Германският Бундестаг

елементи

Помощ за старост

Помощта за старост е част от надбавката, на която депутатите имат право съгласно Основния закон. Целта му е да осигури независимостта на парламентаристите. Федералният конституционен съд вече определи това в своето решение от 21 октомври 1971 г. (2 BvR 367/69) и го потвърди в т. Нар. "Диетично решение" от 5 ноември 1975 г. (2 BvR 193/74).

Помощта за старост затваря пропастта в осигуряването за старост, която възниква за членовете на парламента, тъй като те работят в парламента и следователно трябва да се откажат от част или всички други дейности, които представляват пенсия. Това е така, защото по време на мандата им депутатите не плащат вноски за задължителното пенсионно осигуряване. Периодът на членство в германския Бундестаг не се счита за трудов стаж по смисъла на пенсионното право на държавните служители.

За да се оправдае характерът му като разпоредба за запълване на празнини, надбавката за старост се отпуска след една година членство. След първата година тя възлиза на 2,5 процента от надбавката за членове и се увеличава с 2,5 процента с всяка следваща година на членство. Максималният размер е 65 процента от надбавката за членове и е достигнат едва след 26 години членство. Само много малко депутати обаче придобиват това максимално право, тъй като повечето от тях седят в германския Бундестаг само два до три мандата. От 1 януари 2008 г. - както в законоустановената пенсионноосигурителна схема - началната възраст за обезщетения за старост е увеличена на етапи от 65 на 67-годишна възраст.