Устойчивост: Хляб за света от десет милиарда

Достатъчно, здравословно, но не толкова просто: Комисия от експерти представя концепция за устойчива хранителна стратегия за нарастващото световно население.

Хранителните навици на много хора са вредни не само за тях самите, но и за планетата. До 2050 г. - за около едно поколение - би било възможно това да се промени по основен и желан начин, въпреки нарастващото световно население. До този извод стигна комисия от 37 известни експерти от 16 държави в медицинското списание "The Lancet".

По-малко говеждо, по-малко захар

Според тях около три милиарда души - 40 процента от световното население - са недохранени. 820 милиона не биха имали достатъчно за ядене. 2,1 милиарда възрастни са с наднормено тегло или затлъстяване. Диабетната честота се е удвоила за 30 години. В същото време производството на храни е най-голямата причина за унищожаването на екосистемите. Те се нуждаят от 40 процента от сушата, 70 процента от използваната прясна вода и са отговорни за 30 процента от парниковия ефект.

Но ще бъде възможно да се хранят 10-те милиарда души здрави до 2050 г., без да се унищожава природата, пишат изследователите. Предпоставките за това са безпрецедентно глобално сътрудничество и фундаментални промени в много области. Консумацията на храни като говеждо и захар трябва да бъде повече от наполовина. По-голямата част от настоящото производство на говеждо месо е много вредно за ресурсите и климата, а високата консумация на захар се счита за основен риск за здравето.

Делът на растителните продукти като ядки, плодове и зеленчуци, които се считат за здравословни и спестяващи ресурси, трябва да се удвои. Естеството и степента на необходимата промяна обаче варират значително в различните държави.

"Аграрна революция"

През 2017 г. средната седмична консумация на месо и колбаси в Германия е била 1,2 килограма. Комисията препоръчва само до 300 грама с оглед на здравето и околната среда. „Диетата на световното население трябва да се промени драстично“, казва професорът от Харвард Уолтър Уилет, един от двамата председатели на комисията.

Здравословната диета може да предотврати до 11,6 милиона преждевременни смъртни случаи годишно, пишат изследователите. Те включват зърнени храни като ориз, пшеница и царевица, както и картофи и зеленчуци, но малко говеждо, агнешко и свинско месо. Дали този микс е наистина здравословен обаче е спорен и поради високото съдържание на въглехидрати.

Разработването и внедряването на нова хранителна система е обезсърчаваща задача и „не по-малко от селскостопанска революция“, казва Йохан Рокстрьом, назначен директор на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата (ПИК) и също председател на комисията. Но това е осъществимо и може да бъде постигнато по начин, който е от полза за фермерите, потребителите, както и за природата и околната среда.

Слабости на изследването

Според проучването земеделието трябва да се ръководи от пет максими: да не консумира повече земя, да запазва биологичното разнообразие, да пести вода, да намалява замърсяването от азотни и фосфорни торове, да не произвежда въглероден диоксид до 2050 г. и да не позволява емисиите на други парникови газове като метан и азотен оксид да се увеличават.

Комисията обаче не е взела предвид възможните последици от изменението на климата за селското стопанство, казва изследователят на ПИК Оуен Гафни, който не участва в изследването. Освен това няма изявления за предимствата или недостатъците на генетично модифицираните растения.

Стратегии

Според проучването стратегиите за постигане на промяна могат да бъдат следните: Политиците трябва да създадат условия, така че да се купува повече здравословна храна, например чрез образование, забрани за реклама и данъчна политика. Производителите и търговците на дребно трябва да отдават приоритет на разнообразните и здравословни продукти. Добивът на реколтата трябва да се увеличи в много региони, например чрез култури, които са по-подходящи за съответния климат и почва, и чрез ефективно напояване. Необходим е глобално координиран подход към сушата и океаните; например, риболовът трябва да бъде забранен в десет процента от морските зони, за да могат запасите да се възстановят. А количеството храна, изхвърлена при производството и търговията, изхвърлена от потребителите и нетрайна, трябва да бъде намалена наполовина. rif/dpa