Мекотъканни тумори, саркоми на меките тъкани - терапия

Лечението на саркомите на меките тъкани се извършва в специализирани центрове. Различните терапевтични методи на хирургия, лъчева терапия и химиотерапия се използват индивидуално или в комбинация. Това се нарича концепция за мултимодална терапия. Това изисква тясно сътрудничество между медицински онколози, туморни ортопеди или онкологични хирурзи и лъчетерапевти. Заедно с пациента екипът решава коя терапия се препоръчва във всеки отделен случай. Това зависи по-специално от вида на тумора на меките тъкани и до каква степен е била болестта към момента на поставяне на диагнозата. Възрастта на пациента и общото здравословно състояние също се вземат предвид при избора на метод на лечение.

Най-важната и решаваща процедура за лечение на сарком на меките тъкани е операцията. Целта на операцията е напълно да се премахне туморът и по този начин да се излекува болестта. В случай на саркоми по краката или ръцете, друга важна цел на терапията е да се запази засегнатият крайник без значителни функционални увреждания.

Ако пациентът има относително малък, по-малко злокачествен сарком (сарком от степен 1), често е достатъчна само операция, за да се излекува болестта. В случай на по-големи тумори и/или метастази, както и обикновено по-агресивни тумори (степен 2 и 3), може да са необходими допълнителни мерки като лъчева терапия и/или химиотерапия. Комбинацията от различни методи на лечение дава по-добри резултати в тези случаи от една форма на лечение. В случай на напреднал, метастатичен сарком на меките тъкани, единственото лечение, което може да се счита за начална терапия, е химиотерапията, която е ефективна в цялото тяло. Основната му цел е да предотврати прогресирането на тумора и да облекчи свързаните с тумора симптоми. Понастоящем лечението често е невъзможно.

Операбилни саркоми на меките тъкани

За локализирани тумори, които все още не са метастазирали, хирургията е лечението на избор. Видът и обхватът на операцията зависят от размера, местоположението и вида на тумора. В допълнение, типичното поведение на растежа на саркомите се взема предвид при терапията. Мекотъканните тумори често не растат извън естествените граници на тъканите за дълго време. Често обаче в непосредствена близост до тумора има малки гнезда на туморни клетки, които все още не се виждат в компютъра или магнитно-резонансната томограма. Туморът винаги трябва да се отстранява със здрав покривен слой. Резекцията винаги се извършва с помощта на канала, през който е взета тъканната проба (биопсичен канал).

Ако се обмисли допълнителна системна химиотерапия (вероятно в комбинация с регионална дълбока хипертермия) поради високия риск от рецидив, това за предпочитане трябва да се извърши преди операцията.

Често се препоръчва лъчетерапия след операция. Това е предназначено да унищожи всички малки гнезда на туморни клетки, които може да са останали в района.

Само в случай на малки, добре диференцирани тумори (саркоми степен 1) може да е достатъчна само широка ексцизия.

Неоперативен сарком на меките тъкани

Ако туморът вече е толкова голям, че не може да бъде напълно отстранен чрез операция, или ако трябва да се страхуваме, че операцията ще доведе до (функционална) загуба на крайник, се прави опит за лечението му преди операцията с радиация и/или за намаляване на химиотерапията (концепция за неоадювантна терапия). Особено обещаваща процедура е комбинацията от системна химиотерапия с регионална дълбока хипертермия. Това специално лечение обаче се предлага само в няколко центъра.

Друг успешен метод на терапия е този изолирана хипертермична перфузия на крайниците (ILP). Засегнатият крайник е перфузиран с двете вещества TNF-алфа и мелфалан с леко прегряване (хипертермия) до 38 до 40 градуса по Целзий. ILP се извършва веднъж. След около 6 седмици може да се осъществи операцията (отстраняване на често убития тумор). Тази сложна терапевтична процедура се извършва само в специализирани и квалифицирани центрове.

В много случаи след тези терапевтични мерки е възможно пълно хирургично отстраняване на тумора, като същевременно се запази кракът или ръката. В наши дни ампутацията е необходима само в редки случаи (10-15%).

Лечение след операция - адювантно облъчване/химиотерапия

Въпреки пълното отстраняване на локализираните саркоми, понякога в непосредствена близост има най-малките туморни селища. Поради тази причина след операцията често се обмисля допълнително (адювантно) облъчване и/или химиотерапия, с помощта на която всички туморни клетки, които могат да останат в тялото, трябва да бъдат унищожени.

Ако туморът е напълно отстранен, адювантната лъчетерапия може значително да подобри местния риск от рецидив.

Адювантната химиотерапия не е общ стандарт, но определено се препоръчва в отделни случаи при подходящи обстоятелства. Изясняването трябва да се извършва в опитни центрове.

Метастатичен сарком на меките тъкани

Метастатичният сарком на меките тъкани обикновено се третира като системна химиотерапия. Ако туморът и/или метастазите реагират на цитостатичните лекарства, те могат да бъдат напълно отстранени след завършване на химиотерапията.

Ако има само няколко метастази след отстраняване на тумора, особено в белите дробове, те евентуално могат да бъдат отстранени чрез операция. При определени обстоятелства могат да се постигнат безтуморни фази или дори излекуване в дългосрочен план. По принцип са възможни многократни интервенции, ако метастазите се появят отново.

В случай на напреднали тумори, които вече са метастазирали на различни места, целта на химиотерапията е да спре разпространението на тумора и да облекчи свързаните с тумора симптоми. Към този момент обикновено лечението вече не е възможно.

Хирургията и лъчението могат да бъдат полезни за облекчаване на симптомите, например ако тумори или метастази причиняват болка, нарушават функцията на органите или имат обезобразяващ ефект. Кои мерки се извършват зависи от индивидуалната ситуация.

лъчетерапия

Лъчевата терапия действа чрез унищожаване на раковите клетки. Използва се за тумори на меките тъкани самостоятелно или в комбинация с химиотерапия (радиохимиотерапия).

Лъчевата терапия често се провежда след операция като допълнителна мярка (адювантна терапия), за да се унищожат всички клъстери на туморни клетки, които може да са останали в тялото и по този начин да се намали вероятността от повторно възникване на заболяването.

В случай на големи тумори, лъчението също се използва преди операция с цел намаляване на размера на тумора (неоадювантна лъчева терапия).

В изключителни случаи вместо операция може да се обмисли само лъчетерапия с високи дози, ако хирургичната интервенция не е възможна по медицински или здравословни причини. Облъчването се осъществява с високоенергийни електромагнитни лъчи. Те обикновено са отвън, т.е. облъчен през кожата върху туморната област (външно облъчване).

В някои случаи може да се извърши и облъчване отвътре. Лъчистите материали се въвеждат в зоната, засегната от тумора, чрез малки пластмасови тръби (вътрешно облъчване). Предимството на тази лъчева техника е, че висока доза радиация може да бъде постигната директно върху тумора, докато съседните органи са до голяма степен спестени. Облъчването се извършва в продължение на няколко седмици и често може да се извършва амбулаторно.

В специални случаи може да се обмисли интраоперативно лъчелечение. Туморът или туморното легло се облъчват веднъж по време на операцията.

Странични ефекти от лъчева терапия
Въпреки внимателното планиране и изпълнение на терапията, по време на лъчелечението трябва да се очакват нежелани странични ефекти. Те могат да възникнат веднага по време на терапията (напр. Гадене и повръщане, диария, възпаление на кожата и лигавиците) или да станат забележими само седмици или месеци след лечението. Лекуващият лъчетерапевт съветва пациента за възможни странични ефекти от терапията преди започване на лечението. Лъчевата терапия води до трайна фиброза/белези и по този начин до функционално увреждане.

Системна терапия

Системната терапия има за цел да убие раковите клетки в тялото, като използва лекарства, които инхибират клетъчния растеж (цитостатици, моноклонални антитела или инхибитори на тирозин киназа). Цитостатиците действат срещу бързо растящите клетки, свойство, което важи особено за раковите клетки. Моноклоналните антитела и инхибиторите на тирозин киназата специално се намесват във функционирането на туморните клетки и по този начин им пречат да растат.

Системната терапия играе роля при лечението на напреднали, особено метастатични, саркоми на меките тъкани. Освен това, ако туморът първоначално е неработоспособен, може да се използва химиотерапия, понякога в комбинация с лъчева терапия (неоадювантна радиохимиотерапия) или хипертермия, за да се опита да намали размера на тумора. Това означава, че все още може да е възможно пълно хирургично отстраняване на тумора. Със същата цел химиотерапията може да се разглежда и при неоперабилни метастази.

В случай на напреднали тумори, които вече са образували отдалечени метастази в няколко органа, целта на системната терапия е поне да спре растежа на тумора възможно най-дълго и да облекчи свързаните с тумора симптоми (палиативно лечение).

Използването на химиотерапия след операция (адювантна химиотерапия) не е стандартна процедура и се разглежда само в специални ситуации. Решението трябва да се вземе от опитни специалисти след консултация с пациента.

Лекарствата, инхибиращи растежа на клетките, могат да се използват индивидуално или в комбинации, в зависимост от целта на лечението и възрастта и здравословното състояние на пациента. При избора на терапевтичен режим винаги трябва да се има предвид кой успех може да бъде постигнат чрез приемане на кои нежелани реакции. По правило лека терапия само ще спре растежа на тумора, но само ще направи тумора малко по-малък. Агресивната терапия, която е по-стресираща за пациента, може да намали размера на тумора или, ако е необходимо, да го накара да изчезне. Коя системна терапия е подходяща за всеки отделен случай, трябва да се обсъди между лекаря и пациента. Ако лечението се използва единствено за облекчаване на симптомите (палиативни), се използват комбинации или отделни вещества с възможно най-малко странични ефекти, за да не се влоши допълнително качеството на живот на пациента.

Странични ефекти от химиотерапията
Лечението с цитостатични лекарства засяга и нормалната тъкан, която се обновява относително бързо. Това засяга преди всичко лигавиците на стомаха и червата, кръвотворната система в костния мозък и корените на косата. Следователно възможните странични ефекти на химиотерапията са гадене, повръщане, диария, косопад, повишена податливост към инфекция и склонност към кървене. Страничните ефекти обикновено могат да бъдат засечени или облекчени до голяма степен чрез съпътстващи мерки или лекарства. Те изчезват след приключване на терапията.

Нови форми на терапия

В допълнение към стандартните методи, използвани за лечение на сарком на меките тъкани, постоянно се тестват нови методи за подобряване на лечението на заболяването. В клинични изпитвания се изследват множество нови лекарства, които показват обещаващи подобрения в възможностите за лечение. Тези изследвания се предлагат най-вече в саркома центрове.

Възстановяване на операции

Операцията за сарком на меките тъкани често се свързва със загубата на големи участъци от тъканите. Целта на реконструктивната хирургия и пластичната хирургия е да компенсира по-големите дефекти на тъканите и да възстанови функцията на засегнатата част на тялото, доколкото е възможно. Това може да се направи по време на първата операция веднага след отстраняване на тумора или при втора процедура, вероятно след по-нататъшни терапевтични мерки като лъчева и химиотерапия.

Загубата на тъкан може да бъде компенсирана чрез преместване на кожни мускулни клапи или мускулни клапи или чрез трансплантация на собствена тъкан на тялото. Кожа, мускули, кости и дори цели части на крайниците могат да бъдат трансплантирани, вероятно също и нервна тъкан. Костните дефекти могат да бъдат заменени с ендопротези или собствени кости на тялото (рядко).

Управление на болката

В напредналите стадии на рака пациентът често е по-фокусиран върху болката, която може значително да намали качеството на живот. Една от най-важните мерки в този случай е ефективното облекчаване на болката. С наличните днес лекарства и методи туморната болка обикновено може да се облекчи добре. Терапията за болка е съобразена възможно най-индивидуално със ситуацията на болка на пациента и се извършва в съответствие с препоръките на СЗО. Болничните клиники и палиативните отделения, които се предлагат в много клиники в Германия, имат особено компетентни специалисти в тази област.

В случай на болезнени метастази в костите, насоченото облъчване носи облекчение. В отделни случаи операциите са полезни и за облекчаване на болката и възстановяване на функциите (например в случай на патологични фрактури).

Укрепващи костите лекарства, така наречените бисфосфонати, могат да се използват като общи мерки за костни метастази. Те увеличават стабилността на костта, могат да унищожат туморните клетки, като по този начин намаляват болката и се предполага, че предотвратяват фрактури. Те се дават под формата на инфузии или таблетки.

Болката, причинена от обширно туморно засягане на скелета, може да се облекчи и чрез така нареченото радионуклидно лечение. Прилагат се радиоактивни вещества, които се натрупват в болната кост и я облъчват отвътре. Това позволява регресия на костните тумори и по този начин облекчаване на болката. Това лечение се ограничава главно до костни метастази от карцином на щитовидната жлеза.

Подуване:
[1] R. Windhager, L. Hovy, T. Prietzel et al.: Сарком на меките тъкани, в: Кратки интердисциплинарни насоки, Германско онкологично общество (изд.), W. Zuckschwerdt Verlag 2008
[2] E. Koscielniak, J. Treuner: Саркоми на меките тъкани (детство), в: Кратки интердисциплинарни насоки, Германско онкологично общество (изд.), W. Zuckschwerdt Verlag 2008
[3] H.-J. Паут. K. Höffken, K. Possinger (Eds.): Компендиум на вътрешната онкология, Springer Verlag 2006

Последна актуализация на съдържанието на: 22.08.2017