Игра Vabanque в Сирия На какво се надява Путин от военната мисия - Handelsblatt

Моите новини

У дома

политика

Компании

технология

Финанси

автомобил

Изкуства и стил

мнение

Инфографика

Видео

Абонамент

Приложение Handelsblatt

С въздушните удари близо до Хомс Владимир Путин навлезе в сирийския конфликт. Втори Афганистан е табу. Към какво се стреми Путин с мисията. И как подкрепата на населението може да намалее.

01.10.2015 г. | от Андре Балин

Интернет видеоклипове, разкрити за нападенията на Путин в Сирия

Москва Руската православна църква дава своята благословия: Кремъл е наредил военната операция „за защита на сирийския народ от мизерията, породена от произвола на терористите. Свързваме това решение с близостта на мира и справедливостта “, каза московският патриарх Кирил.

В продължение на векове руското православие се е възприемало като държавна църква и винаги е приветствало всички решения на Кремъл. Въпреки това изричното насърчаване на главата на църквата е важно за руското ръководство, тъй като 25 години след разпадането на атеистичния Съветски съюз духовенството отново има огромна тежест в общественото мнение.

Войната има за цел да подобри още повече имиджа на Путин и според московския политолог Фьодор Лукянов в момента го прави. "Мнозинството приветства атаките", каза той пред Handelsblatt. С това Русия демонстрира сила на международната сцена, от една страна, и лоялност към алианса си към дългогодишния си партньор Башар Асад, от друга. Русия обаче трябва да внимава да не се впусне в дълго и изтощително приключение, предупреждава той.

Теми на статията

Успехи, поражения и терор на ИД от провъзгласяването на "халифата"

Терористичното опълчение "Ислямска държава" (ИД) възникна от разклонението на терористичната мрежа "Ал-Кайда" в Ирак. Преглед:

29 юни 2014 г.

Сунитските джихадисти провъзгласяват "халифат" в районите, които са завладели в Сирия и Ирак. Първият „халиф“ на новата божествена държава е лидерът Абу Бакр ал Багдади.

Август 2014 г.

8 август: САЩ предприеха първите си атаки в Северен Ирак.

Август: Обезглавяването на американски журналист шокира света. През следващите месеци ИС разпространява още видеоклипове в интернет с убийството на двама американски граждани и двама британци.

19 септември и декември 2014 г.

19 септември: Франция, с помощта на арабски страни партньори, започва въздушни удари по позиции на ИД в Сирия за първи път.

Декември: кюрдските войници прекратяват обсадата на планината Синджар близо до крепостта на Ислямска армия Мосул с помощта на международни въздушни удари. През август десетки хиляди членове на езидната езидна група избягаха от джихадистите в планините.

Януари и февруари 2015г

Януари 2015 г .: След месеци бойни действия кюрдски бойци карат ИД от северния сирийски град Кобане на турската граница.

Февруари: Видео показва, че заловен йордански пилот е изгорен жив. Терористичната милиция преди това е показала убийството на двама японски заложници.

Март и април 2015г

Март: Иракските сили завземат стратегически важния град Тикрит, който екстремистите окупират през юни 2014 г.

Април: Бойци от ИД нахлуват в Рамади на 100 километра западно от Багдад. Хиляди иракчани бягат от терора в посока Багдад, но нямат право да влизат в столицата.

Май и юли 2015г

Май: Терористичната милиция извежда Рамади изцяло под техен контрол. Кюрдите завладяват районите на ИД в Северна Сирия.

Юни: IS разпространява шокиращо видео за нови методи на екзекуция.

24 юли и 6 август 2015 г.

24 юли: След атака, приписвана на ИД в Сурук, Турция, турските изтребители атакуват позициите на ИД в Сирия за първи път. Освен това малко по-късно Анкара отваря южната турска база на НАТО Инджирлик за въздушни удари на САЩ срещу ИД.

6 август: Според американския баланс международният антитерористичен алианс е извършил над 5900 въздушни удара срещу ИДИЛ в Ирак и Сирия за една година. Освен това се твърди, че 10 000 бойци от ИД са били убити при нападения.

18 и 23 август 2015 г.

18 август: ИС обезглавява бившия главен археолог в иракския оазис град Палмира. Според американските данни номер две от терористичната милиция Хаджи Мутас загива при въздушен удар в Ирак.

23 август: ИС взривява 2000-годишния храм на Баал Шамин в Палмира. Няколко дни по-късно екстремистите унищожават и храма на Ваал.

Септември 2015 г.

Създава се друга коалиция. Русия за първи път потвърждава присъствието на военни експерти в Сирия. Преди това в социалните мрежи се появиха снимки на руски войници в Сирия. Русия и Иран подкрепят Сирия в борбата срещу ИД, но също така и срещу други опозиционни групировки.

Ноември 2015 г.

След нападенията в Париж на 13 ноември, с поне 129 загинали, френските военновъздушни сили предприемат засилени атаки срещу град Ал-Рака, неофициалният център на контролираната от ИД зона в Ирак и Сирия. Франция нанася въздушни удари по позиции на ИД от септември 2014 г.

Кремъл очевидно се опитва да не допусне паралели с войната в Афганистан. Десетгодишната намеса беше изтощителна и скъпа. В крайна сметка беше политически разяждащо. Този път Путин подчерта през първия ден, че руските военни дейности в Сирия ще бъдат ограничени до въздушни удари.

След Афганистан и разпадането на Съветския съюз Москва също участва в многобройни конфликти. Но те се проведоха по собствената им периферия. Първата война в Чечения - също започната от тогавашния президент Борис Елцин, за да подобри имиджа си - беше за спиране на по-нататъшното разпадане на страната. Войната завърши с кърваво бедствие. Москва беше загубила контрол над Грозни от няколко години.

Това беше точно толкова кърваво възстановено във втората война в Чечения. Президентът Путин успя да се утвърди като силен човек в Москва. Докато стремежът на регионалните елити към по-голяма независимост през 90-те години заплашваше отчасти съществуването на Русия, централната власт при Путин беше затегната до краен предел.

Конфликтите в Грузия и Украйна също се вписват в тази логика. Кремъл разглежда областите, управлявани от Москва в продължение на векове, като отделна зона на интерес и реагира на предполагаеми или реални нарушения на баланса с военни средства.

Сирийските бежанци и съседните държави

Почти четири милиона бежанци

Гражданската война в Сирия се превърна в хуманитарна катастрофа. Повече от 3,8 милиона сирийци са избягали в чужбина от началото на въстанието срещу президента Башар Асад преди четири години. Повечето от тях са намерили подслон в съседни страни и по този начин са се сблъскали със значителни трудности. Много от тях не са регистрирани никъде. Ето преглед на ситуацията. (Източник: AP)

Ливан

Регистрирани са 1,2 милиона бежанци. Въпреки това много други разселени лица са заподозрени в аварийните приюти, които често се изграждат спонтанно. С първоначално население от 4,5 милиона, Ливан е, според ООН, страната с най-висок процент на бежанци в света. Правителството в Бейрут наложи редица ограничения на сирийците от страх от вътрешната стабилност на страната. Едно от най-важните е изискването за виза.

Йордания

Според официални данни 625 000 сирийци са избягали в Йордания. Много бежански лагери са точно на границата със Сирия, други в близост до големи градове. Най-големият лагер, Сатаари, е дом на около 84 000 бежанци под пряка администрация от правителството и ООН.

Турция

Северната съседка на Сирия е регистрирала 1,6 милиона бежанци от гражданската война. Правителството създаде 21 бежански лагера, включително училища и медицински заведения.

Самият Ирак е разтърсен от гражданска война. Независимо от това, той е приел 245 000 бежанци. Повечето от тях са кюрди, които са се преместили в районите на Северен Ирак, населени от техните племенни роднини. Десетки хиляди живеят в градовете за палатки или набързо построени казарми. Правителството на до голяма степен автономния кюрдски регион в Ирак позволява на бежанците голяма свобода на движение. Някои са намерили работа и жилище в градовете.

Египет

Правителството в Кайро твърди, че има 136 000 бежанци от гражданската война. Но дори служителите изчисляват, че в страната живеят стотици хиляди сирийци, които не са регистрирани.

Докато през 2008 г. Южна Осетия се канеше да постави спонсорирания от САЩ президент на Грузия Михаил Саакашвили на негово място, Русия се страхуваше за военноморската си база в Крим след падането на Виктор Янукович. И в двата случая конкретните опасения относно собствената национална сигурност бяха решаващи за намесата. Това може да бъде добре оправдано и за руското население, което подкрепя и двете действия.

В Сирия мотивацията е по-абстрактна. Асад не се радва много на симпатии към руснаците, терористичната милиция "Ислямска държава" (ИД) изглежда далеч за повечето руснаци. Докато конфликтът остава на телевизионния екран, политиката на Путин ще бъде одобрена. Първите свидетелства за смърт, от друга страна, могат бързо да охладят ентусиазма. Това е опасността за Путин, поради което той се надява на безкръвна победа.