Хепатит: нови среди и терапевтични подходи

аптека

подходи

Италианските бръснари живеят опасно. Голям процент от тях имат жълтеница. Според слуховете причината е, че много бръснар бръсне не само брадата на клиента, но и собствената си с един и същ нож. Може да се счита, че тези методи са остарели и следователно пренебрежимо незначителни. Факт е обаче, че пътищата за разпространение и предаване на хепатит се обсъждат отново и отново.

Всяка година 50 000 души са новозаразени с хепатит В, 25 000 от тях се разболяват остро, до 5000 или почти 10 процента развиват хронична жълтеница. При хепатит С (HCV) броят на новите инфекции се оценява на 3000 до 4000 годишно, така че честотата е само около една десета. Проблемът обаче е, че заболяването често е без симптоми в началото, но е хронично в около 80 процента от случаите, подчерта професор д-р. Волфганг Джилг от Института по микробиология и хигиена в Регенсбург на симпозиум по хепатология в клиниката във Вирхов на Берлинския университет Хумболт.

Начините на предаване при хепатит В са до голяма степен известни. Минималните лезии са достатъчни за инфекция. Всеки, който работи в медицинската област, инжектира наркотици или има често сменящи се сексуални контакти, е изложен на риск. Между 1987 и 1989 г. хепатитът В е намалял значително. Джилг отдава това на по-добри предпазни мерки в хода на кампаниите за СПИН и разглежда резултата като показател за важността на предаването по полов път.

В случая с хепатит С първоначално се предполагаше, че пътят на инфекцията е сходен. Съществуващите случаи обаче не са достатъчни за добре обосновани епидемиологични проучвания. Изследователска група от заразени с HCV хора в Хамбург се състоеше от 40 процента наркомани, само 0,7 процента се бяха заразили поради работата си в медицинската област, а генезисът на добрата половина остана неизвестен.

IFN a и подходи за подобряване на отговора

Хроничният хепатит крие риск от чернодробна цироза или чернодробен карцином. Единствената установена възможност за терапия е лечение с интерферон а (IFN a), обясни професор д-р. Уве Хопф от клиника Вирхов в Берлин. Само 40 процента от пациентите с хепатит В реагират на лечението и само 20 процента от пациентите с хепатит С. В отделни случаи дори се случва ефектът на интерферона да не се материализира след няколко години успешна терапия.

За да се намали честотата на неотговорилите, интерферонът се комбинира с нуклеозидни аналози. Фамцикловир и ламивудин се използват срещу хепатит В; рибавирин, аналог на гуанидин, в момента се тества срещу хепатит С. За разлика от други нуклеозидни аналози, при рибавирин не е установена вирустатична активност, механизмът на действие е неизвестен, но е установен клинично положителен ефект.

Междинната оценка на продължаващо многоцентрово проучване показа, че рибавиринът в комбинация с интерферон превръща 40% от неотговарящите в отговорили. При пациенти, които са отговорили на интерферон от самото начало, ефектът от добавянето на рибавирин не се е подобрил допълнително. След три месеца комбинирана терапия, лечението само с интерферон продължава. Най-важният страничен ефект, наблюдаван при някои пациенти, е рязък спад в нивата на хемоглобина.

Човек иска да ограничи хепатит В главно чрез последователни ваксинации. Никаква ваксина срещу хепатит С не се вижда, болестта остава незабелязана дълго време и лечението е трудно. Джилг отдава нарастващия брой случаи на по-високия процент на възприемане от лекарите. Освен това много инфекции от тип С сега се отчитат като остри и следователно „нови“, въпреки че съществуват от много години. Според Джилг в момента няма причина за паника.

PZ статия от Стефани Чайка, Берлин