Лебедовата песен на британския премиер: Последната услуга на Камерън

Великобритания, да, цяла Европа озадачава бръмченето на излизащия премиер. Скрити лоши новини? Или израз на добър характер?

Ако не ви пука за позицията ви, можете да си тананикате, когато напуснете Снимка: ап

Лошите хора нямат песни: ако това се казва, Дейвид Камерън е добър премиер. Няма значение, че дори доказани музикални експерти не могат да кажат точно кое парче премиерът е изпял на Даунинг стрийт в понеделник. Камерън застана пред пресата, за да обяви незабавната си оставка и Тереза Мей като наследник на поста. Това, което сега предизвиква пъзели, обаче се случва впоследствие: Когато Камерън се обърне от камерите, за да се върне към входната врата, микрофонът записва тананикаща мелодия: „Чт - Чт - Чт - Чт“.

Наблюдателите не са съгласни по въпроса какво скрито послание изходящият премиер иска да остави след себе си. Спорът започва с правилната нотация на мелодията, която може да се тълкува или като „Направи, направи, направи, направи“ (dpa) или като пунктирана „do, doo, do, doo“ (welt.de). Роб Хътън от информационната агенция Bloomberg напомня ономатопеята на тематичната песен на американския политически сериал "Западно крило - в центъра на властта", която драматично трансформира конфликта между президента на САЩ и неговия консултативен екип. Иска ли Камерън да се позове на твърденията, че е предизвикал съдбата на Европа от чиста алчност за власт? Или дори би искал да кандидатства за роля на политик на риалити сапун?

Във всеки случай думата „Надясно“ се чува последно, когато Камерън бъде свален от микрофона зад вратата на Даунинг Стрийт 10. Може да се предположи, че музикалната услуга на Камерън е рационална, но не е нужно. Робърт Пестън от телевизионния оператор на ITV например се чувства по-скоро напомнящ на мечото мечене на Мечо Пух през камерунския тотал. Характерът на мечката "от много малко ум" идва от книгата за деца от 1926 г. на автора Алън Александър Милн.

Други потребители на Twitter искат да чуят кръстосана препратка към поп културата от ерата на Тачър. През 1980 г. британската група Police отразява политическите настроения в страната с хита си „de do do do de da da da“. Иконите на Нова вълна отдават почит на красотата на празните думи, особено в моменти, когато красноречието достигна своите граници: „Думите са трудни за намиране. Те са само чекове, които оставих неподписани. От брега на хаоса в съзнанието ми “, пее фронтменът на полицията Стинг. Често това са думите на политиците, така че това продължава в текстовете, „чиято логика те изнасилва“. Така Камерън си тананикаше срещу популистката употреба на своите колеги по партията?

„Бетовеноски вълнения“ на Даунинг Стрийт

Британската класическа радиостанция "classic.fm" има съвсем друго подозрение. Музикалните редактори са превели бръмчащата интермедия на Камерън в ноти и след стилистичен анализ му дават заглавието „Плачът на Камерън“, оплакването на Камерън. Това е три четвърти време, което всъщност означава активност и позитивно настроение, според телевизионния оператор. Въпреки това, хармонично „объркващ“ скок, „фанфари, подобни на Вагнер“, дори „бетовенески“, би предизвикал вълнения. В резултат на това оплакването губи самочувствието си, което завършва с „шокиращо право“. Бръмченето може да е индикация за това как ще се развият нещата на Даунинг Стрийт 10.

Междувременно анализът на радиостанцията подтикна много британски музиканти към собствената им интерпретация на "Doos" на Камерън. Томас Хюит Джоунс композира елегично произведение за пиано и виолончело от четирите ноти, което интонира душевен реквием за премиерата за малко под две минути и половина. Венецуелската пианистка Габриела Монтеро, известна със своя талант за импровизация, дори превърна оплакването на Камерън в бароков шедьовър. Първите хип-хоп и даб-степ ремикси за мелодичното напускане на британския премиер вече се появяват под хаштага #cameronslament.

Дали излизащият премиер дори не иска да изпрати сигнал до Германия и евентуално да тананика британската версия на Neue Deutsche Welle хит „Да, да, да“? С редовете „Не те обичам, ти не ме обичаш“ групата Trio постигна изненадващ успех във Великобритания в началото на 80-те. По-вероятно е обаче излизащият британски премиер просто да иска добра воля, за да попадне в книгите по история като не толкова лош човек.