Смъртоносна лека храна Confessio

Ориентация на пазара на религии

Смъртоносна лека храна

Човешкият организъм се нуждае от храна, за да оцелее. Това всъщност банално основно твърдение е подлагано на съмнения отново и отново от езотериците - сега отново с фатален изход.

Филмът на австрийския режисьор Петер-Артър Щраубингер „В началото беше светлина“ показва редица действащи лица на т. Нар. „Лека храна“ като напр. швейцарският антропософист Майкъл Вернер, индийският йогин Прахлад Джани и австралиецът Елън Грев, които вече бяха попаднали няколко пъти в заглавията като „Jasmuheen“ с лекия си процес на хранене. Всички те твърдят, че могат да се разбират без физическа храна и само да се хранят с космическа светлина, така наречената "Прана".

След като видя филма, една швейцарка очевидно реши да следва препоръките на Джасмухин. Съответно, три седмици на гладно и медитация трябва да предизвикат процес на трансформация в тялото, който води до усвояване на Прана. Ана Гут не е оцеляла след тези опити. Заварила възрастните си деца да гладуват в апартамента ѝ. Това я прави четвъртата жертва на леката диета след Тимо Деген от Мюнхен през 1997 г., Лани Морис от Нова Зеландия през 1998 г. и Верити Лин от Австралия през 1999 г. Последователите не са засегнати. Кинорежисьорът Щраубингер съжалява за трагичната смърт на страницата си във Facebook, но продължава да казва, че от негова гледна точка процесът на леко подхранване „или ще работи естествено, като страничен ефект от определено състояние, или изобщо няма“. Швейцарският журналист Уго Стам разследва видни случаи. Джасмухин искаше да докаже под лекарско наблюдение, че може и без храна. Тестът трябваше да бъде спрян след няколко дни, тъй като Джасмухин беше опасно сух и бързо отслабна. На няколко лекционни обиколки тя беше хваната тайно да яде.

Майкъл Вернер е извършил десетдневен контролиран самоексперимент в болница в Берн, който получи много медийно отразяване и се предлага на пазара като доказателство за възможността за лека храна. Медицинският доклад се съхранява под ключ. Както изследва „Tagesanzeiger“, от него се установява, че Вернер е изпаднал в глад и е живял с телесните си резерви. Така че няма и следа от леко хранене. Не изглежда напълно неоправдано, че филмът на Щраубингер през 2011 г. е обявен за „най-забележителната глупост на годината“ (вж. Confessio 4/2011, 3). Праната определено не е подходяща като рецепта срещу световния глад.