Нови предизвикателства в борбата с глада

16 октомври е Световният ден на храната. agrarheute приема това като възможност да види как се развива глобалната продоволствена сигурност, какво влияние оказва Covid-19 върху глада в света и какви нови подходи за решаване на проблеми има.

Welthungerhilfe (WHH) използва Световния ден на храните 2020 като възможност да публикува последните данни за индекса на глада. Резултатът е депресиращ. Главно поради изменението на климата и в момента пандемията на короната, обнадеждаващото развитие през последните години обърна тенденцията.

Под заглавието „Напредък и неуспехи“ WHH посочва, че ситуацията в много развиващи се страни е изключително уязвима към последиците от здравната, икономическата и екологичната криза от 2020 г., въпреки положителната тенденция, която продължава от години. Още преди началото на коронарната пандемия глобалният напредък в борбата с глада не би бил достатъчен за постигане на целта на ООН (ООН) - „Нулев глад до 2030 г.“.

Избухването на Covid-19 удари изключително силно и най-бедните региони в света.

Welthungerhilfe бие тревога: единадесет страни в остра нужда

Индексът на глада 2020 е оценен като „много сериозен“ в единадесет страни по света (вж. Графиката):

Чад,
Източен Тимор,
Мадагаскар,
Бурунди,
Централноафриканска република,
Коморски острови,
Демократична република Конго,
Сомалия, Южен Судан,
Сирия и
Йемен.

"Много селски общности, коренното население, жените и маргинализираните групи нямат сигурен достъп до земя и земеделско образование. И повече от половината от световното население не е социално защитено в случай на криза", пише Welthungerhilfe на уебсайта си. За да се гарантира правото на адекватно и здравословно хранене за всички, е необходим „интегриран подход към здравето, земеделието и храненето“.

Свят без глад - ресурсите са налице

В навечерието на Световния ден на храните Федералното министерство за икономическо сътрудничество и развитие (BMZ) организира във вторник международна видеоконференция на високо ниво на тема „Възможен е свят без глад - какво трябва да се направи“. Бяха представени две нови проучвания (SDG2, Ceres2030) за шансовете за свят без глад до 2030 г., които бяха проведени от Университета Корнел (Итака/САЩ), Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) и Международната продоволствена политика Създадени са Изследователски институт и Център за изследване на развитието на Университета в Бон (ZEF).

Ключовото послание на двете проучвания: Планетата разполага с ресурси за изхранване на 10 милиарда души. За реализирането на тази задача обаче се изисква „зелена селскостопанска революция“, както се изисква от федералния министър за развитие Герд Мюлер (CSU) в началото на тази седмица, и се изискват допълнителни инвестиции на индустриализираните страни от 14 милиарда щатски долара годишно.

Хранителните отпадъци като основен проблем

Директорът на Центъра за изследване на развитието, Професор доктор. Йоахим фон Браун, показа в лекцията си на конференцията кои критерии са позволили на страните да намалят глада в своето население през последните години. Това включва макроикономически и селскостопански растеж, подобрено образование и здравеопазване и производителност в земеделието, което е около 80% над средното за развиващите се страни.

Друг лектор на конференцията беше Нобеловата награда за икономика за 2019 г., Професор доктор. Абхиджит Винаяк Банерджи. Освен всичко друго, той се спря на проблема с хранителните отпадъци. Само една трета от неизползваната или изхвърлената храна може да нахрани гладните в света, каза Банерджи. Трябва да се прави разлика между хранителните отпадъци чрез свръхпредлагане и луксозни покупки в индустриализираните страни, които водят предимно до ненужно замърсяване на ресурсите и околната среда, но имат слабо въздействие върху глада в света. Напротив: Намаляването на загубите в богатите страни би намалило размера на вноса от развиващите се страни и дори ще им навреди там. За разлика от това, в бедните страни 30 до 40 процента от храната е загубена в резултат на лоша инфраструктура за транспорт и съхранение. И тук, казва Банерджи, може да се постигне много с подходящи инвестиции.

Съвременни технологии срещу глада, войната и бягството

Основател на Microsoft също Бил Гейтс изнесе лекция на събитието. Преди всичко той призова за инвестиции в научни изследвания, които биха направили селското стопанство по-устойчиво на въздействието на изменението на климата. Увеличената финансова подкрепа от международната общност в области като селскостопански изследвания и консултации може да има изключително положителни последици. Това би било например за устойчива производителност в животновъдството и културите с по-добра устойчивост на суша, болести и вредители.

Руандският агроном и специален пратеник на ООН подчерта колко е важно другите страни да се борят с глада в най-бедните региони на света Д-р Агнес Калибата. Недостигът на храна и влошаването на околната среда са основните причини за развитието на проблемни места и бягството на хора от засегнатите райони. Следователно гладът е глобален проблем, който трябва да бъде решен заедно. Индустриализираните страни ще трябва да дадат своя принос, но винаги с участието на заинтересованите страни и техния народ.