Хидрохлоротиазид

Хидрохлоротиазид (HCT) е диуретична активна съставка и принадлежи към класа на тиазидните диуретици.

приложение

приложение

Хидрохлоротиазид се използва за лечение на артериална хипертония, отоци и в комбинация с АСЕ инхибитори при хронична сърдечна недостатъчност.

Тип на приложението

Хидрохлоротиазид се приема през устата под формата на таблетки цели със закуска с достатъчно течност.

фармакология

Фармакодинамика (ефект)

Хидрохлоротиазид инхибира резорбцията на натрий главно в дисталния канал и причинява повишена екскреция на електролити и следователно увеличава потока на урината през осмотично свързана вода.

Повишени количества натрий, хлорид, калий и бикарбонат се екскретират. При продължителна терапия отделянето на калций може да намалее, така че да се получи хиперкалциемия.

Хидрохлоротиазид има общ антихипертензивен ефект; точният механизъм на действие все още не е известен.

Хидрохлоротиазид е практически неефективен при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност с креатининов клирънс под 30 ml/min.

Фармакокинетика

Абсорбция

След перорално приложение около 80% хидрохлоротиазид се абсорбира от стомашно-чревния тракт. Бионаличността е около 70%. Максималните плазмени нива обикновено се измерват след 2-5 часа.

разпределение

Свързването на хидрохлоротиазид с плазмените протеини е 64%, а относителният обем на разпределение е 0,5 до 1,1 l/kg.

Биотрансформация

Хидрохлоротиазид се екскретира през бъбреците до 95% непроменен.

елиминиране

Елиминационният полуживот е около 6-8 часа при нормална бъбречна функция. Той се увеличава с нарушена бъбречна функция и е около 20 часа при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност.

Бъбречният клирънс на хидрохлоротиазид показва тясна корелация с креатининовия клирънс.

дозировка

Дозировката трябва да се определя индивидуално - особено след успеха на лечението. По време на терапията с хидрохлоротиазид, в допълнение към серумните електролити, трябва редовно да се проверяват концентрациите на уринарни вещества (серумен креатинин, урея), серумни липиди (холестерол и триглицериди), както и кръвна захар и пикочна киселина.

Възрастни

Артериална хипертония

Началната доза е 12,5-25 mg хидрохлоротиазид веднъж дневно.

Поддържащата доза обикновено е 12,5 mg хидрохлоротиазид веднъж дневно.

Сърдечен, чернодробен и бъбречен оток

Началната доза е 25-50 mg хидрохлоротиазид веднъж дневно.

Поддържащата доза обикновено е 25 до 50 mg хидрохлоротиазид дневно, но в редки случаи може да бъде увеличена до 100 mg.

Адювантна симптоматична терапия на хронична сърдечна недостатъчност в допълнение към АСЕ инхибиторите

Препоръчват се 25 до 37,5 mg хидрохлоротиазид веднъж дневно.

Бъбречна дисфункция

Хидрохлоротиазид е противопоказан при тежко бъбречно увреждане.

Деца и младежи

Хидрохлоротиазид не се препоръчва за употреба при деца и юноши, тъй като няма достатъчно данни за неговата ефикасност и безопасност.

Продължителност на приложението

Продължителността на заявлението не е ограничена във времето. Това зависи от вида и тежестта на заболяването. Трябва да се отбележи, че хидрохлотиазид трябва да се преустановява постепенно след продължително лечение.

Странични ефекти

Честота неизвестна

Много чести нежелани реакции (≥ 1/10)

  • Нарушения на течностите и електролитите (особено хипокалиемия, хипонатриемия, хипомагнезиемия, хипохлоремия, хиперкалциемия)
  • Глюкозурия

Чести нежелани реакции (≥ 1/100,

Взаимодействия

Следните взаимодействия трябва да се вземат предвид при употребата на клопидогрел:

  • Други диуретици, други лекарства, които понижават кръвното налягане (напр. Β-рецепторни блокери), нитрати, барбитурати, фенотиазини, трициклични антидепресанти, вазодилататори и алкохол ► Кръвното налягане може да се повиши
  • АСЕ инхибитори (напр. Каптоприл, еналаприл) ► в началото на лечението съществува риск от масивен спад на кръвното налягане и дори шок, както и риск от влошаване на бъбречната функция, което рядко може да доведе до остра бъбречна недостатъчност
  • Нестероидни противовъзпалителни лекарства (напр. Индометацин, ацетилсалицилова киселина), салицилати и фенитоин

► Намаляване на антихипертензивните и диуретични ефекти на HCT

Противопоказание

Бременност/кърмене

Хидрохлоротиазид преминава през плацентата. Поради механизма на действие, нарушения във фетоплацентарната перфузия и жълтеница, нарушение на електролитния баланс и тромбоцитопения при плода или новороденото могат да възникнат през втория и третия триместър. При оток на бременността, хипертония при бременност или прееклампсия хидрохлоротиазид не трябва да се използва поради риск от намален обем на плазмата и плацентарна хипоперфузия. При есенциална хипертония при бременни жени хидрохлоротиазид трябва да се използва само в редки случаи, когато не е възможно друго лечение.

Кърмене

Употребата на хидрохлоротиазид по време на кърмене не се препоръчва, тъй като малки количества хидрохлоротиазид се екскретират в кърмата и във високи дози могат да инхибират лактацията.

Ако се използва хидрохлоротиазид по време на кърмене, дозата трябва да бъде възможно най-ниска.

Способност за шофиране

Хидрохлоротиазид може да промени способността за реакция до такава степен, че способността за шофиране и работа с машини е нарушена. Това важи по-специално в началото на лечението, когато дозата се увеличава и заедно с алкохол.

Допълнителна информация може да се намери в съответната информация за специалист.