Тимошенко гладува Агонизиращият път към смъртта

Тимошенко показва наранявания, за които се твърди, че са й нанесени от побой.

Септември 1932: Махатма Ганди обявява гладна стачка. Той иска да пости до смърт. Не се стига толкова далеч, политическата му цел е постигната във времето. В момента украинският опозиционен лидер Тимошенко отказва всякаква твърда храна. Как организмът се справя с такава екстремна ситуация? И кога смъртта е неизбежна?

Гладната стачка отдавна е известна като форма на политическа съпротива. Например Махатма Ганди е оставал без храна няколко пъти в продължение на седмици през 30-те и 40-те години. Той избра този вид протест, за да спаси Индия от гражданска война. Ганди съзнателно прие, че в крайна сметка ще плати за отказа да яде с живота си. В крайна сметка той беше успешен с метода. Можеше да прекрати гладната стачка, преди да настъпи сигурна смърт.

Ганди обявява гладна стачка, 1932 г. След шест дни той успява да прекрати протеста и политическата му цел е постигната.

(Снимка: Уикипедия/Федерален архив, Изображение 102-13884/CC-BY-SA) ×

(Снимка: Уикипедия/Федерален архив, Изображение 102-13884/CC-BY-SA)

Но има и други примери: Боби Сандс, член на ИРА, почина през 1981 г. след 66 дни гладна стачка. Холгер Майнс, член на фракцията на Червената армия, оцеля 57 дни без храна. Когато умира през септември 1974 г., той е бил 1,86 метра висок и тежи само 39 килограма. В момента украинският опозиционен лидер Тимошенко отказва всякаква твърда храна.

Здравият човек може да оцелее 30 до 80 дни без храна - при условие, че има достатъчно налична вода. Но натоварването върху тялото е огромно и вредите отчасти са необратими. Веднага след като започне фазата на глада, тялото се адаптира към липсата на хранителни вещества. Той черпи от собствените си енергийни резерви. На първо място, той получава гликоген или нишесте от черния дроб, бъбреците и мускулите. Само след един ден обаче тези запаси се изразходват. Тогава започва разграждането на протеините и мазнините. Повишеното изгаряне на мастни киселини води до подкисляване на кръвта. Тялото реагира с по-дълбоко, шумно дишане.

Хормони на стреса и подобрители на настроението

Когато гладът продължава, мозъкът освобождава различни хормони на стреса, но в същото време се образуват хормони за повишаване на настроението като серотонин. Те могат да овладеят чувството на глад. След добра седмица скоростта на основния метаболизъм се намалява и организмът се нуждае от по-малко енергия, за да поддържа жизнените функции на тялото. Кръвообращението се забавя, кръвното налягане, сърдечната честота и телесната температура падат. След около две седмици тялото преминава към механизма за спестяване на протеини.

Колкото по-дълго продължава фазата на глада, толкова по-сериозни са физическите промени. Загубата на протеин засяга имунната система: инфекциите стават по-чести, съществуващите инфекции се влошават. Лигавиците се възпаляват, косата става мътна, кожата изсъхва и често се образуват камъни в бъбреците поради загубата на вода.

Загуба на мускули в сърцето също

Недостигът на вода възниква, когато започне гладуването. Това означава, че тялото тежи с два килограма по-малко само след два дни. С един килограм на ден, телесното тегло първоначално се намалява много бързо. По-късно това е 200 до 500 грама на ден. Загубата на мускули представлява около една четвърт от загубата на тегло. Не е пощаден и сърдечният мускул.

Друга критична точка е кръвната захар. Ако изчезне драстично, мозъчната ефективност намалява, резултатът е объркване, страх и депресия. Много ниски стойности са свързани с мускулни крампи и неконтролирани движения. Ако нивото на кръвната захар спадне още повече, настъпва кома.

Прагът на смърт се достига най-късно, когато телесният протеин се разгради до една трета или половината. Такъв е случаят след максимум 80 дни. Тогава настъпва смърт от глад. Но сърдечната недостатъчност или инфекциите могат да сложат край на живота много преди това.