Учените от BMEL искат да популяризират веганството от държавата

учените

Научният консултативен съвет на Федералното министерство на земеделието (BMEL) за селскостопанска политика, хранене и защита на здравето на потребителите представя нов доклад за устойчивото хранене. В него има някои експлозивни изисквания.

Докладът, представен днес, цели не по-малко от „цялостна трансформация на хранителната система“. Според учените това е възможно и трябва да се започне незабавно. За тази цел консултативният съвет групира различни препоръки за действие от общо осем области и извежда „интегрирана политика за устойчиво хранене“ от това.

Консумирайте по-малко животински продукти

Освен всичко друго, докладът предлага информационна кампания за намаляване на потреблението на животински продукти. Трябва да се премахне намалението на ДДС за животински продукти и да се въведе данък върху потреблението на напитки, съдържащи захар - в зависимост от съдържанието на захар.

В същото време данъкът върху добавената стойност за плодове, зеленчуци и бобови растения трябва да бъде намален на 5% и в дългосрочен план данъкът за устойчивост трябва да се прилага за всички храни. Учените призовават също за задължителен климатичен етикет за всички храни и „стратегия за трансформация“ за селското стопанство. Финансирането за биологично земеделие ще бъде доразвито. Германия не се нуждае от 100% биологично земеделие, но също така и от нови, технологично отворени системи за отглеждане.

По пътя към по-доброто хранене, според доклада, по-малките размери на порциите трябва да се насърчават като стандарт и консумацията на чешмяна вода да се насърчава „амбициозно“. Хранителните отпадъци трябва да бъдат допълнително намалени и Nutri-Score, нов етикет за климата и етикет за хуманно отношение към животните трябва да бъдат въведени като задължително национално етикетиране.

Планове за столове, детски заведения и училища

Другите изисквания на доклада включват въвеждането на висококачествени, безплатни детски заведения и кетъринг, задължително прилагане на стандартите за качество на Германското общество по хранене в обществени заведения, по-добър мониторинг на хранителната бедност и по-силно регулиране на рекламата, насочена към деца. В детските заведения и училищата рекламата на храни трябва да бъде напълно забранена.

Клокнер понякога е критичен

По време на пресконференция за представянето на доклада федералният министър на земеделието Юлия Клокнер благодари на членовете на консултативния съвет за доклада. Тя похвали различни точки, особено по отношение на подобряването на храненето на децата. Министърът обаче не прие всички искания. Тя не иска потребителска полиция. Буквално тя каза: "Аз не разпускам консултативен съвет, политиката трябва да го изтърпи и да се справи с него."

Председателят на Научно-консултативния съвет проф. Харалд Грете посочи, че са необходими повече мерки за контрол, за да се адаптира поведението на потребителите. Нямаше смисъл да се „намалява“ животинската продукция в Германия и след това да се внасят храни от чужбина. Следователно е от съществено значение да се намали консумацията на тези продукти.

Германската асоциация по храните предупреди срещу нарастващото влияние на държавата върху личния начин на живот на гражданите. Управляващият директор Кристоф Минхоф каза: „Потребителят трябва да бъде превърнат в обект на контрол на политическото поведение от суверен гражданин“. Свободата и суверенитетът на потребителите и икономиката не трябва да се подкопават под прикритието на добронамерените „грижи“. По-скоро чрез образованието потребителите трябва да получат инструментите, от които се нуждаят, за да вземат устойчиви решения за покупки.

Как е съставен консултативният съвет?

Освен председателя проф. Грете, други членове са заместник-председателите д-р. Хилтруд Ниберг (Институт Йохан Хайнрих фон Тюнен) и проф. Д-р Брита Ренър (Университет в Констанц). Освен това има проф. Улрике Аренс-Азеведо (Университет за приложни науки Хамбург), проф. Д-р. Алфонс Балман (Лайбниц институт за развитие на земеделието в преходни икономики), проф. Д-р Ханс Конрад Бисалски и проф. Д-р Реджина Бирнер (Университет в Хохенхайм), проф. Д-р Волфганг Бокелман (Университет Хумболт Берлин), проф. Д-р Д-р Матиас Гаули (Университет в Боцен), проф. Д-р Ute Knierim (Университет в Касел), проф. Д-р Уве Латач-Ломан, проф. Д-р Фридхелм Таубе и д-р. Lieske Voget-Kleschin (Университет в Кил), проф. Д-р Хосе Мартинес, проф. Д-р Матин Каим и проф. Д-р Ахим Спилер (Университет в Гьотинген), проф. Д-р Моника Пишецридер (Университет в Ерланген-Нюрнберг) и проф. Д-р Петер Вайнгартен (Институт „Йохан Хайнрих фон Тюнен“).