Киста на простатата, киста на простатата

Кистата на простатата може да доведе до стесняване на сперматозоидите или уретрата, което може да доведе до болка, проблеми с преливането, проблеми с уринирането, кървене.

Симптомите и лечението зависят от размера и местоположението, а симптомите често са трудни за лечение.

Киста (гръцки kýstis "пикочен мехур") е торбичка, подобна на торбичка в тъканта, затворена от капсула, пълна с течност.

Кистата на простатата рядко се диагностицира, ако не причинява симптоми. Кистите на простатата са пренебрегвана клинична картина в урологията, но не рядко се откриват при систематични изследвания. Ако кистата се увеличи по размер и симптомите вече се появяват, лечението става много по-трудно, тъй като фертилитетът е застрашен.

Кистите на простатата не са рисков фактор за рак на простатата. По правило ракът на простатата не расте цистично (затворен в капсула), а в твърда форма, като твърда тъкан.

Симптоми на кисти на простатата

Симптомите на кисти на простатата зависят от размера и местоположението на кистата:

без оплаквания
Симптоми на простатит/възпаление на простатата => простатит
Тестикуларна болка,
Нарушения на микцията (уриниране) и еякулацията,
Хематоспермия, кръв в спермата
Хипоспермия, намалено съдържание на сперма
безплодие

Прави се разлика между по-редки централно разположени кисти на простатата, които се появяват по-рядко, и по-чести периферни кисти на простатата.

Медиана (централно) разположени кисти на простатата

В средната линия на простатата има предимно вродени кисти: кисти на канала на Müller и utriculus prostaticus (остатъците от ембрионалния канал на Müller, който присъства и при двата пола)

Утрикуларните кисти (кухина в простатата/простатната жлеза) са отчасти вродени малформации, като хипоспадия (вродено нарушение на развитието на уретрата), неспаднали тестиси и полипи на уретрата.

В настоящите проучвания не са открити хистологични разлики между двете кисти, така че обозначението „utriculus cyst“ е предложено за средни кисти на простатата. Въпреки че това обикновено са доброкачествени малформации, в литературата са описани отделни случаи на цистаденокарциноми.

За периферни кисти, странични (странични) кисти

това могат да бъдат кисти на еякулаторния канал (инжекционен канал), доброкачествена кистозна хиперплазия на простатата, задържащи кисти на простатата, абсцеси на простатата, паразитни кисти или кисти на семенните везикули.
Кистите на еякулационния канал обикновено са малки, лежат пред средната линия и могат да доведат до нарушаване или затваряне на семенните канали.
Кистите на семенните везикули могат да бъдат причинени от вродено или придобито нарушение на инжекционния канал.

Прегледи, диагностика на кисти на простатата

Типичните изследвания, които ще помогнат за диагностициране на киста на простатата, включват:

Трансректална сонография, ултразвук със сонда
Измерване на остатъчна урина,
Измерване на пикочния поток,
Цистоскопия (цистоскопия)
MRT/CT изследване

ЯМР (магнитен резонанс) или КТ (компютърна томография) могат да предоставят информация за точното местоположение на кистата

Терапия на кистата на простатата

Лечението на киста на простатата зависи от тежестта на симптомите и личната ситуация на пациента.
По принцип трябва да се лекуват само пациенти със симптоми.

Ако има оплаквания, причинени от малки кисти, резекцията на покрива на кистата може да се извърши през уретрата (трансуретрална).
При по-големи кисти на простатата може да са необходими отворени хирургически или лапароскопски интервенции (операция на ключалка) над коремната стена.
Типичните пътища с отворен достъп са или лапароскопия на долната част на корема, или перинеален път за достъп (разрез между скротума и ануса).

Трансуретралната марсупиализация, създаваща широка връзка от кистата към уретрата, включва риск от еякулация назад в отворената кухина на кистата.
По време на марсупиализацията кистата се разрязва и откритата кистозна стена се фиксира към околната тъкан с шев, така че останалите кисти на духа образуват достъпен джоб. По този начин се постига непрекъснат дренаж на кистата.
Тази процедура крие риск от ретроградна (назад) еякулация в кухината на кистата. Поради анатомичната близост до сфинктерния мускул, съществува риск от следоперативна инконтиненция след операцията.

Като алтернатива има възможност за сонографски направлявана трансректална (през задните части) или перинеална (през перинеалната) пункция. С тази процедура по-нататъшната диагностика чрез анализ на пункцията (материал на тялото, получен чрез пункция) може да се комбинира с терапия.
Пункцията обаче носи риск от рецидив (повтарящо се образуване на киста) .

Ключови думи: простатна киста, киста на простатата, киста на простатата, простатна киста