Историческият знак на Кант. Разследване, включващо разделяне на явленията ноумена

Курсова работа 2013 13 страници

Проба за четене

Съдържание

Насипни
Обща информация за историческата философия на Кант
Вграждане на историческия знак във философията на историята на Кант
Обяснение на историческия знак
Историческият знак и разделянето на явленията ноумена

Литература от Имануел Кант

Въведение

По темата за философията на историята Имануел Кант пише няколко по-малки трудове като „Идеята за обща история с космополитни намерения“ (1784), „общата поговорка: Това може да е правилно на теория, но не и подходящо за практика“ ( 1793) или „Вечният мир” (1795). През 1798 г. следва публикацията „Спорът на факултетите“, след като той получава разрешение да я публикува една година след публикуването на текста след смъртта на пруския регент Фридрих Вилхелм II. В този текст, във втория раздел, който разглежда спора между закона и философските способности, Кант се занимава с обновения въпрос, [1] „Дали човешката раса непрекъснато напредва към по-добро?“ [2] Тук той води т. нар. исторически знак, използвайки конкретния пример за реакциите на публиката към Френската революция. Решаващият фактор в тази много обсъждана концепция [3] е, че според Кант този знак е доказателство за моралната тенденция на човешката раса и по този начин също за постоянен напредък към по-доброто, въпреки че не е споменат в нито един от другите му историко-философски текстове.

Задачата на следващата работа е да разгледа и дешифрира подробно този исторически знак. Въпросът ми е: Какъв е този исторически знак? Какво точно имаше предвид Кант с това? За тази цел текстът в основната част е разделен на четири различни подглави: Преди всичко е необходимо да се очертае рамката за историческия символ, т.е.да се хвърли светлина върху общата философия на Кант за историята в нейните основни характеристики. След това самият исторически знак се поставя в контекста на философията на историята, за да се едновременно да се обърне към въпроса защо изобщо Кант е въвел такъв знак. В третата подглава ще разгледам и обясня по-подробно самия знак. Едва след това следва последната тълкувателна част, в която ще прегледам теза, която съм направил. Това гласи следното: Включен в останалата част от философската система на Кант, историческият знак може да се разглежда като представител на ноуменалния свят, т.е. Какво точно се разбира под това, ще обясня по-подробно в тази глава.

Защо темата и въпросът са подходящи? Изследването на историческия символ дава възможност да се подходи към цялата философия на историята на Кант през конкретна перспектива и да се постави под въпрос. Освен това, разглеждайки историческия знак, човек прониква в дълбоките области на теоретичната и практическата философия на Кант, като разделянето на света на нещата сами по себе си и техните представители, доктрината за постулатите и тълкуването на историята от едно нормативна перспектива.

Основната литература за тази работа е текстът на Кант „Спорът между факултетите“. Най-важната вторична литература е „Напредъкът и разумът на Полин Клайндингъл, За философията на историята на Кант“ [4] и Биргит Реки „Прогресът като постулат и доктрината на историческия знак“ [5] на външен вид.

Насипни

Обща информация за историческата философия на Кант

[1] Тук Кант се позовава на своята работа „За общата поговорка: Това може да е правилно на теория, но да не е подходящо за практика“ (1793), накратко: ÜdG. Там Кант пита в началото на третата част: „Има ли черти в човешката природа, от които може да се направи извод, че видовете винаги ще напредват към по-доброто и че злото на сегашните и миналите времена се губи в доброто на бъдещите времена?“ A 271.

[2] Спорът между факултетите (1798), накратко: SdF, A 131.

[4] Kleingeld (1995), по-специално стр. 67-89.

[6] Вж. Thies (2011), стр. 37-38, или Recki (2005), стр. 239.

[9] Вж. Recki (2005), стр. 244. Реки дори сравнява тази държава, която Кант твърди, че е цел, с Федерална република Германия: „Законната конституция на Федерална република Германия може да бъде описана като почти чист случай на републиканската конституция, представена от Кант.“ С.245.