джинджифил

Джинджифил, наричан още gber, imber, зеленика или корен от джинджифил. Джинджифилът вероятно идва от южноазиатския регион или от тихоокеанските острови. Около 900 джинджифил е бил известен като подправка и лек в Германия.

Джинджифилът расте в тропиците и субтропическите райони. Около 50% от събрания в света джинджифил идва от Индия, а джинджифилът се отглежда и в Китай, Индонезия, Япония, Австралия, части от Африка, Бразилия и Ямайка. Определено има разлики във вкуса и вкуса между джинджифила от различните области на отглеждане. Нигерийският джинджифил е много лют, но с беден вкус. Грудката, събрана в Австралия, има приятно мека топлина, тъй като се събира след пет месеца.

В случая с джинджифила се използва голямото, месесто коренище (коренище), а не коренът, макар че в разговорно отношение често се говори за корен от джинджифил. Джинджифилът се предлага целогодишно като вносен продукт. Джинджифиловият клубен е удължен и има възлести и/или брадавиковидни израстъци. Неядливата кожа е със светлокафяв до бежов цвят, месото на джинджифила е жълто до зеленикаво жълто.

Джинджифилът мирише приятно ароматно и има горещ и пикантен вкус. Обикновено джинджифилът се нарязва на тънки филийки или на ситни кубчета. Използва се главно в много азиатски ястия. Преди въвеждането на американския лют пипер джинджифилът често беше единствената люта подправка в Азия.

Джинджифилът също е подходящ, например, като съставка за пикантни, горещи марината на скара. Джинджифилът се съчетава добре с домашни птици и агнешко месо, както и с риба и морски дарове. Използва се в чист вид или в смеси (къри, лютеници, конфитюри, сосове) като подправка. Джинджифилът се среща и в много рецепти за колбаси. Традиционно, киселият джинджифил (гари) се сервира и с японско суши. Джинджифил, принтен, оризов пудинг, плодова салата, чай и плодови студени купички също са рафинирани със смлян джинджифил.

Обелените парченца джинджифил също се поставят в сироп (така наречените джинджифилови сливи или джинджифилови ядки) или захаросани със захар. Сладкото от джинджифил е много популярно във Великобритания. В тропиците младите кълнове от джинджифил понякога се използват като много пикантен зеленчук или билка.

Джинджифилът се използва и като напитка. Джинджифиловата лимонада без алкохол Ginger Ale е добре позната. Освен това джинджифилът се приготвя като лечебен чай и се използва в някои горещи страни като добавка към кафето или чая, тъй като стимулира производството на пот.

Когато пазарувате джинджифил, трябва да сте сигурни, че джинджифилът е твърд и свеж и че кожата няма никакви кафяви или изгнили петна. Джинджифилът не трябва да пробива твърде лесно, точките на почивка трябва да са влажни и да не са сухи. Добре обвит в найлоново фолио, джинджифилът ще остане свеж в продължение на няколко седмици в чекмеджето за зеленчуци в хладилника. Може да се бели и настъргва и замразява, но губи много от вкуса и аромата си.

Джинджифилът е известен също като лечебно растение, особено в азиатската медицина. Джинджифилът има антиоксидантен, противовъзпалителен и стимулиращ ефект върху стомашния сок, образуването на слюнка и жлъчка, както и върху чревната функция. Джинджифилът насърчава кръвообращението, счита се за афродизиак, предпазва от повръщане и се казва, че помага срещу морска болест. Джинджифилът намалява постоперативното гадене, причинено от анестезия. В традиционната китайска медицина джинджифилът се предписва и за лечение на ревматизъм, мускулни болки и настинки.

Джинджифилът съдържа етерично масло, гингероли, шогаол, диарилхептаноиди. Корените също съдържат витамин С и минералите цинк, магнезий, желязо, калций и калий. Етеричните масла, смолените киселини и неутралната смола, както и гингеролът, остър ароматен продукт, са отговорни за острия ароматен вкус.