Задължително; борби

Тогава може да сте точно на тази страница

При почти половината от болните разстройството започва още в детството. Средно диагнозата се поставя едва след 9 години; според проучванията лечението започва едва след 17 години, ако изобщо е така. Лечението с определени антидепресанти възможно най-рано в комбинация с поведенческа терапия може често, но за съжаление не винаги, да помогне. В психотерапията пациентите могат да научат, че могат да издържат на страховете си, без да извършват ритуалите. Когато са ефективни, лекарствата нормализират мозъчния метаболизъм. За съжаление много пациенти не търсят лечение от срам и често лечението все още е грешно или недостатъчно интензивно.

Обикновено разстройството започва безвредно. Леките симптоми без диагноза са много чести дори при здрави хора.

Обсесивно-компулсивното разстройство компулсивна личност

В a компулсивна личност контролните действия се преживяват като принадлежност към човека и характера (его синтен), т.е. засегнатите се гордеят с поведението си и често не могат да разберат защо другите хора правят нещата по различен начин. Обсесивно-компулсивните разстройства на личността са доста редки при пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство. Това са различни разстройства. Обсесивно-компулсивното разстройство но страдат от техните мисли и действия. Натрапчивата личност е личностно разстройство, характеризиращо се с чувство на съмнение, перфекционизъм, свръхсъвестност, постоянен контрол, инат, предпазливост и твърдост. Може да възникнат постоянни и нежелани мисли или импулси, които не достигат тежестта на OCD. Най-често с обсесивно-компулсивна личност (за разлика от обсесивно-компулсивното разстройство) страда околната среда, а не засегнатият.

Става въпрос за Обсесивно-компулсивен разходка

Най-често срещаното съдържание на компулсиите и примери за свързани компулсивни мисли и действия

Нечистота или замърсяване (Въображение за претърпяване на щети при контакт с вещества, считани за опасни като мръсотия, микроби, урина, изпражнения, кръв, радиация, отрови) - свързана натрапчива мисъл, напр. Гребена на фризьора е заразен с вируса на СПИН - свързани компулсивни действия: Консултирайте се с лекар; сканирайте тялото за симптоми на СПИН; Измийте ръцете и косата; стерилизирайте всичко, до което други хора биха могли да се докоснат. Не е необичайно тези страхове да се изместват, тъй като един пациент съобщава по-рано, че това е страхът от бактерии, сега това е страхът от наночастици. Той знае, че това е безсмислено, а също така знае, че по принцип във водата има толкова много наночастици, колкото и в противен случай, когато докосне нещо, че няма напълно чиста вода без частици в наномащаба. И все пак трябваше да си измие ръцете, за да се успокои.

Физическо насилие (срещу себе си или срещу други, причинени от него самия или от други) - свързани натрапчиви мисли, напр.: Ще направя нещо за свързаните с бебето компулсивни действия, напр .: вече не съм сам с детето; - търся презастраховане; Скрийте ножове или найлонови торбички

смърт Свързана натрапчива мисъл, напр .: Моят партньор може да бъде свързан с мъртви компулсивни действия, напр .: Представяне на тези хора като живи-

Случайно нещастие напр. Инцидент, свързана с болест обсесивна мисъл, напр.: Можех да ударя някого с натрапчиви действия, свързани с автомобила, напр .: обаждане в болници или полиция; Карайте отново маршрута; търси колата за признаци на инцидент

Симетрия/прецизност Всичко трябва да е точно, пациентите често прекарват часове в подреждане на бюрото или килера в спалнята, разхождайки се по павета точно както трябва,

Социално неподходящо поведение (напр. извикване на смущаващи неща, загуба на контрол) - свързана натрапчива мисъл, напр.: Предстои ми да изкрещя нещо неприлично, свързани с натрапчиви действия, напр.: опит за „запазване на контрола“; Избягване на социални ситуации; Постоянно питане на другите дали поведението е приемливо в определени ситуации

секс (прекомерна заетост със сексуални органи, неприемливо сексуално поведение) - свързана натрапчива мисъл, напр.: Ще изнасиля някого - свързани компулсивни действия, напр.: опит да не бъдете сам с потенциални жертви; Опитайте се да извадите тези мисли от ума си

религия (напр. богохулни мисли, религиозни съмнения) - свързана натрапчива мисъл, напр.: Ще предложа храната си на свързани с дявола компулсивни действия, напр .: молитви; Търсене на религиозна помощ за изповед; Предлагайки нещо друго, което да компенсира Бог

спретнатост (напр. нещата трябва да са на правилното място, действията трябва да се извършват по правилния начин (по определен модел или с определена честота) - свързаната с това обсесивна мисъл, напр. ако не си мия зъбите по правилния начин, трябва да го направя отново като се започне от началото, докато не го разбера правилно - свързани компулсивни действия, например: повтаряне на действие с „добра“ честота; Повтаряйте, докато "се почувства добре". Тази категория включва и повторения, когато по време на действие се е мислило за нещо „лошо или лошо“. Един пациент съобщава, че трябва да се качва и слиза по стълбите отново и отново, ако е мислил за нещо лошо, когато се е качвал нагоре, докато отново не го е помислил добре. От друга страна, това обикновено се случва, когато минава през врата в апартамента, който също може да делегира компулсивния акт на съпругата си, която след това често минава през вратата с часове. Контролът на предметите може да се отнася до нещо като кранове, врати, кухненски прибори, картини, съдове за писане, консерви. всичко това трябва да се провери, преди да се предприемат ежедневни дейности.

Да загубиш нещо Дори за здравите хора страхът от загуба на нещо важно или проверка дали портфейлът наистина е все още в чантата или джоба на панталона не е нищо необичайно. Някои обсесивно-компулсивни разстройства могат да заемат подобни мисли и произтичащите от това контроли до часове с малки неща. Един пациент съобщава, че има големи затруднения да вкара дрехите си в пералното помещение, тъй като трябва да ги разклаща до 30 пъти, за да е сигурен, че не е оставил нищо важно в тях. Друг може да предаде банкноти само ако ги е разклатил няколко пъти, за да е сигурен, че други банкноти не са залепнали за тях, пазаруването за него е почти невъзможно и ако изобщо е възможно само с голяма подготовка.

глупости (напр. безсмислени фрази, картинки, мелодии, думи, цифри) - свързана натрапчива мисъл, напр .: слушане на заглавната мелодия на телевизионен сериал „в главата си“ по време на друга дейност (например по време на четене) - свързани компулсивни действия, напр .: многократно четене на пасажа до мелодията вече не се появява.

поверителност: Подобно на други публично обсъждани страхове, страхът от злоупотреба с лични данни често се превръща в тема на натрапчиви мисли със съответните натрапчиви действия. Един пациент съобщава, че трябва да положи много усилия, за да гарантира, че личната му кореспонденция не попада в чужди ръце, че никога не може да се знае дали може да има хора, които да използват каквото и да е знание за него. Например, той се нуждае от много време, за да унищожи личната си поща по такъв начин, че на нея да не може да се прочете нищо и тя вече да не може да бъде сглобена. Въпреки че знаеше, че това е безсмислено, че не е толкова важен, че някой ще се интересува толкова много от него, че ще си направи труда да събере откъснати парчета хартия от кофата си за боклук, той няма да се отърве от алармата, ако не беше зает с часове, разкъсвайки всичко толкова дребно, че нямаше нищо повече от писмо на парче хартия, което той изхвърляше. Самото премахване на рекламите отнема часове.

Съхранявайте и запазвайте Страхът от загуба на нещо важно може да доведе до загуба, стари вестникарски статии, дефектни електрически уреди. събрани, които могат да стигнат чак до синдрома на Меси.

Свързани и компулсивни разстройства: тиково разстройство, синдром на Tourette, самонарастващи се драскотини, трихотиломания, синдром на Messie, дисморфофобия, хипохондрия, гризане на ноктите. Органични увреждания, които могат да предизвикат обсесивно-компулсивни симптоми: всякакви увреждания на базалните ганглии, енцефалит, манганова интоксикация, черепно-мозъчна травма, невроакантоцитоза, отравяне с CO от хорея, мозъчно увреждане в ранна детска възраст,

Някои пациенти имат обсесивно-компулсивни страхове, че говоренето за принудата може да го влоши, да стане по-реално или дори да ги накара да изпълняват мислите си. Тук е важно да се прави разлика между мислене и действие. Можем да контролираме спонтанните си мисли само в много ограничена степен. Когато се опитваме да потиснем една мисъл, не можем да я извадим от главата си. Но можем да се научим да се справяме с мислите си. Това е толкова по-лесно, колкото повече се научаваме да приемаме спонтанните си мисли. Те често предоставят само повече или по-малко графична информация за нашите чувства. Мислите могат да бъдат много смущаващи, напр. Б. когато се касае за замърсяване от изпражнения или сперма. Пациентите с много тежки проблеми, особено когато са замесени големи принуди, могат да се срамуват от степента, до която техните мании са излезли извън контрол, v. а. тъй като много пациенти смятат, че техните собствени натрапчиви мисли са напълно безсмислени сами по себе си

Пациентите често се страхуват, че обсесивно-компулсивните мисли са признак на шизофрения (което може да означава, че биха могли да бъдат принудително отдадени на психиатрия по всяко време). Често пъти, когато мислите или поривите се отнасят до насилие или други незаконни или морално неприятни въпроси, пациентите се страхуват, че терапевтът може да ги накара да бъдат затворени. При психични заболявания като шизофрения, за разлика от обсесивно-компулсивните мисли, пациентите вече не могат да правят разлика между своите мисли и реалността. Например, някой с нелекувана остра шизофрения може приемете наистина, че той е облъчен от съседа през гнездото или че другите могат да четат мислите му и също така да им влияят директно. През повечето време знаете обсесивно-компулсивни мисли, че те са преувеличени страхове.

Очевидно съдържанието на маниите и принудите не е специфично за културата. Във всеки случай, проучване установи при страдащите от Япония същите групи от симптоми, които преди са били откривани в западните общества. Резултатът от това проучване върху азиатски пациенти предполага психобиологично обяснение на симптомите. (Am J Psychiatry 2008 165: 251-253 [Резюме])

Характерни черти на обсесивно-компулсивно разстройство: след Д-р Никола Хофман (Берлин) проведе допълнително обучение за поведенческа терапия в Обществото за приложна психотерапия и поведенческа медицина (APV) в Мюнстер, 22 март 1996 г. Тема: Терапия на обсесивно-компулсивно разстройство

1) Често принудата не е придружена от чувство на страх, но засегнатото лице съобщава за чувство на отвращение. Често сред болните има настроение на раздразнителност или леко бедствено настроение. На въпроса какво може да се случи, ако не изпълнят задължителния ритуал, пациентите обикновено не могат да дадат никаква конкретна информация. Ако имате такива идеи като страх от заразяване с болест, тогава е по-вероятно техните действия да бъдат рационализирани (= вторична рационализация), т.е. опитът да си дадете правдоподобна причина за показаното необичайно поведение.

2) Проблемът изчезва, когато има кой да поеме отговорност.

3) Пациентите често съобщават, че изпитват чувство за непълнота или вид транс, който замъглява всичко пред очите, напр. ръката щеше да се движи автоматично.

4) Пациентите смятат, че всички критерии, които могат да използват, напр. да преценят дадено действие като завършено, да им се сторят твърде неясни.

5) Нарушена памет за действие. Пациентите трудно могат да разграничат извършените и извършените действия, което вероятно показва наличието на дълбоко когнитивно разстройство. Много е трудно за обсесивно-компулсивния пациент да може да се откъсне от ситуацията или да излезе от нея и може да отнеме толкова време, колкото и самото действие.

6) Пациентите развиват помощ като Език, ритми или стрелки на стената, за да се справят с тяхната принуда, т.е. за да може да изпълни обсесивния ритуал възможно най-перфектно и пълно.

7) След като е извършено критичното действие, остава все още значително напрежение: „Може би все пак не е тръгнало правилно“. За вътрешно изясняване на правилността на дадено действие, обсесивно-компулсивният пациент често повтаря позицията на тялото, в която е извършил действието или той мисловно реконструира извършеното действие. Той е на лов за чувството на сигурност, че наистина и правилно е извършил действието, което обаче всъщност не иска да се случи.

Често някой около тях трябва да помогне да се създаде това чувство на сигурност, като отговаря стереотипно на въпросите на обсесивно-компулсивния пациент. При определени обстоятелства пациентът също така избира средствата за леко самонараняване, за да си даде стимул, който да го изведе възприемащо и също психически от съзвездието на стимула, причиняващо принудата.

8) Контролното поведение на обсесивно-компулсивния пациент не е количествено, а качествено различно. Обсесивно-компулсивен пациент, който контролира обкръжението си, прави това не за да отблъсне конкретни опасности за себе си и другите, а за да преодолее дифузното чувство на опасност.

9) Обсесивно-компулсивните пациенти обръщат тежестта на доказване, т.е. трябва да им докажем нашата гледна точка, т.е. напр. обяснете защо не е необходимо да миете ръцете си над сто пъти на ден.

10) Контролните компулсии обикновено имат пълзящо начало, страховете от замърсяване със свързаните ритуали за прочистване имат внезапно, точно определимо начало, което често се преживява от засегнатите като брутално огнище на болестта.

борби

Успешно лечение на поведенческа терапия е възможно от 60-те години на миналия век. (1975) Поведенчески лечения на фобийни и обсесивно-компулсивни разстройства: критична оценка. В: Hersen J. et al. (изд.) Напредък в модификацията на поведението. Ню Йорк: Академик Прес 1975. Марк И.М. (1978) Лечение на експозиция: концептуални въпроси. В: Agras W.S. (редакции) Промяна на поведението: Принципи и приложения. Boston: Little, Brown & Co 1978 г. Ефективността на антидепресанта кломипрамин е демонстрирана при обсесивно-компулсивно разстройство, приблизително паралелно на развитието на поведенческа терапия за обсесивно-компулсивно разстройство Lopez-Ibor JJJr., Fernandes-Cordoba E. (1967) La monoclorimipramina en enfermos resistates a otros tratamientos. Actas Uso Ep Neurol Psiquiatr 1967; 16: 119-147. Ефективността на това вещество е независима от антидепресивния ефект, но с изоставане във времето в сравнение с депресивния ефект. Често има допълнително подобрение много седмици след първоначалното начало на действие (например след 16-20 седмици)

  • Обсесивно-компулсивното разстройство обикновено придружава пациентите през по-голямата част от живота им
  • Поведенческата терапия и някои антидепресанти са лекарствата, избрани при лечението
  • При деца трябва да се изпробва поведенческа терапия преди антидепресанти.
  • При възрастни обикновено се препоръчва комбинирано лечение от самото начало и при тежки случаи винаги
  • Като част от поведенческата терапия определено трябва да се проведе обучение по експозиция.

За поведенческа терапия

Ако заинтересованото лице изглежда е интернализирало терапевтичната обосновка, то трябва да премине към самоуправление възможно най-скоро, т.е. пациентът практикува компулсивната ситуация сам и обсъжда успехите и проблемите с терапевта през следващата сесия. В случай на стационарна терапия е важно също така да се търсят задействащи ситуации в естествената среда на пациента на ранен етап (обучение по експозиция у дома, на работното място).

Основните компоненти на обучението по експозиция са:

1) опитът за постигане на намаляване на напрежението като естествен физиологичен отговор дори без задължителен ритуал;

2) реалистично възприемане на предизвиканите (най-вече негативни) чувства и познания; корекцията на изкривени познания и самообрази (напр..: "няма такова нещо като сто процента сигурност", „Аз също мога и може да изпитвам гняв“);

3) засилване на терапевтичните взаимоотношения чрез емоционално сътрудничество върху реални проблемни зони на пациента (когато се правят упражнения в лична среда, обаче, винаги трябва да се обръща внимание на присъствието на трето лице);

4) директно намаляване на симптомите, с чести повторения, необходими за стабилизиране на напредъка.

За да се постигне добър ефект от упражненията и да се предотврати когнитивното избягване чрез отстъпване на отговорността на терапевта, решението на пациента се търси отново преди всяко упражнение. В допълнение, терапевтът се опитва да осигури пълно участие на пациента, като се обърне към психическото и емоционалното състояние и когнитивното избягване (като мислене за нещо друго в психичните ритуали "компенсирам всичко" и др.) за заобикаляне.

Около 50 до 70% от пациентите с обсесивно-компулсивно разстройство, които могат да бъдат мотивирани да се подложат на поведенческа терапия, постигат много значително подобрение на симптомите си (Hand I. (1995) Амбулаторна поведенческа терапия за обсесивно-компулсивни разстройства. Fortschr Neurol Psychiat 1995; 63 (специален брой 1): 12 -19.).

Лечението има много прилики с лечението на тревожни разстройства, това се отнася и за фармакологичното лечение, което често се изисква в допълнение към психотерапията

Промените в мозъчния метаболизъм при прилагане на антидепресанти изглежда са специфични за заболяването и също зависят от успеха на лечението.

Скорост на настъпване

Спрете ефекта означава след края на лечението.