Кримската криза - хронология

Състояние: 01 април 2020 г., 14:31

хронология

На референдум, проведен през март 2014 г., по-голямата част от жителите на Крим гласуваха за присъединяването към Русия. Руският президент Путин дърпа конците в тази очевидно демократична процедура. Районът, някога много популярна дестинация за почивка, не идва да си почива.

21 февруари 2014 г.

В украинската столица Киев се стига до ожесточени сблъсъци между демонстрантите на Майдана и силите за сигурност. Вечерта се появиха слухове, че президентът Виктор Янукович е избягал. Слуховете се потвърждават и „Революцията на Майдан“ поема своето. Опозицията декларира, че е взела властта в Украйна.

В столицата на Автономна република Крим, Симферопол, депутатите искаха да се обърнат към руския президент Путин и да го помолят за подкрепа в критичната ситуация заради ожесточените сблъсъци в Киев. Въпреки това извънпарламентарно организираните кримски татари не позволяват да бъде изпратено искането за помощ.

26 февруари 2014 г.

Избухнаха бурни сблъсъци между проруски демонстранти и поддръжници на украинското ръководство в Киев пред сградата на парламента в Симферопол. Двама души умират, а няколко дузини са ранени.

27 февруари 2014 г.

Около 30 тежко въоръжени войници без национална значка (наричани по-късно „зелените човечета“) окупират сградата на кримския парламент в столицата Симферопол в ранните часове на сутринта. Те призовават да се определи възможно най-скоро дата за референдум за Крим.

Впоследствие депутатът Сергей Аксионов, член на малката партия "Руско единство", беше избран за министър-председател на Автономна република Крим. Срещата е тайна, журналисти не са поканени и има само народни представители, поканени лично от Аксионов. 61 от 64 присъстващи народни представители гласуват в подкрепа на Аксионов и решават на 16 март 2014 г. да се проведе референдум за това дали Крим принадлежи на държавата или не.

В началото на март 2014 г.

На въпрос на журналист дали може да смята Крим за присъединяване към Русия, президентът Путин каза: "Не, ние не обмисляме това." По-нататък той каза, че „не искаме да вземем такова решение или да събудим такива чувства“. Откровена лъжа, както се оказва година по-късно.

16 март 2014 г.

Провежда се „референдум за статута на Крим“. Около 1,5 милиона избиратели имат право да изберат обединение с Русия или да останат в Украйна.

Избирателната активност е 82 процента. 85,5% гласуват за връзка с Русия, 3,5% са за Крим, който остава в Украйна.

17 март 2014 г.

Премиерът на Република Крим Сергей Аксионов решава да изпрати заявление до руския президент Путин на следващия ден.

18 март 2014 г.

Руският президент Владимир Путин и министър-председателят на Крим Сергей Аксионов подписват в Москва Договора за присъединяване на Крим към Русия.

19 март 2014 г.

Руският конституционен съд одобрява споразумението за присъединяване и потвърждава неговата законност.

20 март 2014 г.

Руският парламент, Думата, гласува договора за присъединяване: 433 парламентаристи гласуват за присъединяването на Крим към Русия, само един депутат гласува против. 300 гласа „да“ биха били необходими, за да може договорът да премине.

16 април 2014 г.

Крим приема нова конституция. Понастоящем Крим се счита за „неизменна част от Руската федерация“. Официалните езици са руски, украински и кримскотатарски.

1 юни 2014 г.

Руската рубла е обявена за официална валута в Крим. Предишната валута, украинската гривна, сега се счита за чуждестранна валута.

14 декември 2014 г.

В речта си пред Думата Владимир Путин заяви, че присъединяването на Крим към Русия, противно на твърденията от Запада, е в пълно съответствие с международното право. „Крим е толкова свещен за нас - казва Путин, - както мюсюлманите и евреите са Храмовата планина в Йерусалим“.

Февруари 2015 г.

В телевизионен документален филм президентът Путин откровено признава, че е решил сутринта на 23 февруари 2014 г. да обвърже Крим с Русия заради нарастващата загуба на власт на проруския украински президент Янукович. След нощна среща той даде на ръководителите на службите за сигурност инструкция: "Трябва да започнем да връщаме Крим в Русия."

11 август 2016 г.

Руският президент Владимир Путин обвинява Украйна в изпращане на "диверсанти и убийци" в Крим и в планиране на нападения в Крим. Междувременно украинският държавен глава Порошенко поставя войските си в повишена готовност.

Съветът за сигурност на ООН заседава в Ню Йорк заради напрегнатата ситуация в Крим. Украинският посланик в ООН изрази загриженост, че Русия е съсредоточила 40 000 войници на руско-украинската граница. "Този номер може да означава лоши намерения", казва той.

Руският посланик на ООН обаче настоява, че Украйна е ясно отговорна за "актовете на саботаж и тероризъм" в Крим.

18 септември 2016 г.

В Русия се провеждат парламентарните избори за Държавната дума. За първи път жителите на Крим също имат право да гласуват. Остра критика за това идва от Киев. Украинският външен министър Павло Климкин казва: "Изборите се провеждат в Крим, който според международното право принадлежи на Украйна. Ето защо те са невалидни както юридически, така и политически." Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) вече обяви предварително, че няма да изпраща наблюдатели на избори на полуострова, но изпраща 370 наблюдатели в Русия.

Според единодушното мнение на страните-членки Крим не е част от наблюдаваната зона, казва шведският дипломат Ян Петерсен от руския вестник "Известия". Отговорът на Москва е толкова кратък, колкото и провокативен: "Крим е част от Русия. Ето защо ние не се интересуваме дали някой признава изборите или не", каза Дмитрий Песков, говорител на руския президент Владимир Путин.

20 октомври 2016 г.

В Берлин канцлерът Меркел приема руския президент Владимир Путин, украинския му колега Петро Порошенко и французина Франсоа Оланд в така наречения нормандски формат за първите мирни преговори от повече от година. Шестчасовият разговор е засенчен от ситуацията в Алепо, където Русия, заедно със сирийския владетел Асад, е на път да си върне метрополията. След срещата Порошенко обяви, че сега има пътна карта за траен мир в Източна Украйна. Меркел говори по-предпазливо за "дебела дъска", която все още трябва да бъде пробита. Никой от участниците в дискусията не обсъжда публично ситуацията в Крим.

16 януари 2017 г.

Украйна подава жалба срещу Русия в Международния съд на ООН (МС). В него тя обвинява Москва, че финансира терористични организации в Източна Украйна и дискриминира малцинствата в Крим. Там се казва, че татарите и по-специално етническите украинци са изключени от политическо участие. Киев също призовава МС да предприеме незабавни действия срещу Русия в очакване на евентуален процес.

14./15. Февруари 2017 г.

Изненадващо, новият президент на САЩ Доналд Тръмп призовава за връщането на Крим в Украйна. Това предизвиква възмущение в Москва. "Крим е част от Русия. Всички изявления за отделянето на Крим от Русия са атака срещу нашата териториална цялост", заяви председателят на парламента Вячеслав Володин. Говорителят на Министерството на външните работи Мария Сахарова потвърди: "Ние не си връщаме собствената територия."

6 - 9 март 2017 г.

Представители на Украйна и Русия представят своите позиции по жалбата в Киев на първо изслушване пред МС в Хага. Русия повтаря критиките си, че МС не е компетентен. Сега той първо трябва да реши дали да удовлетвори украинската молба за незабавни мерки. Едва след това МС взема окончателно решение за евентуални правни действия срещу Русия. Всеки процес може да отнеме години.

15 май 2018 г.

Русия отваря своя спорен мост към Крим. Важна връзка, тъй като след анексирането на полуострова през 2014 г., единственият сухопътен път до Крим водеше през Украйна. И Русия е заключена.

25 ноември 2018 г.

В Керченския пролив край полуостров Крим руската брегова охрана отказа да пропусне патрулни лодки на украинските военноморски сили и наби един от корабите. Конфискувани са три украински кораба. Украинският президент Порошенко обяви военно положение за следващите 30 дни в лицето на конфликта с Русия в Азовско море.

31 март 2019 г.

Актьорът и комик Владимир Селенски печели първия тур на президентските избори в Украйна.

21 април 2019 г.

Зеленски печели балотажните избори за президент с 73 процента от гласовете.

20 май 2019 г.

Първият официален акт на Зеленски като нов президент е да разпусне парламента и да обяви нови избори през следващите няколко месеца.