Изследвания и технологии: горчивият край на шоколадовия град

Изследвания и технологии

Директорът на фабриката за плутоний "Маяк" се бори с 40 години радиоактивно замърсяване

Фабриката за плутоний Mayak е сърцето на руската/съветската ядрена енергия от началото на 50-те години. Допреди три години тайният град за ядрени изследвания Озйорск (бивш Челябинск-65), в който се намира Маяк, не беше показан на никоя карта, беше недостъпен за неоторизирани лица, а интервютата с отговорните бяха немислими.

Поради предимствата и привилегиите за жителите, изследователският комплекс е наричан още „Шоколадовият град”.

Само чрез постоянна тайна можеше да се скрие огромното радиоактивно замърсяване, излъчвано от Маяк. От 1948 г. авариите в производственото предприятие за плутоний са довели до широко замърсяване на водата, почвата и работниците. Експертите изчисляват, че 40 години по-късно районът около Челябинск все още се смята за най-замърсеният регион в света. 120 милиона кюри радиоактивни отпадъци са потънали в езерото Карачай и има лъчева експозиция от пет сиверта в точката на изхвърляне - смъртоносна доза. Степента на левкемия сред населението е около два пъти по-висока от тази в незамърсени сравними региони.

Днес голяма част от горивните елементи, произведени в Русия, се преработват в Mayak. Генералният директор на завода Виктор Фетисов трябва да се бори преди всичко със защитата на работните места, с последиците от старото замърсяване и с слуховете, че делящи се материали може да са били откраднати от Маяк.

Фокус: Маяк през 1994 г. - все още е радиоактивен бъчв на прах?

Фетисов: Маяк със сигурност е най-проблемното съоръжение за производство на плутоний в света. Езерото Карачай, което е замърсено с високи нива на радиоактивни вещества, трябва да бъде възстановено. Запълваме езерото и вече имаме стъклени отпадъци с 200 милиона радиация Кюри. Въпреки това все още има над милиард кюри на обширната територия. В Русия има държавна програма за отстраняване на последиците от по-ранната надпревара във въоръжаването, но средствата са недостатъчни.

Фокус: Понякога в Германия се твърди, че съоръженията за производство на бомби са достъпни без големи усложнения.

Фетисов: Това идва от вашите медии. Те трябва да поемат отговорност за това, което казват и пишат.

Фокус: Вече имате възможност да коригирате твърденията.

Фетисов: Очевидно има интерес в западния свят да покаже, че изобщо няма ред. Ако някъде се открият радиоактивни вещества, винаги е виновна Русия. Мисля, че зад това стои организирана кампания. Очевидно искат да покажат, че руските технологии са ниски и че нашите атомни електроцентрали са най-лошите в света. Човек се опитва да докаже, че хората тук имат по-ниска квалификация и че охраната не е добра.

Фокус: Как се осигурява фабриката за плутоний?

Фетисов: Имаме същите мерки като съпоставими растения в Германия, напр. Б. ядрения изследователски център в Карлсруе. Може би контролната лента в Mayak не е толкова добре оборудвана. Но целият изследователски град е охраняван от военните. Производственото съоръжение, което се намира в рамките на първия охранителен пръстен, е отново отцепено и има въоръжена охрана. Тогава заводът, който е заобиколен от друг охранителен пръстен и отново е обект на военно наблюдение.

Фокус: Как се съхраняват делящите се материали? Дали са в такава форма, че някой може да открадне малки суми?

Фетисов: На теория всичко е възможно. Материалът също е в такава форма, че някой може да открадне няколко грама. Но той не може да се измъкне. Ядрените горива се претеглят непрекъснато и количеството им се балансира. Хората, които работят тук, се проверяват тройно от охранители и устройства, за да се предотврати кражба.

Когато чуя, че някой е бил хванат някъде с раница, пълна с цезий-137, имам големи съмнения за това. Тук имаме най-големия завод за радиоактивни материали в Русия. Ако ми дадоха един милион долара, нямаше да съм готов да нося този материал в Москва. И честно казано, дори не бих стигнал до Челябинск.

Фокус: Имало ли е опит за кражба във вашата система?

Фетисов: Накратко, не!

Фокус: Какво е положението на служителите на „Маяк“? Заплатите все още ли се изплащат редовно?

Фетисов: Имаше няколко забавяния, по същество плащаме нормално.

Фокус: Какви перспективи имат 14 000 служители?

Фетисов: Поради международната обстановка все по-малко се харчат за отбрана. Ние се стремим да запълним освободените капацитети по други начини и да извършим преобразуване. Вече има оживена търговия с различни държави. От две години работим с английска компания и основахме две компании в Китай. Броят на служителите, разбира се, ще намалее, но това ще бъде леко намаляване с пенсионирането и т. Н. Ще ни предстоят още много, много години, за да премахнем ефектите от предишното производство на ядрени оръжия и плутоний. В крайна сметка ние имаме езерото Карачай като нещастно наследство. Никой не може да си представи, че няма какво повече да се прави в Маяк.

Фокус: Ядрените изследователи са привлечени от цял свят от фабриката за атомни бомби Asarmas-16.

Фетисов: Все още никой не е избягал от нас. Всички са тук и не мислят да си тръгват.

Фокус: Някои от проблемите ви трябва да бъдат решени чрез пускане в експлоатация на бързо развъдчика във вашия район?

Фетисов: Има проект на електрическата компания от Южен Урал. Започва да се изгражда животновъд. Строителството е спряно. Първо имаше протести от руските зелени, а сега на администрацията липсват парите, за да продължи да строи.

Фокус: Западноевропейците и американците казват, че трябва да наемем експерти по оръжията в Русия и следователно да инвестираме пари в тези съоръжения. Една марка вече пристигна в Маяк от Германия?

Фетисов: Имаме около 40 чуждестранни делегации годишно. Правят всичко възможно. Те вземат проби от почвата със себе си, измерват навсякъде с дозиметрите си или се интересуват как са направени горивните елементи на MOX. Посетителите също потвърждават, че технологията отговаря на международните стандарти. Но никой още не е дал нито копейка. Между другото, заводите в Арсамас и Челябинск-70 също не са виждали пари. Така че с парите това вероятно не беше нищо.

„Раница с CÄSIUM? Вероятно дори не бих стигнал до Челябинск. ”ВИКТОР ФЕТИСОВ - ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР