Полетът ми от Франкфурт до Ню Йорк - у дома в Голямата ябълка

16 май 2013 г. Пътуване Няма коментари

полетът

Вече ми беше ясно, когато резервирах почивката си, че полетът ще бъде стресиращ, но сигурно малко съм подценил маршрута. Когато пристигнах във Франкфурт на Майн с влак, все още имах четири часа за регистрация. Взех списание в магазина и очаквах с нетърпение полета си. Тогава чекирането беше сравнително бързо, но, разбира се, предварително прочетох разпоредбите за сигурност. Не ми беше позволено да взема течности със себе си, но да имам прибори за хранене в самолета е добре. Не, ясно е какъв свят.

Във всеки случай седях в класа по дървесина и бях много нервен, но все пак очаквах с нетърпение заминаването. Трябва да призная, че за първи път бях в самолет. Досега съм ходил на почивка в Англия само с кола или веднъж с кораб. Бях малко уплашен, но всичко мина добре. Отпътуването беше зрелищно. Като дете виждах самолети да излитат доста често, в края на краищата не живея далеч от най-голямото летище в Германия, но е нещо съвсем различно, когато ти сам си в самолета. За щастие имах седалка на прозореца. Прекарах следващите девет часа в пиене на доматен сок, гледане на две комедии и дремене.

Пристигнах в Ню Йорк около 20:00. След като всички пляскаха, слязох от самолета и взех багажа си.

Това беше Ню Йорк. Още на летището забелязах, че страната някак се чувства различно. Махнах с такси, едно от уж милиона, и ме остави да отида до хотела си. За щастие не беше далеч от летището. След като се регистрирах, занесох багажа си в стаята си на седмия етаж и погледнах светлините на нощта. Най-готиният град на света и аз бях точно в средата му. Пътуването ми току-що беше започнало.

Има ли нещо друго, което си струва да знаете, за да разкажете? Ами душовете бяха много просторни, поне в моя хотел. Минибарът имаше всякакви скъпи напитки и леки закуски, но вече не бях гладен благодарение на целодневната си диета с доматен сок. Хвърлих се на леглото и планирах следващия ден. Със сигурност би било ваканция, за която често ще се сещам. Просто се молех „Голямата ябълка“ да не ме изяде, да ме погълне и да ме изплюе. Ще видим какво ще ми донесат следващата седмица и половина.