Факти за изгарящите мазнини - Класиката: L-карнитин

Веществото, което най-много се рекламира за ускоряване на загубата на мазнини за много дълго време, е L-карнитин. Често се нарича пряко като „горелка на мазнини“ и се препоръчва за намаляване на телесното тегло. Но изпълнява и обещаното?

L-карнитин може да се приема под формата на таблетки или като течност. Много производители също обогатяват храните с това вещество и след това ги продават като така наречената „функционална храна“. Това включва барове или напитки, а напоследък дори и гумени мечки с L-карнитин. В тялото ви това вещество се намира главно в червените скелетни мускули. Точно поради тази причина месото също е добър източник на карнитин. За разлика от тях растителните храни съдържат само малки количества

Какво прави карнитинът във вашия организъм?

Карнитинът е естествено вещество, което може да се направи в черния дроб, бъбреците и мозъка. Ако не поглъщате карнитин чрез храната, тялото ви ще може да го синтезира от двете аминокиселини метионин и лизин. Това ендогенно производство на карнитин не кара карнитина да се брои сред основните хранителни вещества1. Това означава, че не е необходимо да се доставя отвън, за да поддържа организмът ви правилно функциониращ. Скоростта на производство е приблизително 15 mg на ден, докато други 10 - 70 mg се поглъщат с храна. 98% от вашите карнитинови резерви са във вашите скелетни и сърдечни мускули. Останалите 2% в черния дроб и бъбреците, чрез които около 20 mg карнитин се отделят с урината всеки ден. В мускулните ви клетки карнитинът действа като транспортна молекула, защото гарантира, че дълговерижните мастни киселини от мастната тъкан и от мускулната тъкан попадат в митохондриите. Там те след това се изгарят с помощта на процеса на така нареченото бета окисление, за да се получи енергия под формата на АТФ

Едно поглъщане вече не гори мазнини!

Тъй като карнитинът не се консумира в мускулната клетка, той винаги е на разположение като транспортно средство според нуждите. Дори малките количества, които тялото ви губи с урината, са повече от компенсирани чрез прием на храна и биосинтеза. Освен това организмът ви съхранява по-големи количества. Точно поради тази причина при здрав човек няма нито дефицит на карнитин, нито консумация или загуби, които трябва да бъдат компенсирани. Дори при тренираните за издръжливост състезателни спортисти, винаги има достатъчно карнитин в мускулните клетки. Други важни моменти са, че карнитинът, погълнат чрез хранителни добавки, не попада в мускулните клетки2. Ако приемът е наситен, „излишният“ карнитин се събира в кръвната плазма и след това се отделя с урината, но той не достига до мускулните клетки. Ако веществото дори не стигне до мястото на действие, възникват първите въпроси относно ефективността на допълнително абсорбирания карнитин2

L-карнитинът е просто транспортно средство

Дори ако един прием може да увеличи концентрацията на карнитин в мускулната клетка, това не би означавало повишено изгаряне на мазнини. Наличието на транспортна молекула не е ограничителният фактор за окисляване на мазнините. По-скоро това се определя от ензимната активност на участващите пътища на разграждане. Тази така наречена скорост на липолиза е процес, който протича независимо от концентрацията на карнитин. Решаващият фактор е колко свободни мастни киселини могат да бъдат мобилизирани по време на мускулна работа и колко митохондрии със съответните ензими съществуват в мускулната клетка. Този ефект обаче може да бъде повлиян само от тренировки за издръжливост, а не чрез допълване на транспортно средство. Ако искате да изясните тези процеси, може да ви помогне следният пример: Карнитинът е самолет и свободните мастни киселини са гостите. Митохондриите са авиокомпанията, която иска да реализира печалба със своите гости. Наличието на много самолети не е от полза, ако не достатъчно гости резервират полет. В крайна сметка броят на гостите определя печалбата, а не броят на транспортните средства

1. Хранене и медицина, 2004, том 19, стр. 121-128.В

2. Преглед на храните, 1994, том 41, стр. 60-67.В

3. Прегледи за затлъстяването, 2001, том 2, стр. 199-211.В

4. Международен вестник за затлъстяването и свързаните с него метаболитни нарушения, 2001, том 25, стр. 316-324.