Недохранването и неговите последици; значението на клиничното хранене

Недохранването и неговите последици: значението на клиничното хранене

Диетата е от съществено значение за живота. „Храната“ се използва за снабдяване с енергия, строителни материали и основни хранителни компоненти, които организмът не може да синтезира сам. Храненето има и медицинско и терапевтично значение, тъй като Хипократ (460–377 г. пр. Н. Е.) Вече е знаел: „Храненето е лекарство, така че нека храненето да бъде нашето лекарство“. Това също така установява препратката към съвременния термин „фармакохранене“. Това означава терапевтична употреба на по-високо дозирани хранителни компоненти, които в допълнение към тяхната хранителна важност, също предават зависими от дозата, фармакологично проверими ефекти.
Стефан Мюлебах

Усвояването на храната започва с механично нарязване (дъвчене и дъвчене) на храна, последвано от храносмилане в стомашно-чревния тракт и усвояване на усвоените хранителни компоненти в кръвта; по този начин те са на разположение за междинния метаболизъм. Усвояването на храната и междинният метаболизъм се модулират от много фактори

Фигура 1: Усвояване на храната

Фигура 2: Метаболизъм след агресия - клиничен хранителен подход

* NRF = хранителни рискови фактори
*

Хранителни фактори на риска *
• ИТМ (kg/m2) 30) значително по-високи усложнения на инфекцията (4).
Връзките между недохранването, повишената заболеваемост, смъртността и разходите са отдавна известни (5, 6). Независимо от това, признаването, предотвратяването или лечението на недохранване в болниците не е получило необходимото внимание през последните няколко десетилетия, въпреки че честотата е показана и доказателствата за полезни интервенции са доказани по много начини (7). Поради това през 2002 г. Съветът на Европа изготви резолюция, озаглавена „Превенция на недохранването и хранителната подкрепа в болниците“ (8). В резултат на това в Швейцария стартира проект, в който хранителният статус и (клиничното) хранене на болничните пациенти се изследват в седем болници, като се използва унифициран подход (9). Което той-

Определянето на хранителния статус по време на постъпване в клиниката и неговия ход позволява да се регистрира необходимостта и вида на клиничното хранене (Фигура 4); от основно значение е да се осигури на пациентите с високорисков хранителен статус с необходимата хранителна подкрепа, включително клинично хранене (10).
Клинично хранене
В зависимост от състоянието и функционалността на орофаринкса и стомашно-чревния тракт са посочени различни форми на клинично хранене. Предписването на клинично хранене изисква хранителна история, оценка на необходимостта от хранителни субстрати, разглеждане на всякакви промени в метаболизма (диабет и др.), Както и избор на подходящия режим на ентерално и/или парентерално хранене.
Дори ако все още има много въпроси без отговор относно правилното клинично хранене и неговия обхват (11), следните основи за изчисление могат да бъдат използвани за храненето на болни възрастни: G Енергийна потребност (неазотно кало-
риен) 20–25 (–30) kcal/kg под формата на въглехидрати и мазнини (калорично съдържание на мазнини 25– [50]%) G Необходими протеини: 0,8–1,5 (–1,75) g/kg (0, 12–0,25 g азот (N)/kg) Необходимост от G течност 30 ml/kg (допълнителна компенсация за загуба)