Преглед на филм: Черен лебед

Режисьор: Дарън Аронофски

В ролите: Натали Портман, Винсент Касел, Барбара Херши, Мила Кунис, Уинона Райдър

Времетраене: 103 минути

Кино излизане в Германия: 20 януари 2011 г.

FSK: от 16 години

Към сюжета:

Младата балерина Нина Сайърс (Портман) има само една мечта: тя би искала да играе водещата роля на кралицата лебеди в изпълнението на Лебедово езеро. Неин модел за подражание е по-възрастната танцьорка Бет Макинтайър (Райдър), която иска да прекрати кариерата си след предстоящия сезон.

За да играе ролята на кралицата на лебедите, Нина трябва да може да играе както крехкия бял лебед, така и разпуснатия, съблазнителен черен лебед. По време на прослушването обаче неговият режисьор Томас Лерой (Касел) забелязва, че на Нина липсва страст към ролята на черния лебед. Нина се опитва да промени решението си, целуна от Томас и прехапва устната му. Тогава Томас решава да й даде ролята.

След представянето на Нина като новата прима балерина, има конфронтация с Бет, която обвинява Нина, че е постигнала ролята като е спала с Томас. Същата вечер Бет се хвърля пред автомобил, но оцелява тежко ранена.

През следващите години започва тежката борба за Нина да се постави в ролята на черния лебед. Не е лесно за жена, която е свръхзащитена от майка си (Хърши), която също е била танцьорка в младостта си. Този натиск има последствия: От една страна, Нина развива сърбеж, който многократно води до рана на рамото си, от друга страна започва да става параноична. Най-много се страхува, че младата Лили (Кунис), дошла в Ню Йорк от западното крайбрежие, може да оспори мястото си. Лили обаче се опитва да се сприятели с Нина и също излиза с нея една вечер. И двете жени взимат наркотици и опознават мъжете. Когато Нина и Лили най-накрая се връщат в апартамента на Нина, те правят секс помежду си.

Когато Нина се появява със закъснение на репетицията на следващия ден, тя с ужас осъзнава, че Лили е поела ролята на черния лебед в пробната репетиция. Нина се изправя срещу Лили и я пита защо не е събудила Нина, преди да напусне къщата. Лили отговаря, че е прекарала нощта с един от мъжете, след което Нина разбира, че е халюцинирала.

Но това не спира дотук: при по-късните халюцинации тя чува образите на майка си да говори и след това ги унищожава. Тя изважда черно раче от раната на рамото си и накрая краката й се трансформират в тези на черен лебед. Нина пада, блъска главата си и остава в безсъзнание.

Когато се събуди на следващия ден, в деня на премиерата, майка й я заключи в стаята си и уведоми театъра, че Нина не може да дойде. След това се стига до жесток спор между майка и дъщеря и Нина успява да напусне апартамента с помощта на насилие. Когато пристига в театъра, тя научава, че нейният дублиран Лили трябва да изпълнява за нея и с необичайно груб тон може да убеди Томас, че може да играе.

В първото действие тя танцува като бял лебед, но не е в състояние да се концентрира и накрая пада. След това се връща в съблекалнята, тя вижда Лили, която предлага да танцува черния лебед за Нина. Между двете жени избухва сбиване, при което Нина накрая забива Лили с парче огледало. Лили кърви до смърт.

За следващото действие Нина се завръща на сцената като черен лебед и го танцува безупречно; в собствения си ум тя също отглежда черни пера и към края всъщност се превръща в черен лебед. Публиката овационира публиката и Нина се връща в съблекалнята си със задоволено чувство. Когато Лили се появява там и я поздравява за изпълнението й, тя осъзнава, че сбиването между двамата е само една от нейните халюцинации - всъщност Нина се е наранила в сбиването.

За последно действие Нина отново танцува в костюма на белия лебед и го танцува перфектно. След окончателното й заминаване колегите й и Томас се втурват към нея и искат да я поздравят за нейното изпълнение. Но след това забелязват раната на стомаха на Нина и Томас иска линейка. Томас пита Нина какво е направила и тя отговаря с последна усмивка: „Бях идеална“, преди картината бавно да побелее ...

Критика:

Историята на „Черен лебед“ показва ясни паралели с кариерата на Натали Портман: Въпреки че в миналото е играла няколко невинни персонажа, тя досега е приличала повече на главната героиня Нина: невинна, крехка, перфектен бял лебед. Още по-удивително нейното изпълнение в „Черен лебед“, където тя хвърли много от предишните си табута зад борда: Голи сцени? Секс сцени? Чувствена разпуснатост? Тук тя въплъти това, което преди беше немислимо във връзка с Портман. В това отношение не само нейният герой, но и самата тя е превърната в черния лебед. Този път тя показва много открито физическото си усилие, което е вложила в него: За да може да играе балерина, тя загуби много телесно тегло, но в същото време натрупа мускули в гърба и краката си. Въпреки това тя изглежда по-грациозна, по-крехка, точно като фигурата, която въплъщава. Но това го прави много автентичен и зрителят може да съпреживява емоционалния свят на главния герой.

За да постигне това, режисьорът изважда и всички спирки, които можете да си представите визуално. Вместо да изобрази лудостта поне частично фино, зрителят е обзет от огромната сила на визуалните ефекти. На някои места това може да изглежда впечатляващо, на други места, напр. с предполагаемата трансформация на Нина в спалнята й, изглежда доста несръчно. Сцената, когато Нина извади черна писалка от болното си рамо, напомня на класиката на Дейвид Кроненберг „Die Fliege“, която може да изглежда подходяща за филм на ужасите, но не и за психологически трилър като „Черен лебед“. Но и на други места Аронофски се опитва да вкара с доста несръчни шокови ефекти, които само частично се вписват в темата на филма.

В музикално отношение режисьорът разчита на своя дом и придворен композитор Клинт Мансел. За разлика от по-ранните колаборации (напр. „Реквием за мечта“), Мансел не може да се развива така свободно, както обикновено, тъй като „Лебедово езеро“ на Чайковски е лайтмотивът на филма. Независимо от това, резултатът е убедителен, а миксът на Brothers Chemical, който не се появява на официалния саундтрак, върви добре с филма. От друга страна, работата на камерата е малко разочароваща на някои места: Липсата на стабилна камера в сцените, в които Нина се разхожда по улиците, предизвиква раздразнение и може би дори гадене у зрителя поради колебанията в изображението.

Освен споменатото по-горе шоу за една жена Натали Портманс, останалите актьори не могат да разгърнат пълния си потенциал. Нейните герои са твърде едномерни и твърде незначителни за това. Всъщност е жалко, тъй като толкова добър актьорски състав изглежда доста взаимозаменяем.

Заключение:

„Черен лебед“ е номиниран за общо 5 Оскара: Най-добър филм, Най-добър режисьор, Най-добра актриса, Най-добра операторска операция, Най-добър монтаж. Честно е да се каже, че Натали Портман със сигурност ще спечели Оскар за най-добра водеща актриса - никой от нейните конкуренти не изживява ролята си толкова интензивно, колкото тя. Що се отнася до останалите Оскари, по мое мнение по-специално братята Коен трябва да имат повече шансове за успех с „True Grit“.

Освен Оскар, „Черният лебед“ е добър, ако не и много добър трилър, който показва последствията, които натискът за изпълнение може да има върху чувствителен човек. По-специално Натали Портман, която за мнозина изглежда като истински пример за подражание на нейния герой Нина, прави филма особено заслужаващ да се види с интензивната си игра и изследването на собствените си граници. Въпреки това, не бива да се влиза във филма с твърде високи очаквания, защото въпреки че трябва да е един от най-добрите филми за 2011 г., той все още е далеч от най-добрия филм на годината.

Оценка: 8 от 10 точки.