Гладен за власт и пресметлив?

Лудвиг Борхардт пише в дневника си за разкопките на 6 декември 1912 г.: „Да се описва е безполезно, гледайки го“ - току-що беше извадил бюста на Нефертити от развалините на работилницата на скулптора Тутмозис в Амарна. „Само да го погледнеш не е достатъчно, да го опишеш“, постулира Франц Мациевски, обратно и критикува във въведението, че тълпата на берлинския Музеен остров досега се разглежда главно от естетическа гледна точка. Но ако някой добави над челото изгубената днес кралска кобра, хладният, еротичен портрет в очите му ще се превърне в студено, жадно за власт лице.

По този начин авторът създава образа на решителен регент, който бързо излезе от сянката на съпруга си Ехнатон и беше особено загрижен да отстоява интересите на собствения си семеен клан, „Джуджа“, срещу създадената управляваща къща на Тутмосидите. Въпреки съзнателно представените факти - за които обаче се искаха повече препратки към източници - Мациевски почти никога не губи общата нишка.

Но всеки опит да се сближи историческата традиция от периода на Амарна до цялостна цялостна картина, с оглед на много противоречиви аспекти, неизбежно води до факта, че някои части от пъзела винаги не се побират - и трябва да бъдат намалени по размер от Мачеевски. Например, за своя възглед за семейните отношения, той изгражда няколко връзки за кръвосмешение, включително една между Ехнатон и майка му Тедже, от която се казва, че е излязла принцеса Бакет-Атон. Той приравнява зловещата съперница на Нефертити Киджа със сестрата на Ехнатон Сат-Амон и според него самата Нефертити е авторът на писмото, в което при липса на престолонаследник се иска хетски принц.

Най-слабото звено в аргументацията на Мациевски обаче е, че се казва, че Нефертити е надживяла съпруга си. Гробните стоки, чрез които нейната смърт може да бъде определена със сигурност преди смъртта на Ехнатон, просто се отхвърлят като неподходящи в подчинена клауза. Авторът обаче е наясно с този проблем, защото неговата "история на значението. Може и ще убеди единствено чрез точността на реконструкцията, а не чрез крайната сигурност". С тази предпоставка книгата ясно се откроява сред многобройните юбилейни публикации. Работата на Мациевски със сигурност ще обогати дискусията за Нефертити.