Вестник Саутгерман

Актуални новини в Süddeutsche Zeitung

Табло

икономика

Мюнхен

Култура

общество

Знание

Провокациите на Путин: Спокойно с Русия

Не може да се изключи нов постоянен разрив с Русия. Европейците могат да избегнат това само ако стоят заедно. Защото вината за ледения климат с Русия е в Москва.

В момента между Европейския съюз и Русия не се случва много. Ако е необходима кризисна дипломация, за да се спаси съвместна среща на върха от твърде публичен провал, тогава се обърква повече, отколкото двете страни всъщност могат да си позволят. Така че е достигната точка, след която може да има сериозен и постоянен разрив. Има нарастваща опасност от нова и трайна конфронтация на континента.

Европейците могат да избегнат това, само ако стоят заедно. Въпросът кой е виновен за все по-ледения климат с Русия е относително лесен за отговор. Именно в Москва президентът и правителството със злонамерени действия срещу Литва и Естония и чисто политически мотивирана блокада на полския износ на месо предпочитат провокацията пред политическия разум и масата за преговори. Година преди края на мандата си Владимир Путин демонстрира сила, както я разбира.

Европейците са единодушни относно причините за разстройството, но спорят за тяхната съпротива. Мускулната игра на Путин поставя партньорите от ЕС в двойно трудна ситуация. Външно нейната концепция за „стратегическо партньорство“ с Русия е разклатена. Договарянето на споразумение за партньорство и сътрудничество не може да става, докато Москва оказва натиск върху бившите васални държави в Източна Европа.

Запазете властта политически интереси

Най-големият риск за Европейския съюз обаче е, че политиката на Путин го разделя. Разпадането на Съюза на твърди линии на руската политика като Полша и балтийските държави, които разчитат на конфронтация, и на голяма част от останалите, които предпочитат сътрудничеството, ще отслаби ЕС по отношение на външната политика. Европа ще отслабне не само в Москва, но и другаде по света.

Доколко източноевропейците са позволили на Путин да се тласне към това разделение, показва Литва, която наскоро също се опита да предотврати преговорите с Русия с вето. Но не само това. Сред някои европейци се разпространява недоверие, за което се смяташе, че отдавна е преодоляно. Когато полският външен министър Анна Фотига обвинява германското председателство на ЕС в липса на солидарност с Варшава, срещу всички факти, тогава тя предполага съучастие на Берлин с Москва.

Сега е напълно разбираемо, че поляците, литовците, латвийците, естонците и чехите реагират особено чувствително на поведението на руската суперсила. Те страдат дълго време под съветския съюз. Но да се обвинява имплицитно Германия, че води политика на умиротворяване с Русия над главата на Полша, показва, че поне Полша все още не е пристигнала в ЕС. Страховете от нов Рапало, където германците и Съветите се обединяват по договор зад гърба си през 1922 г., са абсурдни. Обединението на Европа прави подобни споразумения ненужни. Така че, вместо да измислят безполезно духове от миналото, новите членове трябва да допринесат за силата на ЕС, което в крайна сметка е най-добрата му защита: за общността.

Изискват се спокойни реакции

Европа, която говори с един глас и която не може да бъде разделена от никого, рано или късно ще може да сключи разумни споразумения с Москва. Защото отвъд сегашните кавги, все още е вярно, че не само Европа се нуждае от Русия, но и Русия се нуждае от Европа. В дългосрочен план добросъседството е по-полезно и за двамата, отколкото за постоянните конфликти. Колкото по-скоро стигнете до партньорство, толкова по-добре. Въпреки че противоречи на спонтанния емоционален отговор на някои европейци, те трябва да реагират спокойно на провокациите на Путин. Това не би трябвало да е трудно. Като членове на ЕС и НАТО, страните от Източна Европа се укрепват в сигурни убежища.

Колкото по-спокойно ЕС реагира на руските провокации, толкова по-скоро Москва отново ще намери удоволствие от европейското предложение за партньорство. Щом Путин или неговият наследник разберат, че ЕС не е асоциация, която се спъва при първия порив на вятъра, те отново ще насочат политиките си към дългосрочните стратегически цели на страната си.

Няма нужда да бързаме за европейците. Първо трябва да намерят своя път обратно към единството - и след това да работят търпеливо, за да гарантират сключването на нов договор с Москва. Това може да отнеме две или три години. Погрешно би било обаче изобщо да не се търси тясно партньорство. Никой не бива да гледа през вътрешното, недемократично развитие в Русия.

Но ЕС трябва да обърне внимание на своите властно-политически интереси. Това включва и нефт и газ. Как ще бъдат разпределени тежестите в света през следващите години зависи не на последно място от връзката между ЕС и Русия. Да загубим от погледа сегашната никелност на руснаците би било най-лошата геостратегическа грешка, която Европа може да направи в момента.