ... ако той се противопостави на Вечния съвет, Черният вестител няма да прояви милост. Той ще унищожи брат ти и искам да се уверя, че не ти пука. Вие сте част от Вечния съвет, независимо какво прави Леандър. Или не?"
"Леандър не ме предаде.", Гневно отговори Калем. „И можете да бъдете спокойни, защото ако го направи, вече нямаше да ми е брат. Това ли беше? "
Кен кимна и се сбогува. Но отвътре той изпитваше удовлетворение от загрижеността, която капитанът толкова се беше опитал да потуши.

Re: Story: Вечният съвет

на Трол »21 юли 2019, 15:14