Везните и истината

„Напълнял ли си?“ „Не!“
Как обичам този въпрос, но леля ми Карин винаги удря целта. Разбира се, че бях напълнял и не твърде здраво.

променят
Панталони или люспи? Няма въпрос за Антония ...

Тъй като нямам кантар, следя Карл Лагерфелд от години: гащите ми са везните. Досега винаги е работило прекрасно: Ако панталоните малко се захванат, ограничете малко храната през следващите няколко седмици (най-вече без шоколад) и хей престо, панталоните отново стават. Е, във фазата на депресия загубих много за кратко време и тогава бях щастлив за всеки килограм на бедрата си. Но това е зад мен сега.

Но тогава не исках да го чувам толкова ясно, както леля Карин го каза. За щастие тя веднага изпрати изречението след това: Подхожда ви добре. Малко по-женствена! “Човече, аз се боря с фигурата си от месеци. Освен прищипването на гащите, някои упражнения по йога не стават точно по-лесни. Ако ние напр. седнете изправени, протегнете ръце нагоре и след това се наведете напред ... изведнъж нещо пречи. НИКОГА не съм го имал тогава! И ям почти „нищо“. Сутрин овесена каша с плодове, на работа взимам две филийки пълнозърнест хляб и зеленчуци, вечер много риба и зеленчуци, без въглехидрати. От време на време се почерпям с малко вино и парче шоколад. Иначе карам колелото си всеки ден, като правя 15-те минути физическа подготовка сутрин. Какво да правя или не?

Това ме разочарова. След като се погледнах в огледалото, казах на скъпата си: „По някакъв начин мазнината мигрира отдолу през бедрата към стомаха и нищо не мога да направя.“ Винаги бях толкова горд от плоския си корем. (Когато срещнах съпругата на моя гинеколог на рецепция преди около 15 години, първо си помислих, че е бременна. Но тя беше твърде стара за това. Беше само стомахът й.) Никога не съм искал това! И сега? На път съм там.

Преувеличавам, разбира се, но понякога просто се чувствам толкова деформиран и вече не съм толкова привлекателен. В момента мисля за подарък от брат ми, халба:

Може да съм дебел, но ти си стар ...
... и мога да отслабна.
Той беше много далновиден преди 20 години. Сега остарявам и съм пълничък. Страхотен!

Но взех решение за себе си: ако панталоните ми стиснат, ще купя следващия чифт панталони с един размер по-голям. И с леля Карин ще продължа да настоявам, че не съм наддала.
И така, и сега ще си направя нещо за ядене и ще си налея малко вино с него.

Приятен апетит и най-добри пожелания
Вашият
Антония ☺