Крива на обучение

(= L.) крива на обучение], [KOG], като L. re. е функция, която отчита времето, необходимо за завършване на дадено умение, като функция от броя на преминатите практики (практика). Централната емпирична констатация е, че ускорението на времената за обработка е силно изразено в началото на упражнението, но намалява с увеличаване на упражненията (neg. Accelerated L., James, 1890). Тъй като този L. се проявява в голямо разнообразие от дейности (напр. Проследяване на обърнати в огледало модели, търкаляне на пури, задачи за реакция при избор, четене на обърнат текст), Newell and Rosenbloom (1981) постулират така наречения закон за силата на упражнението:

с RT = време за реакция; a = асимптота, която времето за реакция се приближава с нарастваща практика; b = време за реакция в началото на обучението; c = скорост на обучение и n = упражнения).

Докато тази силова функция вече беше критикувана в средата на 80-те години при придобиването на двигателни умения (напр. Welford, 1987), тя беше валидна в когнитивната област. Уменията отдавна са практически тест за когнитивни модели. Придобиване на умения (Logan, 1988). В началото на новото хилядолетие обаче той също беше поставен под въпрос в тази област. От една страна, не е ясно дали по-добрата адаптация на степенната функция към прогресията на упражнението е резултат от неадекватни изчисления на средната стойност (артефакт на степенна функция; Myung et al., 2000). Второ, предположението за приемственост, постулирано от закона за степента, е поставено под въпрос (Haider & Frensch, 2002). Ядрото на тази критика е, че силовата функция може да бъде адаптирана и към упражняване на процеси, ако те са прекъснати въз основа на индивидуални учебни процеси (учене) (Gallistel et al., 2004).