Новосибирск - Част II

Новосибирск

новосибирск

След последните 40 км най-накрая стигаме до Новосибирск. Наличието на смог е неописуемо, ако никога досега не сте го виждали. Едва виждате 500 метра. Алекс отново е добре, но ме боли стомаха и вече подозирам, че отново се очертава още. Караме направо до центъра на града през задръствания. Смогът придава на всичко сив блясък. Прилича на източния блок. Ходенето в аптеката е задължително за мен, имам нужда от таблетки за диария. В аптеката срещам Камила на касата. Пита ме дали да ми превежда, започваме разговор и часове по-късно сядаме на кафе и си говорим. Тя ни показва няколко ъгъла, които трябва да се видят в Новосибирск. Театър тук, парк там и други подобни. Искам да подчертая точно тук, че отидохме в Новосибирск и не познавахме никого. Това внезапно се промени в рамките на два дни!

Огладняваме и след три часа опознаване Камила се осмелява да ни заведе у дома с нея. Там правим плодова салата. Тя е на 21 години, доста откачена и учи японски. Ние използваме интернет, тя ми дава конна кукла, защото през цялото време си играех с нея. Така че, ако в бъдеще ме виждате с кукла на снимки, това е подарък. За съжаление тази вечер Камила все още лети до Влади Восток. Все още не знаем къде спим. По някое време Камила ни пита дали не искаме просто да останем в апартамента. Баба и майка ще дойдат, ако нямаме нищо против. Баба би направила палачинки и за нас!

Разбира се, казахме сияещи от радост „да“. Бабата на Камила е чисто слънце. Всяка човешка душа копнее за такава баба. Тя е нашата абсолютна супер любима руска баба! Тя ни готви толкова вкусно. Винаги се смеехме от сърце и ни наричаха страхотни момчета на руски! Наистина забелязахте колко сте близо до нея. Всичко най-добро !

Така че спим нощта с Камила без Камила. Вечерта я придружихме до летището. На следващия ден отиваме до голям търговски център в съседство. В допълнение към пазаруването, ние имаме чаша кафе. В кафенето Алекс пита двете момичета от съседната маса дали биха могли да ни преведат съобщение от мобилен телефон. И така опознаваме Надя, която говори английски. Надя също ни е организирала място за престой през следващите няколко дни. С приятел Михаил. Но Михаил трябваше да напусне апартамента си за един ден, така че ни беше позволено да спим вкъщи с Надя и нейната сестра близначка. Те се грижеха за нас, готвеха, не трябваше да правим нищо. Тук бих могъл да напиша и голямата част за интернет блога. Вечерта гледахме три DVD-та, включително махмурлук на руски с английски субтитри. Като цяло направихме много заедно в Новосибирск.

Снощи беше една от онези луди руски. Току-що влязохме до вратата на апартамента на Михаил и ни попитаха съседите дали бихме искали да дойдем с него, неговия приятел и съпруга на парти за барбекю. Защо не? Карахме там с хубаво ново BMW. Малък чифлик в средата на Новосибирск. Прибл. Присъстват още 5 души. Ние сме приети като нещо естествено, което за мен всеки път е неразбираемо. Бързо имаме очила пред носа и трябва да пием. Уиски, чеснов шнапс, медовина. По някое време ни питат дали бихме искали да разгледаме ловните оръжия. Затова отидохме в мазето на къщата и се „заиграхме“ с четирите пушки. Без боеприпаси, разбира се!

На следващата сутрин сме в леглото до 11 часа. Ставам, имам силно главоболие, хвърлям си аспирин и омепразол и малко след това ми звъни мобилният телефон, обажда се неизвестен номер. Отслабвам. Глас на рускиня. След това й казвам, че не я разбирам и че съм германец. Говоря ли английски? Разбира се. Тя е репортер. Тотално съм изумен и за миг не разбирам нищо. Как получихте номера ми? Питам ви. От шефа й. Аха, и откъде шефът ти взе номера? Тя също не знае това. Срещаме се днес в 16 ч. В града до статуята на Ленин. Преди това бяхме поканени отново на вечеря при бабата на Камила. Тя може да готви все по-вкусно, отколкото ние можем да ядем. След обяд легнахме на дивана с болки в корема. Готов от много храна. След това най-накрая се сбогувахме. Да, наистина, страхотна баба џ ™. След това отидохме до мястото за срещи на паметника на Ленин.

През цялото време си мислех, че това е вестникарски журналист, но когато видя жена с микрофон в ръка и оператор, който върви към нас, първо трябва да се смея. Това не може да е вярно! Пак телевизия! Вече се познаваме много добре в тази област! Трябва да караме малко колелата си напред-назад. След това дадохме кратко интервю, което изглеждаше направо скромно в сравнение с интервюто от Казан. След всичко. Утре вечер ще бъде излъчен по Новосибирските новини. Репортерът беше супер приятен, както и операторът. Но тя също не знаеше кой я е информирал, че двама германци са в Новосибирск.

Днес небето за първи път беше синьо и смогът се изчисти. Утре ще трябва да напуснем Новосибирск. Тук много ни харесва, сприятелихме се, но за съжаление много закъсняхме по отношение на времето.







Огладняваме и след като ни познава от три часа, Камила не се страхува да ни покани обратно
нейната къща. Там правим плодова салата. Тя е на 21 години, доста луда и учи японски. Ние
използвайте нейния интернет, тя ми дава кукла с конска ръка, защото аз бях играл с нея цялото
време. В бъдеще, ако ме видите на снимки с тази кукла, това е подарък. За съжаление Камила е така
полет до Влади Восток същата вечер. Все още не знаем къде ще спим. В някакъв момент
Камила ни пита дали искаме просто да останем в апартамента. Ако с нас е добре, баба й
и майка щеше да се присъедини към нас - а баба й дори ни правеше палачинки!

Разбира се, ние веднага се съгласихме на това и сияехме от радост. Бабата на Камила е чиста
слънчева светлина. Всяка човешка душа копнее за такава баба. Тя определено е нашата най-голяма-
любима руска баба. Тя ни приготви наистина страхотна храна. И през цялото време тя беше
смеейки се и казвайки какви страхотни момчета бяхме! Може да се каже, че тя ни е приела в сърцето си. Благослови!

Снощи беше една от онези луди руски. Когато влязохме в апартамента на Михаил, един от
съседи ни попитаха дали си въобразяваме да ходим на барбекю с него, неговия приятел и съпруга. Защо
не? Отидохме там с хубаво ново BMW. Малка ферма в средата на Новосибирск. Около 5 други
хората бяха там. Ние бяхме посрещнати като нещо естествено, което винаги е невероятно за мен.
Скоро са сложили очила пред нас и трябва да пием. Уиски, чеснов шнапс, медовина. В
по някое време ни питат дали искаме да разгледаме ловните оръжия. Така че отидохме в
мазе на къщата и играеше с изстреляни пистолети. Без боеприпаси, разбира се.

На следващата сутрин оставаме в леглото до 11 часа. Ставам за кратко, страшно главоболие, взимам един аспирин
и един омепразол. Малко след това телефонът ми звъни, обажда се неизвестен номер. Вдигам.
Руски женски глас. Казвам й, че не мога да я разбера и че съм германец. Тя ме пита
дали говоря английски. Да, разбира се. Тя е журналист. Опасен съм и от известно време съм
не разбирам какво става.

Как взе номера ми, питам я.

Аха и откъде шефът ми взе номера ми?

Че и тя не знае.

Съгласяваме се да се срещнем същия ден в 16:00 до статуята на Ленин. Преди това бяхме поканени за
храна при баба на Камила. Тя може да готви много повече и много по-добра храна, отколкото можем да ядем. С
къркорещо коремче, легнахме на дивана след обяд. Твърде много храна. В крайна сметка се сбогувахме.
Такава страхотна баба. След това отидохме до мястото за срещи в паметника на Ленин.

През цялото време си мислех, че се срещаме с журналист от вестник. Когато видя жена
с микрофон и човек с камера, вървящ към нас, избухнах в смях. Това не може да е истина!
Отново сме по телевизията! Досега сме експерти в това. Те ни карат да караме колелата си на него
камера. След това даваме кратко интервю, което беше много умерено в сравнение с това в
Казан. Така или иначе. Очевидно това ще бъде показано в новосибирските новини утре вечер. Журналистът
беше много хубаво, така че това, което човекът от камерата. Кой обаче беше този, който им каза, че са двама германци
в Новосибирск също не знаеха.

Днес за първи път небето е синьо и смогът е изчезнал. Утре ще трябва
напуснете Новосибирск. Харесва ни тук, имаме приятели, но за съжаление изоставаме ужасно
график.

Ще се чуем скоро ...

Публикувано в неделя, 29 юли 2012 г. от arne и подадено под Общи, Места, Храна, Болести и Маркирана телевизия, Новосибирск, Оми, Шнапс, Смог. Проследете дискусията по този пост чрез RSS 2.0 емисията. Функцията за коментар е деактивирана. "Pinging" на вноската също не е възможно.