forum.koepenick.net

Литература: стихотворения

В небесно синьо

Принос от Лора »Чет 22 април 2004, 18:17

Пролетен конкурс за красота

Принос от Лора »Петък 23 април 2004 г., 3:56 ч

Сега слънцето може да се вижда по-често.
Тихи ветрове духат от небето.

Птиците пеят в клоните
Нарцисите танцуват своите кръгове

Мачурките надничат предчувствено,
Пролетта се смее в мажор и минор.

Дървета, които протягат ръце към небето
вече не може да скрие пъпките.

Незабравки и теменужки
Чакахте известно време

Крокуси колебливо вдигат глави
Насладете се на пролетния живот

Цветни лалета, наслада на пчелите
Може да служи с полените им.

Магнолиите отново в розово и бяло
Вземете първа награда за тяхната красота

от Лора

Дейзи (акростис)

Принос от Лора »Петък, 23 април 2004 г., 04:27 ч

Маргаритки, откъснати и попитани
От време на време
Той ме обича, не ме обича
Само венчелистчетата на маргаритката
Каза отговорът
Той ме обича ... не ме обича ....
Моля, маргаритка ми кажи
Обича ли ме или не ме обича
И му прошепна
Трябва да е така
М аз, той ме обича
Шанс
Много доволен и ликуващ
Това е любов
Винаги ще мине, или не?

акростих
първа буква от поредицата
прочетете!

Природата се събужда

Принос от Лора »Петък, 23 април 2004 г., 10:12 ч

Природата се събужда
На храсти
и дървета
Пъпки от нови цветя
Природата се събужда
от нейния сън
Освежени навсякъде
пролетта
Оставя млади
в нежно зелено
Глухарчето
опъва короната си
светло жълто
От тревното море
почти погълната
виж теменужки
мечтателен в света

от Лора

Мозъчен джогинг

Принос от Лора »Събота 24 април 2004 г., 3:50 ч

Мозъчен джогинг
Как да поддържам психически оптимална форма?
Включвайте мозъка си на всяка крачка.
Наслаждавате се на талантите си
и се насладете на ярките моменти.
Каква е малко мислещата обработка на веждите?
Все още тренирам мозъка си?
Не знаех, че се изправям
много по-интелигентни от сядането,
още по-интелигентен от това при ходене!
О, това е абсолютна лудост!
След това карам тялото да се поти
Преследват ме проблясъци на вдъхновение,
така че мозъкът ми тръгва!
Правилото важи за стари и млади
Който използва ума си малко,
е напълно объркан един ден,
той се признава за много глупав,
забравителен и също разклатен.

Не живейте живот в сън
Решавайте проблеми, не бъдете глупави.
В крайна сметка се появяват много малко проницателни
на стари години тогава като гений!

Първият дъх на пролетта

Принос от Лора »Съб. 24 април 2004 г., 05:29 ч

в нашия храст лешник.

Ето те, скъпа!

Галени от пролетния вятър,

златният ти прах гали земята.

не чакай дълго за теб.

от Лора

Принос от Мразовито »Вс 24 април 2004, 19:40

[в центъра] Някога момчетата кацаха по дърветата,
космат и със зло лице.
След това бяха привлечени от джунглата,
светът павира и допълва
до тридесетия етаж.

Там те седяха сега, избягаха от бълхите,
в централно отопляеми стаи.
Ето ги сега по телефона,
и има абсолютно същия тон
като по дърветата тогава.

Чуват далеч, гледат телевизия.
Вие сте във връзка с Вселената.
Миете си зъбите, дишате модерно.
Земята е образувана звезда
с много изплакване с вода.

Изстрелват буквите през тръба.
Те ловуват и размножават микроби.
Те осигуряват на природата всеки комфорт.
Те летят право в небето
и останете в продължение на две седмици.

Какво оставя след вас храносмилането,
те преработват това във вата.
Те разделят атомите. Те лекуват кръвосмешение.
И те определят чрез изучаване на стил,
че Цезар е имал плоски крака.

Така че сега имате с главата и устата си
създаде прогреса на човечеството.
Но освен това и
видяни в светлината те са в земята
все още старите маймуни.

Не е нужно да разбирате живота

Принос от Лора »Неделя, 25 април 2004 г., 20:01 ч

Не е нужно да разбирате живота,
тогава ще бъде като фестивал.
И нека ви се случва всеки ден
точно като дете, което продължава от всеки труд
може да се подарят много цветя.

Вземете ги и ги запазете,
това не се случва на детето.
Леко ги разхлабва от косата,
те обичаха да бъдат в капан там,
и пази скъпите млади години
за нови ръце.

Мозъчен джогинг

Принос от Лора »Нед 25 април 2004, 20:08

Мозъчен джогинг
Как да поддържам психически оптимална форма?
Включвайте мозъка си на всяка крачка.
Наслаждавате се на талантите си
и се насладете на ярките моменти.
Каква е малко мислещата обработка на веждите?
Все още тренирам мозъка си?
Не знаех, че се изправям
много по-интелигентни от сядането,
след това още по-умен при ходене!
О, това е абсолютна лудост!
След това карам тялото да се поти
Преследват ме проблясъци на вдъхновение,
така че мозъкът ми тръгва!
Правилото важи за стари и млади
Който използва ума си малко,
е напълно объркан един ден,
той се разпознава като много тъп,
забравителен и също разклатен.
Не живейте живот в сън
Решавайте проблеми, не бъдете глупави.
В крайна сметка се появяват много малко проницателни
на стари години тогава като гений!

Писмо до добрия Господ

Принос от Лора »Нед април 25, 2004, 20:13

Господи, ти и аз имаме тайна.
Остаряването носи много неща със себе си,
какво е забавно, да, наистина забавно!
Вече не трябва да се измъкваме от това
Нека светът чуми.
Хората ни пренебрегват.

Вече не е нужно да поддържаме изява,
но може да се върне към детски радости.
Гледайте как паяк тъче мрежата си.
Вместо истинско хранене, можем
Яжте ябълков компот със сметана.
Позволено ни е да се разхождаме.

Стойте цяла нощ, броейки звезди.
Вместо да отидете на компания,
стойте си у дома и си вземете добър
стар приятел, който играе шах.
Носенето на луда шапка.

Защо не ми каза, че остарявам
до всичко, което мразя в това,
също носи някои удоволствия със себе си?
Знам, знам, защото нямаше да повярвам.

Нулевата диета

Принос от Лора »Понеделник, 26 април 2004 г., 02:12 ч

Принос от Алексия »Понеделник, 26 април 2004 г., 02:19 ч

Любов сляп

Принос от Лора »Понеделник, 26 април 2004 г., 02:23 ч

От вчера само ти си,
Шлагер червей от ухо до ухо,
розови очила в ръчния багаж.
На път съм към седмото небе.
Усмивката на очите ви плаши цигулките,
прави коленете ми слаби, шията ми дебела,
от крякане, дрънкане, заекване.
От косата ви духа прилив.
Със сърдечни форцепс, стомашни шишчета,
Хапчета за световъртеж
чупиш язовирите на цялата рутина.
Певица ли съм на луната,
Завоевател на чучулиги, магаре през лятна нощ.
Сърфирайте всяка вълна от вашите думи,
люлка ме в ръцете си
Охрана, през нощта.
Пробийте леда на ума,
до дъгата на твоя смях.
Нека харесаме коремни пеперуди
пърхат през ключалките,
построен от пясък, на безкрайния плаж
близо до теб,
докато не се заемем сериозно с живота,
с несръчни стъпки
е наваксал.

Това малко стихотворение трябва да е сладко!
Лора