Наслаждавам се на имунитета!

Общ:

Едногодишната тревиста, до 55 см висока, приятно ароматна истинска лайка принадлежи към семейство маргаритки. Освен това, за по-голяма простота ще се споменава само лайка. Върху изправеното, предимно разклонено, голо стъбло седят дву- до три-перистите листа с набоден връх. Формата на листата е овално-ланцетна. Съцветието е съставено от около 7-130 частични съцветия, подобни на чаша. Дъното на чашата е кухо и конично. Външните бели венчелистчета са дълги 6–9 mm. Те изглеждат преобърнати от средата на периода на цъфтеж. Вътрешните цветя светят в жълто. Подобните на ядки плодове за затваряне (achenes) са единични, много малки и леки. Коренът с форма на вретено има много, относително къси влакнести корени.

Използват се предимно цветята, но се използват и билките. Лайката предпочита богата на хранителни вещества почва и иначе е неизискваща. Расте в полета и ливади, по пътеки и насипи и на угар. Лайка, която първоначално е дошла от Югоизточна Европа, сега се отглежда в цяла Европа, Мала Азия, Индия, Иран, Австралия и Северна Америка. Най-важните райони за отглеждане са в Средиземно море.

Специален:

Решаващата съставка е етеричното масло, маслото от лайка. Синият цвят се причинява от съдържащия се в него хамазулен. (Общото име Chamazulen е съставена измислена дума от Chamomilla, латински за истинска лайка, френската дума azur за небесно синьо и окончанието en за alken). Освен това напр. Бисаболол и матрицин могат да бъдат намерени в маслото. Заедно с флавоноидите (напр. Апигенин и лутеолин) те водят до антибактериални, инхибиращи гъбички, противовъзпалителни, заздравяващи рани и индуциращи потта ефекти. Бактериалните токсини могат да бъдат инактивирани. Цветовете са способни да инхибират образуването на стомашна киселина, която също подпомага заздравяването на рани. Спазмолитичните свойства на лайката се причиняват от кумаринови вещества и флавонови гликозиди.

Приложение:

Външно (вани, компреси) и вътрешно (чай, инхалации, готови препарати) за:

  • Възпаление на стомашно-чревния тракт, аналната и гениталната области, млечните жлези
  • Хемороиди
  • Диария, метеоризъм, гадене, спазми
  • Инфекции

matricaria

Matricaria_recutita, Franz Eugen Koehler, в Koehler’s Лекарствени растения (1887)

Исторически:

В древни времена лайката е ефективно лекарство в гинекологията. През 1588 г. за пръв път се споменава подробно маслото от лайка. Matricaria произлиза от латинската дума »matrix« (матка). По-популярното наименование „пищялка“ показва честата му употреба при лечението на женски заболявания. През 1987 г. Асоциацията на германските дрогери почете лайката като първото лечебно растение. Като лечебно растение на 2002 г. (NHV Theophrastus), лайката продължава да привлича много внимание.

Забележка:

Римската лайка понякога се използва в смеси за чай поради по-големите си цветни глави. Ефектът е сравним с този на истинската лайка. Истинската лайка се отличава от всички видове лайка чрез кухата, конусовидна цветна основа и приятната, леко наподобяваща ябълка ароматна миризма, идваща от цялото растение.

Забележка:

Поради сескитерпените, лайка не трябва да се използва в областта на очите. Много рядко се очакват алергични реакции. Лайка може да се използва много добре в педиатрията.