Влиянието на диетата върху имунната система

Как става така, че някои изследвания върху хора установяват положителна връзка между упражненията и повишения имунитет, но други не? Индивидуалният състав на тялото и хранителните навици трябва да се вземат предвид като разрушителни фактори.

Ако на мишките, които са седнали, се дават редовни упражнения, имунната им система значително се укрепва. (1) За съжаление, упражненията и тренировките не винаги имат еднакъв положителен ефект върху човешката имунна система.

имунната

По-специално, интензивната тренировъчна дейност няма положителен ефект върху лимфоцитите и неутрофилите - белите кръвни клетки, които отчасти са отговорни за борбата с инфекцията. Така че покажете z. Б. Проучванията показват, че маратонците са 6 пъти по-склонни да развият респираторна инфекция през седмицата след състезание, отколкото съответната заседнала група за сравнение.

Дългосрочните ефекти също не изглеждат непременно по-добри: 2 значителни проучвания не са открили разлика в естествения имунитет на добре обучени лица в сравнение с нетренираните лица. (2,3) 2 допълнителни дългосрочни проучвания показват, че упражненията нямат значително влияние върху активността на естествените клетки убийци при по-възрастните тествани както и при хора с ревматоиден артрит. (4,5) Естествените клетки убийци (NK клетки) са специални бели кръвни клетки, които активно унищожават туморни клетки и заразена с вируси тъкан.
За щастие, някои проучвания в напречно сечение са установили повишен естествен имунитет при най-добрите велосипедисти и бегачи в сравнение със заседналите сравнители. (6,7)

Още други проучвания показват повишени фази на покой на естествените клетки-убийци при възрастни жени след 16 седмици упражнения и при леко затлъстели жени след 15 седмици леки упражнения. (8,9) И така, защо някои проучвания при хора показват положителна връзка между упражненията и създават повишен имунитет, но не и други? Индивидуалният състав на тялото и хранителните навици със сигурност трябва да се считат за разрушителни фактори.

Как телесните мазнини влияят на имунитета ви

Другата страна на монетата

Въпреки това трябва да се внимава при тълкуването на това ново проучване. Например, механизмите, чрез които въглехидратите стимулират дейността на естествените клетки-убийци (и мазнините ги потискат съответно) не са известни. Клиничното значение на резултатите от датските изследвания е несигурно: Увеличението на активността на NK клетките от 16% на 27% достатъчно ли е за защита срещу по-широк спектър от заболявания? И достатъчен ли е спадът от 26% на 20%, за да насърчи огнищата на болестта? Начинът на работа на имунната система е невероятно сложен. Нарушенията в броя и степента на активност на определени подсистеми не е задължително да доведат до цялостната система, която работи по различен начин.

Освен това мазнините не са твърди структури. Възможно е някои мазнини да са по-разрушителни за имунната система и здравето ви от други. (15) Например беше установено, че омега-3 мастните киселини, за разлика от някои мазнини „n-6“, дори имат положителен ефект върху регулирането на имунната система. И може да се предположи, че повишената консумация на омега-3 мазнини има различен ефект върху имунната система, отколкото няколко допълнителни порции телешка мазнина.

Заключение

В крайна сметка може спокойно да се надяваме, че не много спортисти покриват нуждите си от калории с 62% мазнини и само 21% въглехидрати, както датските морски свинчета. Остава обаче да се изясни дали само малко увеличение на приема на мазнини също би довело до такова значително намаляване на активността на NK клетките.

Препратки:

1. Вестник по спортна медицина и физическа подготовка, 1994, том 34, стр. 83-90

2. Списание за клинична имунология, 1985, том 5, стр. 321-328

3. Международен вестник по спортна медицина, 1995, том 16, стр. 329-333

4. Медицина и наука в спорта и упражненията, 1993, т. 25, стр. 823-831

5. Невробиолово стареене, 1991, том 12, стр. 47-53

6. Скандинавски вестник по медицина и наука в спорта, 1991, том 1, стр. 163-166

7. Медицина и наука в спорта и упражненията, 1995, том 27, стр. 986-992

8. Геронтология, 1989, том 35, стр. 66-71

9. Международен вестник по спортна медицина, 1990, том 11, стр. 467-473

10. Nutrition Reviews, 1994, том 52, стр. 37-50

11. Американски вестник за клинично хранене, 1989, том 50, стр. 861-867

12. Европейско списание за приложна физиология, 2000, том 82, стр. 98-102

13. Nutrition Research, 1989, том 9, стр. 956-975

14. Journal of Applied Physiology, 1998, том 84, стр. 1252-1259

15. American Journal of Clinical Nutrition, 1994, том 59, стр. 572-577