Среща на върха в Украйна с Путин без пробив

Милано - След среща на висши европейски политици с руския президент Владимир Путин и неговия украински колега Петро Порошенко в Милано, Кремъл в петък разкритикува "абсолютно пристрастното" отношение на някои западни правителствени ръководители. Те не биха проявили голяма воля за „обективно обсъждане на ситуацията в Украйна“.

върха

Канцлерът Ангела Меркел също беше разочарована: "Все още не съм видял пробив тук." В края на краищата, добра седмица преди парламентарните избори в Украйна, Москва и Киев бяха поне малко по-близо в спора си за газта. Това също може да има последици за доставките на газ за ЕС през зимата.

Путин и Порошенко се срещнаха в Милано за първи път от седем седмици за двустранни преговори. След едночасовия разговор Путин заяви, че Русия е готова да направи отстъпки по газовия спор, за да може Украйна да преодолее зимата. Москва обаче настоява за предплащане в бъдеще.

Путин призова комисията на ЕС да подкрепи Украйна, за да може страната да уреди сметките си за газ с Русия. През юни Русия спря газта за Украйна заради милиардни дългове.

По време на кървавия конфликт в Източна Украйна Путин смали надеждите за скорошен край на кризата с повече от 3600 смъртни случая до момента. Нито ръководството в Киев, нито бунтовниците не биха се съобразили напълно с вече постигнатите споразумения. Русия е готова да продължи да се включва в кризата, но не е участник в конфликта.

Меркел заяви, че централният въпрос по отношение на териториалната цялост на Украйна ще бъдат местните избори, проведени съгласно украинското законодателство в районите на Донецк и Луганск, контролирани от проруските сепаратисти. Лоялните към Москва сепаратисти, стремящи се към независимост, отхвърлят изборите.

Следобед Меркел и френският президент Франсоа Оланд отново разговаряха на малки групи с Путин и украинския президент. Тогава Порошенко заяви, че вижда „сдържан напредък“ в газовия спор с Русия. Той се надява на пробив в преговорите между представители на Украйна, Русия и Комисията на ЕС на 21 октомври в Брюксел.

Според Меркел също е отбелязан лек напредък в спора за използването на безпилотни безпилотни летателни апарати за наблюдение в Украйна. Москва е "готова да участва в такива мисии, ако е необходимо".

По-малко става въпрос за руско-украинската граница и повече за въпроса за маркировъчната линия за областите Донецк и Луганск, където трябва да се проведат избори. Водят се разговори с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Путин потвърди, че Русия иска да участва в наблюдението на зоната на конфликта с дронове. "Италия, Франция и Германия участват и ние също ще бъдем там", каза той.

Министерството на отбраната призна за планираното използване на безпилотни летателни апарати на Бундесвера, че ще има технически проблеми с безпилотните летателни апарати през зимата, когато е много студено. Също така не е ясно как оперативните екипи могат да бъдат защитени от атаки.

Канцлерът заяви, че Путин и Порошенко са се ангажирали с мирния план в Минск за Източна Украйна от началото на септември, който включва прекратяване на огъня. "Що се отнася до прилагането на отделните точки, все още имаме големи различия." Освен това има много различни виждания за историята на конфликта. Оланд каза, че украинската криза засяга самата страна, Русия, Европа и целия свят.

Западът и ръководството в Киев обвиняват Москва, че подкрепя проруските сепаратисти в Източна Украйна. В резултат на това на Москва бяха наложени обширни икономически санкции. Путин критикува наказателните мерки като враждебни и настоява те да бъдат отменени.

Най-голямата руска петролна компания "Роснефт" и близък доверен човек на Путин подадоха жалба до съда в ЕС заради санкциите. "Роснефт" се противопоставя на различни разпоредби на икономическите санкции, както потвърди в петък люксембургският съд.

Доклад за ситуацията на НАТО предизвика разочарование. Според собствените си изявления западният отбранителен алианс досега не е давал признаци за изтегляне на руските войски от граничната зона с Украйна, както обяви Путин. Обещанието на Москва няколко дни преди срещата в Милано породи надежди за облекчаване на ситуацията в най-тежката европейска криза след Студената война.

Оттогава Порошенко подписа спорен закон за специален статут на размирния регион на Донбас. Това има за цел да укрепи самоуправлението на сепаратистките крепости Донецк и Луганск за първоначалните три години. Бунтовниците реагираха с отказ и заговориха за "блъф".