Клинично проучване за ефекта на голямата автохемотерапия с озон върху благосъстоянието на пациенти със синдром на хронична умора

1 Клинично проучване за ефекта от голямото лечение с автоложна кръв с озон върху благосъстоянието на пациенти със синдром на хронична умора Инаугурационна дисертация за получаване на докторска степен на Висшия медицински факултет на Рейнския Фридрих-Вилхелмс-Университет Бон, представена от Вилфрид Юрген Мюлер от Есен 2007

2 Изготвено с одобрението на Медицинския факултет на Университета в Бон 1. Рецензент: проф. Д-р. мед. Карин Крафт, клиника и поликлиника по вътрешни болести, катедра по натуропатия, Университетска клиника в Росток 2. Рецензент: проф. Д-р мед. Георг Никениг, директор на Медицинска клиника и поликлиника II, Университетска клиника Бон Ден за устен преглед: От Медицинската университетска клиника Бон Директор проф. Д-р. Х. Ветер

3 от жена ми и децата

6 6 3.7 EMPHO измерване Страница Принцип на EMPHO измерване Измерване на интракапилярна оксигенация, концентрация на Hb и интракапилярно съдържание на O 2 Лабораторни стойности Статистически анализ Общ преглед 70 4 Резултати 4.1 Скали за клинична самооценка от von Zerssen 74 Сравнение на общите резултати от теста от скалата на чувствителност и Списък на оплакванията Точково измерване Оксигенация сесия 1 срещу 10 верум и плацебо Относителна концентрация на Hb сесия 1 срещу 10 верум и плацебо Вътрекапиларно съдържание на кислород Оксигенация и относителна концентрация на хемоглобин - сравнение на верум и плацебо Таблица с резултати: Фаза за вземане на кръв Verum спрямо плацебо Таблица с резултати: Трансфузионна фаза Verum спрямо плацебо Таблица за проследяване: Verum срещу плацебо Вземане на кръв срещу проследяване Verum и плацебо Вземане на кръв срещу трансфузия Verum и плацебо Преливане срещу проследяване Verum и плацебо Лабораторни резултати Нежелани събития Инциденти по време на сесии Прекратяване Обобщение на резултатите Dis kussion Резюме Приложение: von-zerssen-skalen Библиография 136

18 18 Газообразуването на кожен озон с пластмасови торбички или вендузи за лечение на некротични лезии и язви, причинени от съдовата система, трябва да бъде до голяма степен без нежелани ефекти и е особено ефективно в комбинация с автохемотерапия с озон [WERKMEISTER 1991; MIAN & AGOSTINI 1988; МАТАСИ 1985; WERKMEISTER 1968]. Колоректална инсуфлация [CARPENDALE ET AL. 1993; BONE ET AL (A, B)]. Bocci et al предполагат концентрационен диапазон от µg/ml за автохемотерапия с озон при пациенти без анемия. В тази област не е имало образуване на метхемоглобин, хемолиза и интраеритроцитно редуцираният глутатион се е увеличил само леко, електронно-микроскопският анализ не е открил морфологично увреждане на клетките [BOCCI 1996].

25 25 Фиг. 4: Биологичните дейности на озона в резултат на динамично равновесие между озон, озонови производни и антиоксиданти [от VIEBAHN-HÄNSLER 1996, VII-2.3, стр. 2] За механизма на действие на озона при терапевтично приложение В терапевтичното действие на Озон върху човешката кръв ex vivo, въпреки фиксирано стехиометрично съотношение на озон и кръв, успехът на терапията се влияе от редица фактори, които са трудни за изчисляване, като: В. между- и интра-индивидуални различни концентрации [BOCCI ET AL (A, B)] на антиоксидантни компоненти [BOCCI 1996; MASTER 1994; HALLIWELL & GUTTERIDGE 1990] и вътреклетъчни редуциращи ензими [MEISTER 1994; VAN DER ZEE ET AL. 1987].

26 26 Каскада от озониращи ефекти O 3 тънък слой, в който O 3 реагира с ненаситени мастни киселини Граница на въздушно-клетъчната тъкан LOP 1 LOP 2 LOP 3 Активация на липаза (и възможни други ефекти) Освобождаване на ендогенни медиатори на възпаление (напр. Активиращ фактор на тромбоцитите (PAF) ) Фиг. 5: Каскаден механизъм на озоновия ефект. Озонът реагира с липиди, образувайки липидни продукти за озониране (LOPs). След това тези LOP активират липази, освобождавайки ендогенни клетъчни предаватели на сигнал като Б. ейкозаноиди или PAF [PRYOR ET AL. 1995]. След излагане на O 2/O 3 ex vivo, цялата кръв практически не съдържа озон след 5 минути. Това позволява на кръвта да се влива повторно, без да причинява директни токсични ефекти. Налягането на po 2 в циркулиращата кръв се повишава до mmHg, достига плато от 400 mmhg в рамките на няколко минути, за да се върне - очевидно след обмяната на газ в зоната на капилярния поток - до първоначалното си ниво. Липидните хидропероксиди в плазмата също се повишават до три пъти първоначалната им стойност веднага след озонирането, но спадат до първоначалното ниво в рамките на 5 минути in vivo [BOCCI 1996].