Болести на носа

Болестите на носа при котките почти винаги се индикират от кихане и/или стертор. Stertor е клиничният термин за дишане. Това се причинява от повишено съпротивление в горните дихателни пътища (носната кухина, областта на гърлото) за разлика от хрипове (свистящ звук), което обикновено се случва, когато въздушният поток в долните дихателни пътища (бронхи, бели дробове) се промени. Кихането е признак за стесняване или дразнене на горните дихателни пътища. Това не са произволно контролируеми процеси. Тези симптоми могат да бъдат самоограничаващи се и да отминават бързо, или да са постоянни и дори да имат сериозни последствия. Следователно е полезно симптомите да се категоризират като „прости“ (например остра, временна инфекция) или като „хронични и тежки“.

Анамнеза и клиничен преглед

Както при всяко заболяване, анамнезата (предишната история) може да предостави много информация, която помага да се определят по-нататъшни изследвания. В допълнение към възрастта, пола и расата, тези симптоми се интересуват от това дали котката се упражнява и по този начин контактува с други котки и дали е била или е изложена на определени дразнители (като дим, аромати или други подобни). Също така е много важно да се знае дали котката показва изпускане от носа и ако да, как изглежда (водниста, кървава, гнойна) и дали присъства от едната или от двете страни.

По време на клиничния преглед промени като треска и увеличени лимфни възли могат да показват инфекции или неоплазии (рак). Загуба на тегло и скучна, скучна козина може да означава продължително заболяване. Изследват се симетрията на черепа, проходимостта на носните проходи и зъбите. Венците и всеки зъб трябва да се изследват много внимателно.

Възможни причини

Голям брой възможни причини могат да доведат до кихане и/или стертор. Те могат да бъдат разделени на следните категории:

Заразно
Запалим
чуждо тяло
Полипи и стенози
Неопластични (ракови)
Травматично

Заразно: Инфекцията е една от най-честите причини за показване на кихаща котка на ветеринарен лекар. Често патогените са вируси. Херпесът и калицивирусите са обичайните заподозрени. Бактериални патогени като Bordetella bronchiseptica, Streptococcus canis, Mycoplasma spp. и Chlamydophila felis също се разглеждат като първично заболяване на горните дихателни пътища, но рядко са отключващи фактори. По-скоро тези бактерии колонизират носа във втора стъпка и по този начин поддържат съществуващото възпаление. Следователно бактериалното изследване на носа обикновено не е полезно, тъй като основните виновници едва ли са идентифицирани, а само вторичната инфекция. Вирусната инфекция трябва да бъде идентифицирана с помощта на PCR (полимеразна верижна реакция) намазка. За щастие в нашата част на света рядко виждаме гъбични инфекции, причинени от Cryptococcus или Aspergillus при котки.

Запалим: Хроничният ринит (възпаление на носа) с течение на времето разрушава фините кости и хрущяли в носа, които действат като филтрираща система. Това води до натрупване на слуз, което от своя страна предизвиква кихане и кърма. Хроничният ринит може да бъде причинен от различни причини и е самоподдържащ се след увреждане, причинено от нарушаване на нормалната функция на носа. Проба от тъкан (биопсия) на носната лигавица може да помогне за идентифициране на основния проблем. Например клетъчното разпределение на взетата проба може да показва алергична причина. Корените на зъбите също могат да предизвикат и/или да продължат хронично възпаление на носа. В най-добрия случай това може да се прояви при ядене на храна (внимателно дъвчене, парчета храна, които изведнъж падат от устата, повишено слюноотделяне и др.). Тъй като обаче много котки отпиват храната, без да дъвчат, подобни симптоми могат да останат незабелязани. (...)

Прочетете цялата статия на Dr. мед. ветеринар. Сандро Хинден в KM 5/17.