Арипипразол

Активното вещество арипипразол е атипичен антипсихотик (атипичен), който се използва за лечение на шизофрения или манийни епизоди. Като частичен допаминов D2 агонист, невролептикът блокира постсинаптичните допаминови D2 рецептори, като в същото време стимулира пресинаптичните авторецептори.

арипипразол

приложение

Арипипразол се използва за лечение на:

  • шизофрения при възрастни и при юноши на 15 и повече години
  • на умерени до тежки манийни епизоди на биполярно разстройство I и за профилактика на нов маниакален епизод при възрастни, които са имали предимно манийни епизоди и чиито маниакални епизоди са отговорили на лечение с арипипразол
  • за лечение на умерени до тежки манийни епизоди на биполярно I разстройство при юноши на възраст над 13 години до 12 седмици

Лечението с антипсихотик може да отнеме няколко дни до няколко седмици, преди клиничното състояние на пациента да се подобри. Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани през цялото време през това време.

Тип на приложението

Арипипразол се предлага на германския пазар под формата на таблетки, перорален разтвор, инжекционен разтвор, диспергиращи се в устата таблетки и разтворител за производството на инжекционна суспензия за инжекции.

фармакология

Фармакодинамика (ефект)

Арипипразол принадлежи към групата на атипичните антипсихотици (невролептици) и се свързва с висок афинитет към допаминовия D2 рецептор. За разлика от повечето невролептици, арипипразолът има частичен агонистичен ефект. Като частичен допаминов D2 агонист, арипипразол блокира постсинаптичните допаминови D2 рецептори, като същевременно стимулира пресинаптичните авторецептори. Арипипразол има агонистичен ефект, когато липсва естественото пратено вещество допамин и антагонистичен при повишена активност.
Освен това арипипразолът има също частичен агонистичен ефект върху серотониновите 5-НТ1А рецептори и антагонистичен ефект върху 5-НТ2А рецепторите.

Фармакокинетика

Абсорбция

Арипипразол се абсорбира добре и достига максимални плазмени нива след 3 до 5 часа. Абсолютната орална бионаличност е 87 процента.

разпределение

Арипипразол се разпределя в тялото с очевиден обем на разпределение 4,9 L/kg, което предполага широко екстраваскуларно разпределение. При терапевтични концентрации над 99% от арипипразол и дехидро-арипипразол се свързват с плазмените протеини.

Биотрансформация

Арипипразол се метаболизира предимно в черния дроб по три пътя на биотрансформация:

  • Дехидратация (CYP3A4 и CYP2D6)
  • Хидроксилиране (CYP3A4 и CYP2D6)
  • N-деалкилиране (CYP3A4)

Арипипразол съставлява по-голямата част от лекарството в системното кръвообращение. Делът на активния метаболит дехидро-арипипразол е приблизително 40% от AUC на арипипразол в плазмата в стационарно състояние.

елиминиране

Средният полуживот на елиминиране е около 75 часа за арипипразол при екстензивни метаболизатори чрез CYP2D6 и приблизително 146 часа при „лоши“ метаболизатори чрез CYP2D6. Общият телесен клирънс, който настъпва предимно през черния дроб, е 0,7 ml/min/kg. След перорално приложение на еднократна доза маркиран с 14С арипипразол, приблизително 27% от дадената радиоактивност е открита в урината и приблизително 60% във фекалиите. По-малко от 1% от арипипразола е елиминиран през бъбреците непроменен.

дозировка

Шизофрения: Препоръчителната начална доза е 10 или 15 mg арипипразол на ден.

Маниакални епизоди при биполярно разстройство I: Препоръчителната начална доза е 15 mg арипипразол веднъж дневно.

Странични ефекти

Най-честите нежелани реакции по време на приема на арипипразол са:

  • Сънливост
  • сънливост
  • Акатизия
  • тремор
  • замъглено зрение
  • главоболие
  • стомашно-чревни симптоми

Честотата на екстрапирамидните двигателни нежелани реакции е подобна на тази при лечение с оланзапин и по-рядко от лечението с халоперидол.

Взаимодействия

Съществуват следните взаимодействия при употребата на арипипразол:

Противопоказание

Арипипразол не трябва да се приема, ако сте свръхчувствителни към активната съставка.

Бременност/кърмене

Арипипразол и неговият основен фармакологично активен метаболит, дехидроарипипразол, преминават през плацентата. Няма адекватни и контролирани проучвания с арипипразол при бременни жени. Съобщени са вродени аномалии, но причинно-следствена връзка с арипипразол не е установена. Новородените, изложени на антипсихотици (включително арипипразол) през третия триместър на бременността, са изложени на риск от странични ефекти, включително екстрапирамидни симптоми и/или симптоми на отнемане, тежестта и продължителността на които могат да варират след раждането. Има съобщения за възбуда, повишен или намален мускулен тонус, тремор, сънливост, диспнея или хранителни разстройства. Съответно новородените трябва да бъдат внимателно наблюдавани. По-добре доказаният кветиапин трябва да се предпочита в случай на ново лекарство.

Арипипразол се екскретира в кърмата и трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се откаже/преустанови лечението с арипипразол. Трябва да се вземат предвид както ползата от кърменето за детето, така и ползата от терапията за жената.

Способност за шофиране

Арипипразол има слабо или умерено влияние върху способността за шофиране и работа с машини поради възможни ефекти върху нервната система и зрението като седация, сънливост, синкоп, замъглено зрение, диплопия.

Допълнителна информация може да се намери в съответната информация за специалист.

Алтернативи

Арипипразол е единственият антипсихотик, който има частично агонистичен ефект върху D2 и серотониновите 5-HT1A рецептори. Други атипични антипсихотици включват: