Холин и фосфатидилхолин (лецитин)

Веществата са част от фосфолипидите, структурните компоненти на всички клетъчни мембрани. В мозъка и в нервите холинът се превръща в ацетилхолин, най-важният невротрансмитер в предаването на стимул. Като задължителен компонент на жлъчната секреция, холинът емулгира хранителните мазнини и допринася за отстраняването на триглицеридите (мазнините) от черния дроб. Освен това холинът насърчава способността за детоксикация на черния дроб, например в случай на алкохол, наркотици, тежки метали и замърсяване на околната среда.

Въпреки че холинът не е строго витамин, той все още е основно хранително вещество. Холинът може да се синтезира в малки количества от хората, но трябва да се поглъща главно с храна, за да се достигнат необходимите за здравето количества (1). По-голямата част от холина в организма се намира в специализирани мастни молекули, наречени фосфолипиди. Най-често срещаният фосфолипид е така нареченият фосфатидилхолин или лецитин (2).

Препоръчителен прием

Количеството холин, необходимо за оптимално укрепване на здравето и профилактика на хронични заболявания, все още не е достатъчно изяснено.
Препоръката на Американския съвет по храните и храненето (FNB) за дневен прием или добавка от 550 mg/ден холин за възрастни мъже и 425 mg/ден за възрастни жени изглежда разумна.

Разнообразната диета осигурява необходимия минимум холин за повечето хора. Въпреки това, вегетарианците, които също избягват мляко и яйца, имат повишен риск от дефицит на холин.

Малко се знае за оптималния прием на холин за възрастни хора на възраст над 65 години. При възрастните хора доставката на пратеника ацетилхолин, чието основно изходно вещество е холин, често е недостатъчна. Докато не са налични допълнителни проучвания, горните препоръки трябва да се прилагат и за възрастни хора (550 mg/ден холин за възрастни мъже и 425 mg/ден за възрастни жени).

функция

Холинът и метаболитите, съдържащи холин, изпълняват редица жизненоважни биологични функции (2-4), които са описани по-долу.

Структурна цялост на клетъчните мембрани

Холинът е необходим при синтеза на фосфолипиди и сфингомиелини. Те служат като структурни компоненти на клетъчните мембрани в човешкия организъм. Съдържанието на холин в мембраната е от съществено значение за клетъчното здраве, защита и гъвкавост.

Клетъчна комуникация

Холин-съдържащите фосфолипиди фосфатидилхолин и сфингомиелин са основни вещества за вътреклетъчните пратеници молекули диацилглицерол и керамид. Два други метаболита, съдържащи холин, така нареченият тромбоцитен активиращ фактор (PAF) и сфингофосфорилхолин, също участват в клетъчната сигнализация.

Предаване на нервни импулси

Холинът е предшественик на ацетилхолин, важен невротрансмитер, който играе ключова роля в мускулния контрол, паметта и много други функции.

Мастният метаболизъм и транспорт

Мазнините и холестеролът от храната се транспортират до черния дроб чрез липопротеини (хиломикрони). В черния дроб мазнините и холестеролът (VLDL липопротеини с много ниска плътност) се пакетират, за да ги транспортират през кръвта до тъканите, които се нуждаят от тях. Фосфатидилхолинът е необходим компонент на тези VLDL частици. Без достатъчен прием на фосфатидилхолин, мазнините и холестеролът се натрупват в черния дроб.

Холинът като основен източник на метилови групи

Холинът може да се метаболизира в бетаин в организма. Бетаинът сам по себе си е важен микроелемент и източник на метилови групи (формула: СН3), които са необходими за реакциите на метилиране. Метиловите групи от бетаин могат да се използват, например, за превръщане на хомоцистеин, естествен метаболит, който е вреден в големи количества, обратно в метионин. Повишените нива на хомоцистеин в кръвта са свързани с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания (5).

Дефицит на холин

Симптоми на дефицит на холин

При недостиг на холин, увреждането на черния дроб изглежда е резултат от увеличената смъртност на клетките. Изследванията на клетъчните култури показват, че чернодробните клетки инициират програмирана клетъчна смърт (апоптоза), когато им липсва холин (3). Неотдавнашно проучване на 51 мъже и жени установи, че диета с ниско съдържание на холин също причинява увреждане на ДНК и апоптоза в периферните лимфоцити, т.е. клетки на имунната система (11).

Хранителни взаимодействия

Човешката нужда от холин се дължи на взаимоотношенията с другите хранителни вещества, които също могат да отделят метилови групи, като фолиева киселина и S-аденозил метионин (SAMe). Донорът на метил SAMe се синтезира от аминокиселината метионин. Три молекули SAMe са необходими за превръщане на фосфатидилетаноламин във фосфатидилхолин. След като SAMe се откаже от метилова група, тя се превръща в S-аденозил хомоцистеин, който се превръща в хомоцистеин.
Хомоцистеинът може да се превърне обратно в метионин; това изисква метилтетрахидрофолат (THF), фолиева киселина и витамин В12-зависим ензим. Алтернативно, бетаин (метаболит на холин) може да се използва за осигуряване на метиловите групи за връщане на хомоцистеин към метионин (2).

Изследване на 21 мъже и жени, които са били на диети с различно съдържание на фолиева киселина и холин, показва, че холинът се използва като донор на метилова група, когато приема на фолиева киселина е нисък и че новият синтез на фосфатидилхолин е недостатъчен да се осигури адекватно снабдяване с холин, когато приемът на фолиева киселина и холин е нисък (12).

Достатъчен прием на холин

През 1998 г. Съветът по храните и храненето (FNB) на Института по медицина въведе референтен прием на храна (DRI, дневна нужда) за холин (4). FNB установи, че съществуващите научни познания са недостатъчни за определяне на оптимална дневна доза за холин. Поради това беше решено първоначално да се определи само „достатъчен“ прием (AI, адекватен прием). Основният критерий за определяне на AI за холин е избягването на увреждане на черния дроб. Последни проучвания установиха, че полиморфизмите в гените, които променят метаболизма в холина (9) или фолиевата киселина (10), могат да повлияят на чувствителността към дефицит на холин и по този начин на хранителните нужди за холин.