Корвидс - Биология

Саксаул Джей (Подоцес)

Лешникотрошачка (Нуцифрага)

ДНК на почти всички родове corvidae е изследвана в проучване, публикувано през 2005 г. под ръководството на Per Ericson. Появи се монофилията на изследваната група и нейните груби линии на развитие:

Принадлежността на производителя на качулки (Platylophus galericulatus) към корвидите отдавна е противоречиво. Според много скорошни проучвания, остеологичните характеристики и поведенческите констатации предполагат, че видът не е тяло. Все още обаче предстоят подробни разследвания на тяхната ДНК. [47] [48]

Културна история

етимология

Почти всички видове от семейство Corvidae имат в общото си име добавките „гарван“, „сойка“, „гарван“ или „сврака“. Тези имена първоначално се отнасят до видове птици от немскоговорящата зона и по-късно са прехвърлени на други видове от семейството. "Врана" идва от старовисокогерманския "krāha", което е ономатопеично наименование за по-малките видове от рода Корвус представлява. Същото се отнася и за "гарван", който идва от старовисокогерманския "hraban" (кроак). Старовисокогерманското "хехара" също е ономатопоечно име, което първоначално се отнася до соята и нейната репутация. [49] „Елстер“ произлиза от старовисокогерманската „агалстра“, чието значение не е ясно. [49]

Митология и репутация

Докато през годините на европейското средновековие корвидите се възприемаха като добре дошли чистачи в градовете и селата, те загубиха тази репутация с модерната епоха, когато градовете стават все по-чисти и птиците губят старата си функция. Вместо това те излязоха на преден план като вредители по земеделие и дивеч, които впоследствие бяха масово преследвани. Свраки, гарвани и гарвани са били ловувани и избивани в много части на света, поради което обикновеният гарван е изчезнал в Централна Европа и в Източна Северна Америка. Едва в края на 20-ти век натискът от преследване е намалял в много региони, за да могат корвидите отново да си направят дома. [50]