Нощно сменено хранене - хранително предизвикателство

Курсова работа 2004 20 страници

Проба за четене

Съдържание

3. Психосоциални ефекти от нощната работа
3.1. Циркаден ритъм
3.2. Десинхронизация и адаптация
3.3. Таймер
3.4. Ефективност
3.5 Социално въздействие

4. Ролевата ситуация на жените в нощния труд

5. Нощен труд и хранене
5.1. Физиологични основи
5.2. Препоръки за диетата на нощните работници

6. Прием на хранителни вещества

7. Практически съвети

10. Библиография

Директория за презентации

Фигура 1: Общо разпределение на дневната/нощната работа в Германия

Фигура 2: Минимум или максимум функции на тялото

Фигура 3: Крива на ефективността като функция от времето на деня

Фигура 4: Представяне на стратегии за справяне с „мъртвата точка“

Фигура 5: Прием на храна през нощната смяна в „мъртва точка“

Таблица 1: Препоръчително разпределение на енергийните доставки за работниците през нощта

1. Въведение

Дългосрочната нощна работа е факт, който не може да бъде променен в много професии. Особено засегнати са служителите в социалния, осигурителния и обслужващия сектор, както и в производството и в комуналните предприятия.

Дългосрочната работа в нощна смяна обаче е биологична, здравна, психологическа и социална тежест. За да се чувствате здрави, мотивирани, добре отпочинали и като цяло добри, въпреки нощните смени и променящото се работно време, се изисква голямо количество здравни грижи.

Балансираното хранене, редовните упражнения, социалната мрежа от приятели и семейството и щастливата връзка са полезни. Това са фактори, но те не винаги присъстват едновременно и при поискване.

Въпреки това има неща, които можете да направите за себе си, за да направите нощните смени по-поносими, да бъдете по-внимателни по време на нощни смени и да се регенерирате добре след нощни смени.

- Как се хранят работниците в нощната смяна?
- Кои фактори влияят върху хранителното поведение?
- Кои типични оплаквания на работниците в нощната смяна могат да бъдат предотвратени с подходящо хранене?
- Кои хранителни препоръки и поведенчески предложения могат да бъдат дадени, за да се осигури адекватно хранене?

Следващата работа има за цел да даде представа за положението на работниците в нощната смяна и диетата, каквато често се практикува. Той също така трябва да даде отговор на зададените въпроси.

2. Нощен труд

Нощна работа по смисъла на Закона за работното време е, когато се работи редовно на редуващи се смени между 23:00 и 6:00 или поне два часа в продължение на поне 48 дни в годината. (Раздел 2 (5) ArbZG).

В общоевропейски контекст се има предвид поне периодът между полунощ и 5 сутринта.

Тук нощните работници са посочени като такива само ако работят редовно в продължение на три часа или повече през нощта. Правилото за изключение важи за пекарите и сладкарите от 22:00 до 5:00 ч. (Директива 93/104/ЕО на Съвета на ЕС от 23 ноември 1993 г.)

През 2000 г. в Германия от 36,6 милиона заети хора около 2,67 милиона (около 7%) са работили непрекъснато или редовно през нощта. От тях около 29% са жени и 71% мъже. При 5% в сравнение с 9%, жените работят по-рядко през нощта, отколкото мъжете. (Федерална статистическа служба, Висбаден 2000)

Фигура не е включена в този екстракт

Има забрани за нощна работа в съответствие с раздел 8 от Закона за защита на майчинството (MuSchG) за бъдещи и кърмачки и за млади хора между 20:00 и 6:00 сутринта в съответствие с раздел 14 от Закона за защита на младежката работа (JarbSchG) с няколко изключения.

Прави се разлика между непрекъснати и непрекъснати слоеви системи. Системи за непрекъсната или постоянна смяна, напр. постоянните нощни смени са по-скоро изключение в Германия. Прекъснатите или редуващи се системи за смяна, като най-често срещаните, се предлагат с и без нощна работа или работа през почивните дни.

В Германия, както е предвидено в Европейската директива 93/104/ЕО от 23 ноември 1993 г., е предписано максимално ежедневно работно време от 8 часа. Тя може да бъде удължена до 10 часа на ден при определени условия и отклоненията от това са разрешени само в изключителни случаи. (§ 6 ArbZG)

3. Психосоциални ефекти от нощната работа

3.1. Циркаден ритъм

Жизненоважно е човешкият организъм да поддържа вътрешния си баланс въпреки външните влияния. Пример за това е телесната температура. Температурата на сърцевината (= температурата на вътрешните органи) се поддържа постоянна в много тесни граници. Ако тази температура е само с един градус по Целзий по-висока от целевата температура, тя се нарича треска. При такива обстоятелства човек вече не е в състояние да изпълнява. Минималната температура обикновено е между 3 сутринта и 4 сутринта по време на лягане. След това започва повишаване на температурата, което продължава под формата на стръмно покачване на температурата сутрин след ставане.

Всички телесни функции, включително психологическите, не са строго регулирани до постоянна зададена стойност, а показват характерни ритми. За много функции най-изразеният от тези ритми е период от около 24 часа. Говори се за циркадния ритъм (от около = приблизително и този = ден).

Следователно функциите на тялото са подложени на характерни колебания през деня. Те се връщат към факта, че хората показват типичен модел на дейност поради смяната на деня/нощта, при което те са активни през деня, общителни вечер и спят през нощта. Оказва се, че този ритъм остава изправен, дори ако човекът е откъснат от всякакви дейности и външни стимули. Ако този ритъм не съвпада с дейностите, напр. на трансконтинентален полет или на нощно дежурство, тогава има десинхронизация. (www.netzwerk-bgf.at)

3.2. Десинхронизация и адаптация

След полет през няколко часови зони, организмът се нуждае от няколко дни, за да се адаптира към новия дневен ритъм (джет лаг). Необходима е корекция дори след смяната от лятно към зимно часово време и обратно. Изследвания върху хора, както в лабораторията, така и в реални работни ситуации, показват, че този тип промяна не се извършва по време на нощна работа. Колкото и нощни смени да работите подред, тотална корекция в смисъл на пълно обръщане на физиологичния ритъм не се извършва. (Kuckuck and Mayer, 1989)