Сирене, кафе, торта: откъде идва желанието за десерт

Фу Първо супата, след това обилното основно ядене. Всъщност стомахът вече е пълен. Но такъв мъничък сладолед? Да, това все още може да се побере. „Десертът винаги е възможен“ - някой на масата гарантирано ще каже това изречение и повечето кимват в знак на съгласие и поръчват сладоледа, шоколадовия мус или ваниловия пудинг. Но защо след наистина засищащо хранене все още изпитваме нужда от сладкиши?

Има няколко причини. Едно от тях определено е навик. В нашата култура е обичайно да има сладък десерт след обилно хранене. В японската хранителна култура не знаете нещо подобно, тези със сладък зъб гледат надолу по тръбата след хранене. Нашето тяло, от друга страна, е свикнало с допълнителната порция захар, има известни очаквания. Така че, ако можете просто да отидете тук и да се отучите от десерта с малко дисциплина и след няколко дни, може би няколко седмици, да се справите напълно без него?

Разбира се, не е толкова просто. Защото други неща също са отговорни за нашето желание за сладък десерт. Какво ядем основно по време на обяд, например. Храните, съдържащи въглехидрати като картофи, тестени изделия или ориз, водят до повишаване на нивата на кръвната ни захар. Тялото реагира незабавно на твърде много захар в кръвта и отделя инсулин, който премахва захарта.

Нивото на кръвната захар отново спада. Проблем: Падащото ниво на кръвната захар води до чувство на глад. И кой е най-бързият енергиен източник? Правилно! Захар. Затова хващаме менюто за десерти, въпреки че всъщност вече сме яли твърде много. В този момент помага само едно: изчакайте и вижте. Ако дадете на тялото си малко време за смилане, скоро ще забележите, че желанието за сладост се изпарява толкова бързо, колкото е дошло. Но това, което също трябва да знаете: Има научни изследвания, които доказват, че мозъкът ни има по-трудно да контролира желанието ни за сладко, когато нивото на кръвната захар спада. Така че, ако успеем да се справим без парчето шоколад в ежедневието, в такива моменти е много по-трудно.

Еволюцията е виновна за дилемата. Когато хората все още живееха в пещери и ядоха много по-малко храна, сладките плодове или други подобни имаха специален чар: те бяха предимно нетоксични и особено богати на въглехидрати. По този начин те осигуряват бърза енергия, която всъщност може да бъде жизненоважна по това време. В днешно време това е рядко, дори ако мозъците ни в определени моменти пренебрегват всякаква логика и казват: ТРЯБВА да бъде шоколад сега.

Фактът, че спадащото ниво на кръвната захар и желанието за сладко са толкова силно изразени след обилни ястия на всички неща, също има причина: специфично-сензорната ситост. Доказано е, че се налага, когато храната се яде многократно със същия вкус. Ето защо ни се иска сладолед след обилно основно ястие, но можем и без него след прилично парче торта.

Затова ли кафето или може би дори подносът със сирене е по-добра алтернатива? Не е задължително. Кафето стимулира храносмилането, но съдържащият се в него танин може да затрудни усвояването на желязо. Тъй като желязото може да се усвоява по-добре от храната на животни, отколкото от храната на растителна основа, кафето е особено неблагоприятно след обяд. Тъй като предотвратява усвояването на желязото, въпреки че току-що консумираният говежди черен дроб е особено богат на желязо. Разбира се, това е особено важно за хората, които всъщност страдат от дефицит на желязо.

А какво да кажем за сиренето като алтернатива на десерта? Твърди се, че римският учен Плиний е казал преди 2000 години, че сиренето затваря стомаха. Така че бихте ли предпочели кубчета сирене вместо лъжички за сладолед? Да, абсолютно, твърдят специалистите по хранене. Това е така, защото съдържащите се в сиренето свободни мастни киселини гарантират, че мускулните движения на стомаха са инхибирани по време на храносмилането. Храната остава по-дълго в стомаха, хората са по-дълго доволни и чувстват по-малко апетит. И ако не обичате сирене или имате лош ден, можете също да имате плодова салата вместо сладолед за десерт - определено е по-здравословно!